В приказката за Червената шапчица лошият сив вълк изяжда бабата и наивната й внучка, но на финала храбрият ловец оправя положението за радост на децата. Ако придадем на приказката фискален смисъл, персонажът изглежда така - сивият вълк е сенчестата икономика, момичето с кошничката символизира честния данъкоплатец, болнавата баба играе ролята на хазната, а ловецът е НАП - Националната агенция за приходите.

В ролята на ловеца директорът на НАП Мария Мургина в последния месец дефилира по различни форуми, въоръжена с арсенал от мерки за справяне с кризата, сивата икономика и бюджетните пробойни. Оръжията варират от вдигане на глоби до разни забрани. Например - ако си купувате хляб и не вземете касова бележка, сегашната санкция е 5 лв., а НАП иска наказанието да се вдигне. И още - да се сложи край на заплатите в плик и подписа във ведомост - всеки нает да има дебитна карта и всеки работодател да плаща заплатите само по банков път. Твърдите, че приятел ви е дал 10 бона назаем или сте ударили джакпота в някой игрален дом - ще трябва да го впишете в декларацията за годишните си доходи. Купувате си кола от фирма - не може да броите 5- или 6-цифрена сума на ръка, трябва да платите по банков път.

Това са само част от 15-те нови мерки, които НАП напоследък охотно рекламира.



Само че нито са мерки, нито са нови



Те са описани в доклад от 4 страници, който ръководството на бирниците вече цяла година разнася от кабинета на премиера до заседания на разни парламентарни комисии. Мургина сервира същото меню през лятото на 2007 г., когато Станишев поиска от всички агенции, пълнещи хазната, планове за подобряване на реколтите от данъци, акцизи, мита, такси и прочее. Още тогава експерти споделиха, че мерките на НАП намирисват на мухлясало сирене, негодно за консумация. Повечето от идеите всъщност се търкалят вече 7-8 години.

В доклада си например Мургина за пореден път настоява за ограничаване на разплащанията в брой, за което от години пледират и повечето организации на светлия бизнес. Идеята е всяко издължаване по сделка и прехвърляне на по-крупна сума - най-често се говори за над 10 000 лева - да става по банков път. Как това ще стопи сивата икономика? Много просто - ползването на банкови сметки за разлика от плащането кеш винаги оставя диря и всяка трансакция лесно може да се проследи, а съответно и да се потърси произходът на парите. Когато идеята се роди, българите все още рядко общуваха с банки, а и клоновата мрежа на финансовите институции бе далеч по-рехава. Но днес положението е различно. Разбира се, мярката ще бъде много непопулярна, докато банките не свалят таксите и комисионите, с които често мародерстват клиентите си. Въвеждането на забраната за плащане на ръка за по-едри суми непременно трябва да върви с някакви ангажименти на



банките да смалят нелихвеното бреме по услугите си



Само че в плана на Мургина няма и дума за това.

Шефката на НАП сама признава, че "многократно са правени предложения" за превръщането на чистото данъчно-осигурително досие на собственика в незаобиколимо изискване за учредяване или прехвърляне на фирма и на дялове и акции. НАП предлага това заради известния трик - длъжник на хазната стоварва дела или бизнеса си на друго лице, което се оказва безпарично и безимотно. Така бирниците трябва да търсят на босия цървулите, а хазната инкасира пореден удар от данъчните измамници. Ако вписването на всяка промяна в собствеността се предхожда от проверка за платени данъци, осигуровки и глоби, никой длъжник не би могъл да се скрие от бирниците,както се случва сега.

Спецове по въпроса обаче твърдят, че забраната да се продават фирми със задължения нарушава конституционния принцип за свобода на икономическата дейност. Освен това си има Търговски закон, който ясно казва, че този, който продава фирмата си, остава отговорен за задълженията й заедно с купувача.

Заличаване на фирмите-фантоми е друга възможна мярка в арсенала на НАП. Става дума за изтриване от всякакви регистри на дружества и ЕТ, които нямат имущество и съществуват само по документи. Така постъпвали колегите на нашите бирници в Австрия и Германия. Фирмите от вида кухи, спящи, сложени на рафта само задръстват регистрите и пречат на обработката и анализа на информацията, а най-лошото е, че често се ползват само в определен момент - да бъдат включени в някаква схема за данъчни измами. Често точно такива фирми се оказват фантомът в ДДС веригата, на който са прехвърлени всички задължения, докато други компании са прибирали данъчния кредит.

Мургина отново поставя въпроса за повече правомощия на агентите по приходите, но доста плахо, без да споменава за създаване на данъчна или фискална полиция. Преди две години началничката на НАП бе много по-решителна, може би защото имаше пълната подкрепа на един тогавашен зам.-министър. "Работна група под ръководството на зам.-министър Георги Кадиев е подготвила нов закон за данъчната полиция", съобщи Мургина през октомври 2006 г. Но после смелата реформа удари на камък - заради ревността на МВР и поради други опасения. Самият министър на финансите не е привърженик на идеята. Много политици и експерти смятат, че България и сега си има предостатъчно силови органи и не бива да се прекалява с репресивния подход към гражданите.

Сега Мургина не дава никакви нови аргументи, които да пробият съпротивата. Само подчертава, че бирниците ще са по-ефективни, ако имат правото да тършуват по офиси и да претърсват домове, коли и гаражи на съмнителни бизнесмени.

Според доклада на НАП инспекторите много често се натъкват на следния проблем - проверяваният данъкоплатец не може да обясни произхода на средствата и охолния си живот или посочва източници, за които няма документи - например



че е получил наследство от богата леля,



заем от щедър приятел или е спечелил случайно на бинго или на рулетка. Някои дори успяват в процеса на проверката да се снабдят с прясно изфабрикувани договори за стари дарения или заеми. Ето защо според НАП гражданите трябва да декларират всичките си доходи, включително и суми, които по закон са необлагаеми. В декларациите си за личните доходи те трябва да вписват всеки заем - и даден, и взет, ако е над 5000 лева, както и ако е спечелил повече от 5000 лева от тото, бинго, блекджек и прочее. Тези суми пак ще си останат необлагаеми, но ако данъкоплатецът ги скрие, чакат го съответни санкции.

От екшън плана на Мургина научаваме, че тя е "инициирала предложение за упражняване на внезапен дистанционен контрол върху оборотите" - в произволен обект в произволен момент бирниците да прихващат продажбите и да сравняват данните с обичайно показваните от собственика постъпления. Мярката е отлична, но далечна, защото според доклада "след взимане на решение НАП има готовност за по-нататъшни действия по отношение на предложената концепция"... Такива изречения означават отлагане на работата с години. Изскача и нерешен финансов въпрос - внедряването на GPRS система, чрез която бирниците да могат дистанционно да проследяват оборотите, иска пари.



Не е пропуснат и обикновеният пазаруващ българин



Според приходната агенция той трябва да бъде наказван по-строго, ако пропусне да изиска и получи касова бележка, като купува картофи, блузка, часовник, когато взима дрехите от химическо чистене или букет от цветарския магазин. Мургина не казва с колко трябва да се вдигне сегашната глоба и колко българи са наказани дотук с 5 лева.

Не са подминати и продавачите на стоки и услуги. НАП не харесва сегашния диапазон на санкциите за неотчитане на оборотите - от 250 до 10 000 лева. И предлага да се фискира твърда глоба или поне ножицата между прага и тавана да се свие. Докладът на Мургина не обяснява защо е добре с еднаква сума да се санкционират дребна квартална бакалия, вестникарска будка, бетонов възел и високооборотен частен паркинг в сърцето на София.

Офанзивата на НАП включва и бъдещо тясно партниране с търговските банки. Зад паравана на банковата тайна се официализира потреблението на необложени печалби и доходи, пише в доклада на Мургина. Номерът е ясен - данъкоплатецът декларира постни доходи пред НАП, а когато трябва да вземе кредит за покупка на яхта, мезонет или порше, доказва с документи, че е далеч по-заможен. Ето защо НАП иска да пробие свещената банкова тайна и да получава достъп до кредитните досиета и сметките на клиенти, които подозира в укриване и източване на данъци. От своя страна е готова да повдигне завесата пред данъчната тайна и да помогне на банкерите да разберат кои мераклии за кредити са недобросъвестни данъкоплатци и мошеници.

Кръстоносният поход на Мургина срещу сенчестата икономика всъщност



следва сбъркан маршрут.



Директорката на НАП би трябвало да защити екшън плана си пред своя пряк началник - Пламен Орешарски. Нормално е министърът на финансите да подкрепи и лансира пред правителството предложенията на данъчните служители, които най-добре знаят къде куца борбата срещу Сивия вълк. Накрая пакетът от мерки, одобрен от кабинета, би трябвало да спечели и одобрението на законодателите.

Но идеите на НАП все не достигат тази фаза. Може би защото им липсва политическа подкрепа, а може би защото никой не харесва недоврели манджи. Мургина вече трябваше да е разбрала, че няма смисъл да разнася доклади в стил "би могло" и "би трябвало". Време е да предложи конкретни текстове за наложителните промени, подходящо облечени в униформата на законопроект. Подобряването на правилата и по-доброто пълнене на хазната се постигат с внасяне на проектозакони, не с участия в семинари, заседания и кръгли маси.

А докато НАП пише доклади, сивата икономика действа. И докато ловецът се чуди кой нож да наточи, за да разпори търбуха на лошия вълк, току-виж звярът смлял и бабата, и внучката. Самата Мургина неотдавна сподели пред депутати, че заради настъплението на кризата по света очаква бум на данъчните измами и активизиране на сенчестия бизнес у нас.