|
| --- |
Самата конструкция на предположението е сбъркана. Политическите амбиции на Ковачки ще се реализират дотам, докъдето самият той пожелае. Първата му цел е чрез "Напред" да получи пряко представителство в парламента, а втората - да влезе и в изпълнителната власт. Ако сам не се откаже, което няма как да стане, със сигурност ще изпълни поне първото си намерение. Политически удар би понесъл, ако например 30 000-те му хиляди работници останат без заплати. Но не и от прокуратурата.
"Съдебният опит" показва, че до изборите нищо кой знае какво няма да се случи на Ковачки. Твърде е вероятно обвиненията да бъдат снети и ако въобще тръгне процес, той да е срещу хора, които стоят на по-ниски нива. Още по-вероятно е прокуратурата да се откаже и така
имиджът на Ковачки да бъде предизборно изпран
Но дори да остане клиент на правосъдието, "политическият опит" показва, че това също не е страшно. Подобна участ имаше и Стефан Софиянски преди изборите през 2005 г., но това не попречи на коалицията БНС да влезе в парламента.
Ковачки има най-важното, което се изисква за успешна политическа кариера в България - пари. Те му гарантират избиратели, добра кампания и медийни симпатии. Отделно от това си има достатъчно политически приятели и покровители, за да реализира и втората цел.
Първо, нека разгледаме кои са потенциалните избиратели на "Напред". Твърдите са поддръжниците на ВМРО и земеделците на Стефан Личев, които вкупом са 2-3%. Малък принос могат да дадат социалдемократите на Николай Камов, "Гергьовден" или други крехки формацийки, които вероятно ще се присъединят. Ясно е, че коалицията ще влезе в парламента основно с гласовете на "Лидер"-ът на Ковачки.
Тази партия е нова и няма твърд електорат. За нея ще гласуват хора, които тепърва ще бъдат привлечени. Как? Ами както се печелят изборите в България - с пари. Преди година медиите описаха как под строй срещу "възнаграждение" миньорите на Ковачки гласуват за ДПС. Този път ще бъдат инструктирани с друга бюлетина. Дори и да предположим, че медийните публикации са клевети и никога в мините на Ковачки не е имало пазаруване на гласове, то е факт, че "фирменият фактор" става все по-решаващ в мотивацията на избирателите. Когато политиката се обезличава, няма личности, а партиите си приличат по неизпълнените обещания,
избирателите започват да търсят директна изгода от гласуването
Та кой не би пуснал бюлетина за шефа си, особено ако тръгнат легенди (а такива се лансират предизборно) как при успех ще вдигне заплатите, ще намали работното време и в заводския стол ще пуснат евтини кебапчета. Енергетици, миньори, осигурители, футболисти и производители на картофи от всички краища на България ще се съединят, за да подкрепят Ковачки.
Нещо интересно се случи във Варна тези дни. Предизборният щаб на движение "Напред" бе поет от активисти на "Свободен избор". Това е твърде любопитно сдружение, което няма нито история, нито структури, нито нищо, което да го свързва с политиката. Освен факта, че винаги вкарва по двама съветника в местния парламент. Тези хора знаят как се правят избори. Няма съмнение, че Ковачки ще ангажира такива хора във всички градове. В България
изборите отдавна не са сблъсък на идеи,
а просто технология, в която най-важното е да имаш добри технолози.
Нека разгледаме и други характеристики на потенциалните избиратели на "Напред". Могат ли да бъдат привлечени хора, които отдавна следят събитията в държавата и знаят кой е Ковачки? Естествено, че не. Могат да бъдат привлечени само такива, които чуха за първи път за него в деня на ареста. Това е един прекрасен сънлив електорат, който винаги обича да слуша приказки на събуждане, стига да има добър разказвач (цар, генерал, олигарх...). Този електорат от раз ще повярва на легендата, че прокуратурата е погнала Ковачки, тъй като той е алтернатива и не се вписва в схемите на статуквото. Но от друга страна този електорат въобще няма смисъл да бъде убеждаван, тъй като до изборите ще забрави, че Ковачки някога е имал проблеми с правосъдието. 7-8 месеца са твърде много за обществената памет в България.
За което вина имат не само редовите избиратели. Обвиненията срещу Ковачки получиха твърде интересен медиен отзвук. Напоследък той ударно гостуваше из вестници и студиа, и точно медиите, които бяха най-гостоприемни, тънко "предположиха", че Ковачки е един радетел за промяна, когото старите и задръстени партии не искат да допуснат. При тази взаимна симпатия няма да е чудно, ако един ден критиците на Ковачки срещнат офанзива, каквато се стовари върху Юрген Рот.
Изборите се били печелили с пари, а аз си мислих само с кебабчета и бира! И се чудих за що му бяха на Обама да събира чак 650 млн. долара, а то за какво било!
