|
| Д-р Любомир Киров |
----------------
- Д-р Киров, как пациентите ще получават неотложна помощ догодина, какво се променя в ангажиментите на личните лекари?
- Няма такова понятие неотложна помощ. В нормативната уредба е направена корекция и се урежда по какъв начин да се правят прегледи, домашни посещения и спешната помощ тогава, когато е на територията на лечебното заведение. Последното касае това, че спешна помощ трябва да окаже всеки, не само лекар, когато в близост се случи нещо, и всеки трябва да помогне според силите си. Личните лекари оказват спешна помощ, ако например някой припадне пред кабинета. Иначе по закон спешната помощ се организира и финансира по друг ред. Тя не може да влиза в пакета услуги, който се гарантира от здравната каса. В този смисъл трябва да има коректност и това сме направили, като се споразумяхме със здравното министерство.
Някой би попитал - нали личните лекари искаха да са на разположение само 12 часа, да се махне денонощният ангажимент. Да, искаме го и така е по света. Оказа се обаче, че у нас няма готовност това да се случи сега - няма достатъчно средства, няма организация, няма кадри, за да поеме спешната помощ разположенията на джипитата, което е най-лесният и бърз вариант - след определен час да не се търси джипито, а направо "Бърза помощ". Но и те нямат достатъчен капацитет в момента. По страната трябва да се открият още филиали, но няма кадри.
- А какво да правят пациентите догодина, например в 2 през нощта или по празници?
- Каквото са правили и досега. Разлика е следната: преди в нормативната база се казваше, че джипито денонощно осигурява пълния пакет от услуги. Нашият пакет е над 250 дейности - искаш медицинско или рецепта и можеш да се обадиш през нощта, а джипито е длъжно да дойде и да ти ги осигури, няма право да разсъждава - доктор на повикване.
- Никой не го прави това.
- Не е така. Случвало се е пациент да звъни в 1.30 през нощта, за да пита кога е на работа лекарят на другия ден, защото му трябва медицинско, с което тръгва на екскурзия. Или да звънят за проблеми, които не изискват пряк контакт с лекаря, но да искат той да се яви. А сега лекарят придобива правото да прецени какво да прави, след като се чуе с човека. Обикновено звънят пациенти, които така или иначе често познаваме и можем да преценим дали това е спешно и директно да ги насочим към "Бърза помощ". Ако обаче човекът например има кашлица и 38 градуса температура - няма нужда лекарят да ходи при него, а да го посъветва да пие един аспирин например и да заповяда на сутринта. Ако обаче състоянието на пациента изисква точно домашно посещение, той ще го получи.
- Не е ли това вратичка лекарите да отказват домашни посещения?
- Ако откажат на пациент, който има нужда, си носят отговорността, ако нещо се случи. Но съм бил на адрес, на който малко след мен пристига "Бърза помощ" или обратното - първо те, после аз. Защото единият близък звъни на мен, а другият - на тях, за всеки случай.
- Това е защото джипито получава пари за тази работа.
- Не, той не получава пари, за да отиде в дома на пациента. Това е следващият компромис, който направихме. Според закона за здравното осигуряване домашните посещения на лекарите никога не са се покривали от здравната каса.
- Джипитата постоянно ходят на домашни посещения.
- Да, 8 години ходят, но това е, защото са добри.
- И ще продължат да ходят?
- Само когато е необходимо. И защото е редно семейният лекар да ходи на домашни посещения. Има хора, които наистина са в невъзможност да те посетят, а е добре и те също да бъдат видени, да се посещават планово. Лекарският труд е скъпоструващ и не трябва да бъде разхищаван, защото така нищо не се получава накрая.
- Трябва да бъде и добре заплащан.
- Колкото и да бъде добре заплатен, не трябва да се разхищава, говоря за целесъобразност в случая. Не може лекарят да бъде принуден да си остави амбулаторията или да бъде вдигнат в 2 през нощта, и да отиде на място, където няма нужда от него, независимо колко се плаща за това. Но за това вече е необходим процес на повишаване на здравната култура на хората, който за съжаление отсъства. В началото на реформата, когато започваха семейните лекари, се изприказваха хиляди глупости и хората не са виновни. Научихме ги да пишат грозно, сега трябва да ги научим да пишат красиво и без правописни грешки. Но и колегите не са виновни. Имаше коментари - не са нужни джипитата, за какво са те и т.н. В момента, в който се разбра, че може и да отпадне денонощното разположение, изведнъж се почна - ааа, не, какво ще правим сега без тази възможност? Значи - има си мястото това и не трябва хората да бъдат лишавани от тази услуга, но трябва да се намери начин тя да не е толкова тормозеща за лекарите.
- Предвижда ли се увеличение на кешовите цени за пациенти?
- Това не мога да кажа. Кешовите плащания при нас са на неосигурените. Но вероятно ще има.
- Защо?
- Защо се вдигна цената на хляба, на тока, на горивото?
- Какво става с потребителските такси за пенсионерите? От лятото те вече плащат по-малко, а здравното министерство трябва да компенсира разликата.
- Отчетохме се, ще се изплатят в края на годината. Това е излишно натоварване в работата на системата и създаване на неравнопоставеност между отделните пациенти.
- Не е ли по-правилно изобщо да се премахнат потребителските такси за пенсионерите?
- Защо само за тях?
- Защото са по-бедни.
- Спорен въпрос. Една статистика показва, че има 30 000 пенсионери в България, които имат месечен доход над 12 000 лв. Но потребителската такса има дофинансиращ и регулиращ ефект.
- Тя много дразни хората.
- И мен много ме дразни, когато ида да си плащам за някой документ и да ми искат 10, 20 или 50 лв. Таксите биха могли да се премахнат, но когато бъдат компенсирани от бюджета. Но на фона на задаващата се криза в другите страни, дори там, където няма такси, сега ще ги въведат. Защото държавата в тази ситуация няма достатъчно пари и трябва да има някакъв вид доплащане. Другият момент е чисто психологически, че нещо, за което си плащаш, макар и малко, го уважаваш. Това, което е безплатно, се счита за подарено и можеш да си правиш с него каквото си искаш.
- Пациентите постоянно се оплакват, че личните лекари им отказват талони за специалист, а здравната каса твърди, че увеличава броя талони, които отпуска на джипитата.
- Талонизацията на системата също беше погрешен ход. Един колега си направи труда да провери каква е била посещаемостта и ползването на медицинска услуга преди старта на реформата и сега. Какво се оказа? В град с население 22 000 души преди реформата е имало един кардиологичен кабинет, в който се е работило 4-5 дни до обяд. Там са водени на диспансеризация 180 души. Сега в този град има трима кардиолози с три практики и на диспансеризация се водят 700-800 души, да не говорим за диспансеризираните при личните лекари, които са в пъти повече. Ако вземем посещенията в тогавашните участъкови кабинети и при тесните специалисти, се оказва, че сега при талонизацията и при оплакването, че все няма и няма, посещенията и на двете места - и при джипитата, и при специалистите, са пак два и повече пъти повече.
- Защо?
- Аз не търся отговора, просто давам факти. Защо тогава говорим за ограничения, лимитиран достъп и недостиг? Идеята на тази система е в повечето случаи диагнозата и лечението да започват и завършват в кабинета на семейния лекар. В цял свят това са 80-85% от случаите, а у нас са 70%. Останалото се насочва към специализираната помощ или болниците. Какво се получава у нас? Първо има правила, според които лекарства за лечение на хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет втори тип семейният лекар няма право да назначава. При условие че аз съм компетентен да го направя, ми е забранено. Трябва да насоча пациента към специалист. Това е излишен разход на талони. Това трябва да бъде елиминирано. Но когато се намалят тези талони към специалистите, трябва да се повишат цените на самите талони, така че и при по-малко пациенти доходът им да не падне, дори да се повиши. Но тяхната консултация ще трябва да се прави не за да се потвърди нещо, което априори трябва да се върши в първичната помощ, а което изисква по-специални знания и умения. Второ - доста съм чел, но не зная друга страна, в която всеки хипертоник всяка година трябва да бъде преглеждан от кардиолог. Ние си позволяваме луксове, които нямат съответния ефект.
- Какво още може да се пипне в системата?
- Има какво, ще има промени. Но не искам да коментирам все още, докато не е станало факт. Друг момент е, че при добре направени правила в специализираната помощ няма да са нужни повече от 3000-4000 лекари там, а в момента са 12 000. Трябва да се пренареди системата, защото по този начин не е удобна на никого.
- Пренареждането включва ли и демонополизация на касата?
- Гледах наскоро един български филм - в едно село никой не знаеше какво е абстракция и всички полудяха, докато се чудят какво е. И демонополизацията на касата е нещо такова. Хубаво звучи, махаш някакъв монопол, но какво следва от това, никой не е наясно. Наясно са само някои хора - че едни пари трябва да се разпределят между повече играчи. За мен лично касата трябва да си остане основният играч. Може да има и други, но те трябва да са в конкурентна среда, за каквато не се създават условия при направените вече предложения. Какво означава, че всички фондове ще предлагат едно и също? Това не е демонополизиране, а рязане на парченца на съществуващото. Тези фондове по-скоро трябва да осигуряват допълнителни услуги, над пакета на касата. Например касата да поема първичната помощ изцяло, защото това е здравният хляб на народа - няма нищо специално при нас, няма екзотика, не сменяме сърца, но хората получават това, което им трябва ежедневно. Освен това касата да поеме основните неща от специализираната помощ и базовите от болничната помощ. А другото да се осигурява от частните фондове. Но мисля, че това няма да стане скоро.
