Какво точно иска Дмитрий Медведев? 6 месеца след като се настани в Кремъл, сигналите, които излъчва руският президент, са толкова смесени, че западните политици и дипломати са объркани. Реч след реч пред аудитория в чужбина и у дома той постоянно говори за прекратяване на културата на корупция в Русия, за развитие на руската икономика отвъд петролната и газовата индустрия, налагане на върховенството на закона и гарантиране на свободата на словото. Казва, че Русия трябва да се превърне в страна, в която обикновените хора играят "по-активна роля в политическия живот". Но в същото време нападна Вашингтон за дестабилизиране на световните финанси, обвини САЩ, че са провокирали августовската война с Грузия, застъпи се за "привилегированите интереси" на Русия в "близката чужбина" и предложи грандиозна промяна в глобалната "архитектура", която ще даде на Русия право на по-отчетлив глас в световните дела.

По-рано този месец в първото си обръщение към нацията Медведев се обяви още по-пламенно и от предшественика си Владимир Путин в защита на либералните ценности. Съветникът на Путин Сергей Караганов нарече обръщението "най-либералната президентска реч в руската история". Същевременно той успя да се покаже като по-изявен ястреб от Путин, като пряко заплаши Запада с разполагане на ракети. В крайна сметка през последните няколко месеца Медведев налага собствен, и то доста радикален, дневен ред:



той е изненадващо либерален у дома и все по-краен в чужбина



"Доктрината Медведев" е амбициозен план за възстановяване на руското общество и връщане на ролята на Русия в света. В най-широк смисъл това е план за промяна на световната инфраструктура на сигурността и финансите, и то по руските правила. Медведев вярва, че единият от начините това да се постигне е поне част от американското влияние в Европа да се замени от руско чрез смес от военни заплахи и достъп до огромните руски газови резерви. За начало той иска да спре намесата на Америка и Европа в "близката чужбина" на Русия и предвижда ребалансиране на глобалната дипломация със създаването на Шанхайската организация за сътрудничество - обединение на азиатски страни с участието на Русия и Китай, нещо като блок по модела на НАТО. Сред другите му цели са превръщането на Москва в световен финансов център и създаване на газов картел по модела на ОПЕК, в който водеща да е Русия като най-големият производител в света.

Твърде амбициозните цели на Медведев определено са част от дългосрочния план на Путин да възстанови величието на Русия у дома и по света. Но между тези двама мъже има отчетливи различия. Путин използва езика на демокрацията и либерализма, когато той му е удобен да подчертае например моралния знак за равенство между действията на САЩ в Косово и Ирак и руската политика в Грузия. Медведев, изградил се като адвокат в либералния Санкт Петербург от ерата на гласността и перестройката, е възприел по-открит и съвременен стил. Той сърфира в LiveJournal - най-голямата руска социална мрежа в интернет, всеки ден чете опозиционни информационни уебсайтове, които го карат "да скочи и да работи, работи, работи". Организира дните си така, че "спонтанно" да се отбива в кафенета и ресторанти, за да побъбри с клиентите по въпроси като поскъпването и дребната корупция. Но по-важното е, че Медведев изпраща и силни либерални сигнали за икономиката, за демокрацията и свободното слово в страната - и то не само защото това е популярно, но и защото той вярва, че за да работи, Русия се нуждае от здрав политически контрол на върха и нещо като отворено общество на по-ниските етажи, съчетано с отчетност и контрол върху бюрократите и по-голяма свобода за бизнеса. И въпреки че прокара в парламента поправка в конституцията, с която се удължава президентският мандат от 4 на 6 г., което потенциално позволява на Путин да се върне като президент за още 12 г., той обещава да съживи замиращата руска парламентарна демокрация с регулярна, изборна ротация на партийните лидери. Той лансира икономически либерали като първия вицепремиер Игор Шувалов, защитник на правата на акционерите, Аркадий Дворкович, яростен противник на национализацията, и финансовия министър Алексей Кудрин, който създаде руския стабилизационен фонд от 150 млрд. долара и го брани от опитите за популистки харчове.

Но най-важното от всичко е, че



Медведев има ясен поглед върху проблемите,



пред които е изправена Русия, и не се страхува да говори за тях. При Путин икономическият растеж бе 7% годишно благодарение на покачващите се цени на петрола. Но Путин почти не проявяваше интерес към разнообразяване на икономиката или към корупцията, която превръща предприемачеството в невъзможно и дори опасно занимание. В контраст с това една от запазените марки в речите на Медведев е острата му критика към корумпираните магистрати и бюрократи в Русия. В словата си той обвинява бюрократите, че са прекалено "подозрителни към свободното предприемачество, сякаш живеят още в съветския режим", и че контролират медиите и се месят в изборите.

За външните отношения Медведев внимава да не се прояви като по-слаб от Путин. Путин говореше за "многополюсен свят". Но при Медведев Русия взе международното право в свои ръце, когато руските танкове навлязоха в Южна Осетия и Абхазия. Тогава с признаването на грузинските републики Кремъл косвено



потвърди имперското си право да създава и поглъща държави



След войната Медведев отиде още по-далеч, като предложи основните правила на международната дипломация да се променят и да признаят руските "привилегировани интереси" в страните, където натовската намеса определено не е добре дошла. "Историческите и културни връзки" на Русия със страните по границите й "и отвъд" трябва да бъдат признати и отчетени, предложи той, което бе ясен знак за отстояване на стария съветски принцип за сферите на влияние на Москва. "Не се опитваме да възродим Съветския съюз, но Русия като велика империя трябва да бъде обградена от приятели", казва Сергей Марков, прокремълски настроен депутат.

Все още обаче не е ясно дали основните стратегически цели, поставени от Медведев, могат да бъдат постигнати. Заради голямото раздразнение и недоверие на Запада Медведев има малко модели, които може да следва в опита да реализира икономическите си цели. И той започва да чертае планове за бъдещото развитие на страната почти по съветски модел: обявява амбициозни планове за реформи и се надява, че те ще бъдат завършени с указ, а не с трудна и често неудобна задача за формиране на коалиции, водене на преговори и балансиране на интереси, които се опитват да осуетят осъществяването на промените.

Във външната политика заради резкия спад на цените на петрола в момента Медведев е в особена позиция: амбициите, с които влезе в Кремъл, не съвпадат съвсем с реалността в Русия, чиято позиция е нестабилна. В последните шест месеца Московската фондова борса се срина с повече от 65%, а стойността на рублата падна с 25% за два месеца. Световната банка прогнозира, че рублата ще падне с още 15% през 2009 г. В края на октомври на финансовата среща, организирана от ЕС във френския град Евиан, Медведев говори за "превръщането на Москва в силен финансов център, а рублата - в една от основните регионални резервни валути" - идеи, за които можеше да се говори при цена на петрола от 150 долара, но сега те изглеждат смешни. На малко чужденци им трябват рубли, защото най-големите експортни стоки на Русия - петрол, газ и оръжия - се търгуват в долари. А за да се превърне във финансов център, най-доброто, на което Медведев наистина може да се надява, е повече акции на руски компании да се търгуват на борсата в Москва, както и руските капитали да се завърнат в руските банки, а не да изтичат в офшорните зони. Но дори и това може да стане в далечното бъдеще.

Медведев да лансира и идеята на Путин за



създаването на "газов ОПЕК" с Иран и Катар



за фиксиране на цените и координиране на доставките. Тя теоретично може да потуши европейските опити да скъсат зависимостта си от руски газ чрез разнообразяване на доставчиците. Но и това сега изглежда доста пресилено. Дори истинският ОПЕК не може да предпази цените на петрола от резкия срив, а и самите газови контракти, които често се подписват за десетилетия напред, правят доста по-трудно манипулирането на цените. Освен това сега Западът е по-малко зависим от руския газ. Според анализ на Пиер Ноел от Европейския съвет за международни отношения делът на Русия в доставките на газ за Европа наполовина е намалял от 80-те години и е стигнал до 40%, тъй като Европа деверсифицира доставчиците си на газ към втечнен природен газ от Алжир и Нигерия.

Появяват се доказателства, че Западът започва да разбира, че някои от идеите на Медведев са неосъществими. Европейците изглеждат повече объркани, отколкото уплашени от заплахите с бойни ракети. В обръщението си към нацията той каза, че ще разположи ракети "Искандер" в руския балтийски анклав Калининград, за да се противопостави на предлагания американски противоракетен щит и радарните бази в Полша и Чехия. Медведев обаче подходи неправилно, като обяви ракетната си заплаха часове след като Барак Обама бе избран за новия американски президент, особено след като визията на Обама за ПРО е неясна. Всъщност острият език на Медведев може дори да даде възможност на Обама да покаже твърдостта на своя характер.

Медведев има малък шанс да промени света според визията на Кремъл и малко неща от неговата доктрина могат да извадят руската икономиката от кризата, в която е започнала да изпада. Но той поне показва, че искрено вярва, че "свободата е по-добра от несвободата". Полага повече усилия в сравнение с предишните руски лидери да интегрира нацията в световната икономика и иска да сложи край на наречения от него "законен нихилизъм", от който страда страната. Ако успее да реализира важни реформи като обуздаването на лакомата и корумпирана руска бюрокрация и да въведе върховенството на закона, Медведев може да направи страната си по-функционална и по-богата. Процъфтяваща реална икономика и нови отношения със Запада ще направят Русия много по-силна, отколкото всякакви смели ракетни заплахи.