Един интересен ден. Той започна, когато Иван Бакалов ми звънна да ми каже, че името ми е в черния списък на 37-те телевизионери, и ме покани на обедна чорба. След обяда телефонът ми не спря да звъни. Все приятели и все ме насърчават: Хич да не ти пука! Айде сега да се видим, щото утре заминаваме... Единият е атомен физик, другият е инженер конструктор и вярно, че непрекъснато пътуват по света, но схванах - идват, да не би да си помисля, че се отдръпват от мен.

- Ей, якобинец! Санз окюн ранкюн (без докачение), ти защо си бил шпионин? - каза инженерът.

- За да не ми викаш Джимо якобинеца, ами Джимо шпионина - сопнах му се аз.

- Гарабед шпионина от втория етаж - допълни физикът.

Аз наистина живея на втория етаж. Инженерът открай време ме нарича якобинец, понеже отричам, че монархията има и хубави страни.

- Престани да се инатиш - подхвана ме отново той. - Признай, че е добра царската..

- Царската туршия! - жегнах го аз. - Вземи си. Върви с ракия, не с уиски.

- Знам. Но не мога да пия колкото вас, шпионите. Вие сте тренирани да не се напивате.

Тогава физикът каза:

- Я стига сте се дърляли. Гледах репортаж на БиТиВи. Препечатаха го във "Фокус", в "Блиц", в "е-вестник" и забравих къде още. Кеворкян писал, че Джимо слушал БиБиСи. Досието на Джимо било дебело. Ама не от доноси на Джимо, а от доноси за Джимо. Дет' се вика, не било компютри, а компоти и не че сме ги изнесли, ами че ни ги били върнали.

- Вижте сега - казах аз. - Кеворк не е написал такова нещо за мен. И в сто досиета да пише, че го е написал, той не го е написал. Някоя тъпа отрепка, чула-недоразбрала, донесла. Да ви обясня. За Чернобил имаше информационно затъмнение. Аз чух за аварията по радиото от Упсала и я съобщих по "Всяка неделя". За Кеворк и за мен това бе повод за гордост, не за донос. Анадънмо?

- Е, и..

- Нито пък склоних да докладвам за Кеворк и Янчо. Гошо Сотиров ченгето все за тях ме питаше, а не за машинописката Станка.

- Браво, Джимо. Знаем те, че няма да седнеш да си натопяваш колегите. Ти си почтен.

- Ама каква ти почтеност, бе? Просто знаех, че ако напиша нещо за Кево или за Янчо, то ще тръгне нагоре по веригата и те двамата ще го научат от големите шефове. Кеворк ги познаваше всичките. На Янчо Таков баща му беше в Политбюро, пък службите обслужваха Политбюро. Да не съм луд да си подритвам хляба! За каква моя почтеност говорим?

- Не. Почтен си. Ти съобщи за Чернобил, пък другите новинари го премълчаха.

- Ма те не знаеха за Чернобил. Мен като ме изпъдиха от БТА, мислеха си: Джимо го отстрелваме. Той, като няма ТАСС и Ройтерс и прочее, увисва. Виж им акъла на интелектуалните отрепки. Че аз, като бях в БТА, след работа отивах в "Работническо дело" да слушам радио и да им направя рубриката "Новини от последния час" и да я дам на Владо Костов или който там беше дежурен до два след полунощ. Така си докарвах още една заплата. Невъзможно бе да ме отрежат от източници. Няколко езика зная. Само дето си казах: тия шведи не знаят руски, то сигурно не е Чернобил, а някакъв Чорний бил, и от екрана на "Всяка неделя" така и казах - авария в Чорний бил.

- Все пак, ти не казваше от екрана слава на БКП и на Тодор Живков. Това е почтено.

- Не, бе. Да хвалиш партията беше запазен периметър на онези, които те избутваха от екрана - те да хвалят партията. Един напредна, щото си беше навил на пръста да бае за някакъв "нов, значителен принос на другаря Тодор Живков в съкровищницата на марксизма-ленинизма". Ей богу, нито веднъж, ама нито веднъж не му изговорих името на първия. Пък и да исках, нямаше да се вредя.

- Ама в досието ти имало, че си бил поклонник на западната литература.

- Пак лъжа. Поклонник съм и на съветската. Като почнеш с "Пренощува облачето бяло" на Приставкин и свършиш с всички майстори и маргарити на Булгаков.

- Ама ти нямаш ли приятели журналисти да им разкажеш това?

- Имам, не е като да нямам. Ама журналист не трябва да интервюира друг журналист. То е като да танцуваш със сестра си. Не е интересно. Ти забрави ли, че не танцуваше със сестра си, все аз танцувах с нея?

- Ти си разкажи шпионската история тогава!

- Разказах я. Под надслов "Когато бях агент". Не й обърнаха внимание. После я преразказах на 6 и 8 ноември 2004 г. в диалог с читателите на в. "Сега". Пак нула внимание. Чак сега ми обърнаха внимание благодарение на кретените от комисията по досиетата. Трябва да съм им благодарен. Но не съм. Те я вдигнаха тази врява за досиетата 24 часа след като ЕС ни отряза четвърт милиард поради нашето несправяне с корупцията. Е, много прозрачен номер! Произвеждаш глупава новина, за да засенчиш важна новина.

- Ей, якобинец! Това ни е ясно. Ти кажи бил ли си в политическия шпионаж.

- Политическият шпионаж е глупост. Виж, индустриалният шпионаж не е глупост. Вие двамата сте много по-подходящи за шпиони от мен. Стопанският шпионаж - и той не е излишен. Даже мога да се похваля, ама няма да се хваля, щото стана случайно една работа. Както и да е. Няма значение.

- С мисия ли те пратиха?

- Не.

- И никога не са те пращали с мисия?

- Мисии всякакви. Например засилих се аз да ходя при Уилям Голдинг. Тъкмо бях превел "Повелителят на мухите" и той беше получил Нобеловата награда. Един писател никога не отказва среща със своя преводач. На сто журналисти той може да откаже, но на преводача си той няма да откаже. И какво? Джимо, няма да ходиш при Голдинг, ще ходиш при друг нобелист. При Елиас Канети, да го кандърдисаш да гостува в България. Ама ме посъветваха от една друга служба да не се напъвам да каня в България Канети, щото той няма да дойде.

- Що те посъветваха така от тази друга служба?

- Щото тази друга служба не искаше аз да се провалям. Тя искаше аз да имам успехи пред нашата служба.

- Ама ти на колко служби си бил агент бе, якобинец? На три или на четири?

- Няма значение.

- Ама те всички ли ти плащаха?

- Няма значение.

- Ама ти защо само срещу нашата, срещу българската служба така изригваш?

- Ти няма ли да изригнеш? Няколко световни служби да ламтят да те имат, а българският простак Гошо да те третира като махленска доносница, дето ще му разкаже дали Янчо и Кево се скарали.

- И ти, като им отказа, те какво?

- Спретнаха ми "активно мероприятие". Пуснаха в бюлетина на МВР дезинформация, че съм бил избягал в чужбина (ега ти компромата!). Свалиха ме от екран чрез Петър Кожухаров, оня същия с "приноса на др. Тодор Живков"...

Амбиции. Простотии. Бог да ни съди.