:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,231,804
Активни 100
Страници 20,757
За един ден 1,302,066
Диагнози

В България едва се различава независимост от невменяемост

Това е скритото послание на Европейската комисия към българското общество
Ясен Бориславов
Решението на Европейската комисия да отнеме на България нови 220 млн. евро представлява не само оценка на българските власти за това, че за половин година енергично и шумно не направиха нищо, за да върнат разклатеното доверие в българската държавност, но то е и послание, адресирано към българското общество като цяло. Ако в майската кореспонденция между Брюксел и София и в юлския доклад имаше ясни упреци към българската администрация, че е склонна към кражби и шмекерлъци, наказателният жест от миналата седмица има характер на диагноза. Според тази диагноза българското общество не може да се самоорганизира около ясно осъзнати интереси и приоритети. То не съумява да излъчва елити, които да водят рационална политика и да защитават обществения интерес. Преведено на недипломатически език посланието е следното: "Вие не можете да живеете заедно, не умеете да се разбирате помежду си, поради което и нашето съжителство с вас започва да изглежда притеснително и проблемно." В някои медии и електронни форуми поредната европлесница беше коментирана с мазохистично задоволство, докато отделни министри и магистрати я оцениха като несправедлива и нечестна. Изглежда, това е поредният банален пример, че никой не е пророк в своята родина и че някои истини трябва да се кажат отдалече, за да се чуят по-добре.

Нека се абстрахираме от конкретните теми, по които София и Брюксел не постигнаха съгласие, и да видим



какъв образ за себе си произвежда българското общество



Как то се самоописва в своите медии и каква е собствената му представа за ключови социални групи и роли, които конструират картината на всяко общество?

Българският депутат в своя събирателен образ е всенародно презиран партиен тарикат, когото народът първо избира за свой народен представител, а после му брои кюфтетата в парламентарния бюфет, без да разбира, че законодателният брак, който парламентът произвежда, излиза по-скъпо от всички кюфтета на света.

Българският магистрат е шмекер, облечен в тога, който съвсем законосъобразно досега не е успял да вкара в затвора нито един едър мафиот, поради което от време на време неговата работа я вършат немските му колеги. Той до такава степен е встрастен в своята независимост, че тя на моменти прилича на невменяемост.

В обичайния си медиен образ българският предприемач е внезапно забогатял далавераджия с примитивни вкусове и страсти, който чрез публичното си поведение плавно разширява кръга от хората, които смятат, че в прекомерното богатство има нещо просташко. В същото време той е някак несигурен в хоризонта на своето развитие, поради което, "за да затвори цикъла", си прави собствена политическа партия или влиза в ръководството на управляваща партия.

Българският полицай е рушветчия, развил този срамен навик чрез дългогодишно и системно практикуване.

Българският митничар (с пура или без) не е гарант за постъпленията в хазната, а диспечер на контрабандата.

Българският президент, който е и политикът, облечен с най-голямо обществено доверие, се оказва човек с несдържани ловни и други страсти, спонсориран от лица, които западни правоохранителни служби биха желали да видят в затвора, и обвързан със структури, към които западните му партньори изпитват открита неприязън. Впрочем някой забелязва ли, че откакто беше осветено агентурното му минало, неговите официални визити са предимно в екзотични страни?

Премиерът е млад човек, който грижливо, но невинаги успешно гради образа си на готин пич. Обича нестандартни превозни средства - мотори, гумени лодки, незаконни лифтове и стари трамваи. Общественото мнение колебливо го припознава ту като Мистър Клийн, ту като танцуващия с вълци или като Маугли - сина на джунглата.

Българският учител е ниско платен, неук и скован човек, който обучава неуки и сковани хора.

Интелектуалецът (някои телевизии го експонират като карикатура на професор) е фанфаронстващ дърдорко, който като навит с пружина говори за величието на българския дух, за славни традиции и "ново възраждане", без да вижда какво точно става около него, поради което със същинската му работа се занимават разкаяли се мутри или немски журналисти. Едни и същи лица се явяват в медиите ту като бандити, ту като стражи на националната сигурност.

Бойко Борисов е национална икона, бляскав полицай, награждаван от всички европейски полицейски служби (и фотографиран с техните шефове), рядко успешен self made политик и в същото време - бивша мутра, медиен балон, смешник и комиксов типаж.

Доган е едновременно най-далновидният и проницателен български политик и прононсиран от тайните служби мафиот.

Бербатов е най-великият български футболист и едновременно с това е примадона, балерина и некадърник.

Тук трябва да се добави и актуалният в последните дни образ на българския журналист като обществен манипулатор, склонен към нехигиенични финансови практики. Неговата принадлежност към бившите служби за сигурност се интерпретира ту като атестат за висок професионализъм, ту като знак за професионално и морално малодушие.

Това парадоксално самоописание представя картината на едно дезинтегрирано общество, в което отделни социални групи и професионални касти живеят в някаква измамлива самодостатъчност, достигаща до институционална невменяемост. На практика



институциите конспирират срещу обществения интерес,



което означава, че българското общество е в твърде голяма степен ирационално. То със странна лекота произвежда митове за себе си, в които после се чувства дискомфортно и които енергично руши. Проблемът е чисто просвещенски. Просветеното съзнание не произвежда митове или го прави значително по-рядко и по-трудно. Според класическата и често цитирана в хуманитаристиката мисъл на Кант просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Само отказът от самопричиненото непълнолетие позволява да се гради рационален образ на света. Отказът от рационален образ на света тласка общественото съзнание в тъмните дебри на конспирацията. (В тази връзка прави впечатление, че български държавници в отговор на финансовата санкция на ЕК от миналата седмица се опитаха да видят в нея някакъв дълбок и таен замисъл.)

Криминализирането на българското общество и лекотата, с която то приема корупцията като житейска стратегия за оцеляване, изглежда, не е просто сценарий на някакви тайнствени генерали и полковници от ДС. Този процес има доста по-дълбоки социално-психологически корени. Българското общество живее в самоналожения мит за някаква тайнствена "пета власт", някаква скрита сила, която контролира и координира публичните власти, без да усеща, че тъкмо вярата в този мит го захранва с неизчерпаем ресурс.

Българската ирационалност в годините на прехода може да бъде ярко илюстрирана с множество примери на битово, политическо и административно ниво, като се започне от дупката в Царичина, която военното министерство прокопа, за да търси висш разум, до една новина по "Хоризонт" от миналото лято как жителите на Пазарджик щели да ограждат града с пръстен от захар за разваляне на магия, която била същинската причина за трагичната смърт на сестрите Белнейски. Между тези две събития могат да се разположат куп други - финансовите пирамиди през 90-те, превръщането на царя в премиер, скандалите около мита "Батак", държавното погребение на Калоян, замените на държавни земи, превръщането на курортите в туристически гета и т.н.

Политическата криза, към която страната уверено се плъзга, е плод на морална и етична криза, в която българското общество живее отдавна. Тя може да получи някакво разрешение на следващите парламентарни избори, ако дотогава се появи алтернатива на сегашната безалтернативност. Партийните каси не биха могли прекалено дълго



да компенсират идейната недъгавост на партийните елити



Купуването на избиратели може да бъде палиатив, но не и панацея. Липсата на политически идеи, на ясен хоризонт за развитие на цялото общество, а не на отделни касти и бизнес групировки е нещо, което парите не могат да компенсират. Няма как общество с незакърнели феодални инстинкти, в което цели градове, околии и отрасли от икономиката се владеят от криминални субекти, да бъде пълноценно интегрирано в Европейския съюз. Приемането на България в ЕС не означава просто закачане към еврофондове, но и приобщаване към определени политически и управленски стандарти. Което строгостта на Европейската комисия недвусмислено показа.

Актуалният въпрос е дали поколението, което израсна след 1989 г. и което не е обременено от архаични идеологии, страхове и митологии, ще излъчи нов елит от рационално мислещи технократи, който да заяви политически претенции и воля за представителство във властта. Оптимистични изгледи за подобно развитие засега предлагат единствено екологичните формации. Техните съвсем конкретни граждански усилия за спасяване на Иракли, Рила и Странджа могат да имат естествено развитие в една по-мащабна платформа, предлагаща обществено приемливи отговори на някои все по-болезнени въпроси. На кого са планината, гората, въздухът, водата, бреговете, улиците, тротоарите, парковете? Отговорите биха имали естествено продължение и в други житейски сфери, пораждащи нови въпроси. На кого са радио- и тв ефирът, кой и как може да диктува стойностите в културата и най-сетне кои са обществено приемливите средства и норми за постигане на свобода и богатство? Става дума за етична концепция, която да се превърне в политическа програма и която със сигурност би помогнала на българското общество да изгради свой нов рационален образ, различен от тягостната реалност, заради която ЕК ни наказва.

Да се очаква старите политически партии да решат проблемите, които методично са създавали, е несериозно. То е все едно на пролет бизнесменът социалист Георги Гергов да се окаже и еколог. Една екологична формация би могла по законодателен път поне да ограничи, ако не може да ликвидира съвсем, мутренската екстериториалност на актуалните политически елити. Тя би могла да артикулира границата между независимост и невменяемост, която българското общество постепенно да разбере, да приеме и да не прекрачва. Неизбежно е някои от идеите на една екологична формация да бъдат откраднати от други партии. В което може би няма нищо лошо. Доброто понякога може да бъде също така заразително и увлекателно, както и злото.
снимка: Борислав Николов
В българското общество едни и същи лица се явяват в медиите ту като бандити, ту като стражи на националната сигурност.
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Конкретни граждански усилия за спасяване на Иракли, Рила и Странджа могат да имат естествено развитие в една по-мащабна платформа, предлагаща обществено приемливи отговори на някои все по-болезнени въпроси.
31
4795
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
03 Декември 2008 03:17
Проблемите са много по-дълбоки, но никой даже не ги посочва изцяло, камо ли да предложи решение.А на нас ни трябва някакво уникално решение , което да не е копирано от никъде , защото няма да работи.Всеки ден в една или друга статия излизат някакви частици от пъзела, тези частици се коментират надълго и нашироко под статиите, което малко разширява нещата, но в крайна сметка панацея май няма.Така че джентълмени и дами-действайте си локално, бъдете смели и помагайте на околните!
Аз обикновено коментирам само спорта, ама днеска к'во ми стана...
03 Декември 2008 04:56
"На практика институциите конспирират срещу обществения интерес, ..."
Така де, там е заровено кучето!
03 Декември 2008 05:19
Ся, да мЪ извинява Ясен Бориславов, ама тази статия е в стил туй мий, онуй мий и тоя, оня. И направо мЪ ядоса да го четем.
03 Декември 2008 05:23
Бориславов е забравил, че и преди 19 години имаше млада екологическа партия и пак се надявахме от нея нещо да произлезе за голямата политика.
03 Декември 2008 06:26
Браво на автора!
Аз действително смятам, че с това пълно отъждествяване на цяла група от хора с единици, много бъркаме. Освен това, погледнете ни даже във форума - ние сме непрекъснато недоволни, но нищо не правим освен да приказваме, споделяме, разтоварваме се и се връщаме в онази действителност с изкованите правила, които чинно спазваме, защото... така сме свикнали, нямаме желание да ги променяме или защото казваме: защо пък аз, ама сега ли...
Впрочем, то това май си е в психологията ни - още Ботев пише за едни юнаци, дето на дамаджана с вино в кръчмата псуват султана и на другия ден, като се избистри главицата, са по-тихи от водата
Поне трябва да си даваме сметка, че не ни е виновен никой - животът е точно такъв, какъвто искаме да си го направим.
03 Декември 2008 06:53
Бла, бла, лаф да стане и да поплюем по България малко, верно сега е модерно!
България и българите са такива каквито са си от хиляда години! Нито лоши, нито добри, просто българи!
И когато някой бозав евро бюроклат като Олеле Рен и разни там попрезрели Данути се опитват да ходят в чужд манастир със своя си устав, обикновено възникват проблеми!
Това и на котките по улицата е ясно, питайте ги!
Да ама Не, ние сме се вторачили в пъпа си и те това е!
И някои се правим на интерести, видите ли ние не сме такива!
03 Декември 2008 12:06
екологическите партии са интересни и до някъде успешни в целите които защитават, но в реалната политика няма да имат същия успех.
Защо?
Ами преди време говорих с едно момиче от "Зелените", която ми предлагаше да се запиша в тяхната партия. Абсолютно съм съгласен с ценностите, които въпросната дама изповядва и за това вместо да подмина предложението взех една листовка и като се прибрах вкъщи разгледах страницата и програмата им. Като цяло впечатлението е добро и все пак ... дали това момиче, което искрено вярва в идеите за хармония и доброта между хората, ще бъде от тези които ще влезнат в парламента от тази партия, или отново ще влезнат хора на 45+ години, които ще действат по стария начин, за собствените си интереси. Също така дори и да се получи че в парламента влезнат именно идеалистите, как тези хора ще се справят с реалната обстановка в българия и света? Идеализмът е добра мотивация, но в реалния живот идеални неща няма.
03 Декември 2008 12:09
За автора:
Така е: "Сънят на разума ражда чудовищата на въображението" - и ние си ги припомняме в този кратък инвентар - само че защо не реагираме??
03 Декември 2008 12:12
Изпървом да заколим Триглавия Змей, извор на всяка смрад и бълвотина.... ако се появи нов змей - и него, дока се изколят всички змии в дупката, наричана Мафиотска!
03 Декември 2008 12:13
"екологичните" им акции бяха организирани и финансирани от конкретни частни бизнесинтереси, които просто не искаха появата до тях на нови конкурентни обекти

Става дума за съвпадение на интереси.
Още - и за разумен избор.
Участвах в някои акции -- флаш-мобове в София. Какво ти финансиране - типична хоризонтална структура.
Ясен Бориславов говори за етичен избор и рационалност.
В последна сметка мсички губят от унищожаване на природата. И не е вярно, че планетата може да издържи на вси човешки глупости.
А, и освен комунисти и неолиберали, има и неоконсерватори, примерно. При последните иде реч за отговорност, за разлика от първите две течения.
03 Декември 2008 12:21
Дядо йоцо. И аз съм си го мислил това.
В края на мандата всички кофти политици да се изтребят. Могат да се обесят на лампите покрай улицата на жълтите павета например.
След второто такова прочистване, на тези които не могат да устоят на политическите изкушения, вече няма да им се иска да стават политици. Само така има някакъв шанс да се създаде елит или поне нормална управляваща класа.

отговорността може да се носи солидарно.
Ако един човек от партията се прецака, бесят всички от партията. или на всеки се назначава служебно другарче - ако единия се прецака, прецаква и другарчето. Така ще се следят един друг да не правят бели, щото лошо.

Депутатския имунитет се отменя - нека ги съдят и вкарват по затворите и през мандата. Ако осъдят някой на затвор (поне 5 години), губи доживотно правото си да е народен представител, но пък отървава бесилото.
03 Декември 2008 12:22
Позволявам си да напомня на г-н Бориславов че ЕМ не "отнема" пари от България. Тя не ги е "дала", че да ги отнема.
Преведено на недипломатически език посланието е:
"Махнете тези крадливи управляващи и не си избирайте никога повече такива
03 Декември 2008 13:03
Хубава статия ама казва нещо което повечето форумци знаят: В момента българския етнос като цяло, не става и за чеп за зелева каца.
03 Декември 2008 13:09
комисията да реши най-напред за себе си какво ще подкрепя - социализма или народа.
Социализма и социалистите му и останалите с *дс в акъла и имената си май повече не им требват, щото нема какво да се вземе от тях. Напротив, социалистите почнаха да лапат много и да искат да подяждат европейците - строят молове и ваканционни имоти като невидели че има и от европа желаещи да строят.
От народа пък сега има какво доста да се вземе.
Затова тоя път аз съм оптимист и залагам на народа -
европейската комисия тоя път ще подкрепи народа.
Като обере дошушка народа, следващия път комисията пак ще подкрепи социалистите, и така до края на света.
03 Декември 2008 13:26
Brightman: Дори за момент да забравим, че "екологичните" им акции бяха организирани и финансирани...
Този господин говори така, сякаш им е ковчежника на всички еколози? Ей такива като него са винаги на линия и винаги готови да оплюят всяко красиво нещо, още преди да е показало същността си над помията на ежедневието ни. Защо го правят? Защо се опитват постоянно да изкривяват, да подменят, да охулват?
Прочее спомням си как почитаемия Brightman, преди време се опитваше да подмени термина "гражданско общество" с "буржуазно общество". А когато се опитах да му подскажа произхода на явлението, той ми приложи като "аргумент" личните обиди, на които е често изобилен... Но, толкова са му възможностите... За съжаление такива хора ни и управляват!
Харесвам младите хора, които се опитват да запазят "глухарчетата". Те са искрени и спонтанни! Те не са наивни и не разчитат, че "природата сама ще се справи" с боклуците, с които я заливаме. Такива ме можеш да ги купиш!



Редактирано от - Пламен Пенев на 03/12/2008 г/ 13:34:54

03 Декември 2008 13:31
" българското общество е в твърде голяма степен ирационално. То със странна лекота произвежда митове за себе си. Проблемът е чисто просвещенски. Просветеното съзнание не произвежда митове или го прави значително по-рядко и по-трудно. Според класическата и често цитирана в хуманитаристиката мисъл на Кант просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил."

Чудесна статия. А изваденият цитат е ключът към ръзбирането защо сме такива. Липсва просвещение..., народът ни като цяло не е достигнал европейските нива. А това е така , защото векове наред само е оцелявал, без да може да има своя Ренесанс и Просвещение. Вярно , че сме имали Възраждане, но нека някой се опита да го сравнява с мащабите и дълбочината на европейските процеси на Ренесанс и Просвещение...Все е трябвало да догонваме Европа във всяко отношение, и все още е така, и все още не можем да ги стигнем....Ориенталското, тарикатлъците, поединичното оцеляване, евтините номера, стигащи до жалко опростяване пак са в основата на нашата народопсихология.
Отделно 45 г. хората са деморализирани чрез разрушаване на християнските ценности, чрез насаденото убеждение, че човек няма за какво толкова да мисли- това го прави вместо него партията и държавата, и още едно разрушаващо морала убеждение , че няма кой знае какво значение какво и колко се работи- всички получават еднакви заплати.
Това е . Не може да се прескачат етапи, не може да се наваксва изоставането. Трябва всички жабета да се изручат.

Редактирано от - Benedicta на 03/12/2008 г/ 13:34:59

03 Декември 2008 13:34
Редакцията, престанете под всяка статия на Ясен Бориславов да лепите снимка на ментетата-мускетари от партията на Васил Божков, називаема "Зелена България".
Хората, които отстояват зеленат акауза, много добре знаят за какво става въпрос, знаят и кой е истинският политически носител на каузата - "Зелените".
03 Декември 2008 13:45
За автора
За съжаление сме обречени на това битие.Който си е поставил тази цел, я е постигнал.Няма гражданско общество, нацията е разделена по всички въпроси безвъзвратно.Няма солидарност.Справка-постингите под съседната статия на ДИ.
03 Декември 2008 14:58
Евала за статията, много добре предствавя в сбит вариант облика на съвременното българско общество. Жалко е, че сме в такъв интелектуален, икономически, битов и морален упадък, но това е резултата от дългогодишна ирационална политика във всички възможни обществени и житейски сфери. Но аз съм оптимист и смятам, че именно това набъбващо обществено разбиране на тези проблеми и самият факт, че има хора като автора, които смело казват истината, то в близко бъдеще ще започнат да протичат процеси, които ще противодействат на тази деградация и ще обърнат нещата в позитивна посока. Не на последно място сериозна роля ще изиграе и ЕС именно с такива удари през ръцете, понеже на всички ни е ясно, че заради културно-битовите ни навици сме такива неудачници и в обществен, и общонационален план, и че единсвтения начин това да се промени, е чрез външна намеса на политическо и културно ниво.
03 Декември 2008 16:08
На автора,
Само не мога да разбера защо всички са се струпали оттатък, при Димитрий?
Абе, не си ли давате сметка че той е на 76 години. Ако вие на неговата възраст можете гащите да си вържете, па нА!!!
03 Декември 2008 16:41
Маркс: "Досега философите само обясняваха света, задачата е той да бъде променен."
03 Декември 2008 16:57
Мурано,
Отговорът е прост - много е вкусно да ръфаш живо човешко месо.
Някак всички други беди се понасят по-лесно след това.
03 Декември 2008 18:30
Авторе, досега бях при Димитри, сега се местя тук. Статията е чудесна. Поздравления! Фигурата "невменяеми - независими" ми допадна много, въпреки че, "таа лисица не е умрела, она само се праи на умрела". И финала го разбирам. Трябва да се захване нещо свястно, нещо чисто, колкото и наивно да ни се струва. Спомняте ли си финала на "Сладък живот" на Фелини. Едно красиво младо момиче говореше (от разстояние) на Марчело Мастрояни, но той нищо не можеше да чуе. Това ставаше на плажа, сутринта, след целонощно пиене. Между двамата камерата показваше един изхвърлен от морето мъртъв делфин. За това се сетих като прочетох написаното. И за още едно нещо се сетих. Финалът на моята настолна книга - "Мъртви души". Словото на заминаващия си (поради изтичане на мандата му) княз-генерал губернатор. И той като един наивник-аристократ призоваваше корумпираните чиновници да се обърнат към своите съвести. Впрочем, речта не е довършена и така свършва недовършената ПОЕМА. Аз съм песимист. Всичко отиде по дяволите. България е една вмирисана помийна яма. Навремето Иван Костов смени 10 министри и не каза нито дума защо го прави, но все пак ги смени. Това мълчание му струваше неполучаването на втори мандат. Сегашната управляваща сган се държи като невменяем субект и това минава. Говорят глупости, снишили са се, както ги учеше другарят Тодор Живков и гледат да докопат кой колкото може повече, защото знаят че парите са у тях, идеите - в сърцето на глупавия пенсионер от клипа с трамвая, и че там и ще си останат докато дядо Гого не хвърли топа, което няма да е кой знае колко далече във времето.
03 Декември 2008 20:31
На автора специални поздравления!

Както се казва: България - моята idiot friendly родина!

Онзи ден се дърлихме можем ли да се гордеем с минали постижения, при положение, че сме измежду олигифрените на Европа.

Ами който може да се гордее!
Аз пък мисля, че коректният въпрос е: кой ще те тоя минал наш герой, който би се гордял с такива днешни калпазани като нас?

03 Декември 2008 21:29
Авторът : " ... дезинтегрирано общество, в което отделни социални групи и професионални касти живеят в някаква измамлива самодостатъчност, достигаща до институционална невменяемост . На практика , институциите конспирират срещу обществения интерес ... "
Обърни се за съвет към политолога Иван Кръстев , Мили Авторе ... Той ще ти каже ... Моят съвет е , обратно да постъпиш ...

04 Декември 2008 00:00
Спри внимание , на просветленията му за "безалтернативния" свят на източноевропците , в "Култура" ...

04 Декември 2008 01:42
Статията е добра , с много верни и точни попадения за състоянието на нашето общество.Определено не ми хареса обаче пълната безкритичност по отношение на ЕК, което само по себе си говори че авторът е също част от цялото , т.е. от българското общество.Да се смята , че ЕК едва ли не от благородство наказва българските крадци , като огребва чинията на обикновения българин , меко казано е наивно. На ЕК и беше необходима пиарова акция в момент когато кризата оголи интересите на страните членки и понеже няма нито сила , нито власт , нито кураж да размаха с пръст срещу тарторите на Съюза, то се нахвърли срещу бедна България , чието правителство е пословично със своята сервилност и малодушие и от което не могат да се очакват каквито и да са ответни действие/примерно завеждане на дело срещу ЕК / .Е, като компенсация на отнетите от нашия джоб пари, българският еврокомисар бе определна за европеец на годината.Цинично, но напълно в духа на западно -европейския бюргер
04 Декември 2008 08:54
Dakl, уви май си прав/а. Снощи това си мислех и аз, пък и сигурно всеки втори българин, като гледах награждаването.
04 Декември 2008 11:43
Статията е супер точно НО тая СНИМКА по дяволите е обида за всички български НПО-та. тези дето прегръщаха дърветата са най- псевдо зелената партия която някога е същестевувала. вижте тук моля http://bgnature-blacklist.bravehost. com/zeleni_bg.html Натиснете тук
04 Декември 2008 12:45
Brightman ти и хората като теб сте проблемът, разбираш ли. Никой не ми плаща за да се боря за нещата които обичам. колко мислиш че струва да заявиш мнението си?
Проблемът ев това, че повечето българи са способни да продадат душата си, за да защитят личните си каузи(интереси), но когато каузата е обща т.е. цялото общество (в това число и самия индивид) има интерес от нея -тогава той изведнъж решава, че другите му дължат нещо, , защото "и те ще намажат". Ама понеже съзнава, че все пак е част от цялото от туй видите ли произлизат две много основни положения:
I-o гузното усещане че и той дължи нещо някому и
II-o: по-сигурно иудобно е да не изпъква много сред масата.
И българинът нали все иска да не рискува много пък да мине тънко му намира цаката: Дава си гласа (колко му е - дума дупка не прави), а още по на сметка е да го продаде, на някой сульо-политик , който вместо него да защитава обществения интерес.
ТАка българинът, Brightman , съблича личната си отговорност и му е много удобно да си тъне в лайната и за всичко да обвинява политиците , чиито крадливи ръце сам е развързал.
05 Декември 2008 04:56
и от мене за чудесната статия!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД