Каквато и да бъде стратегията за Близкия изток на новоизбрания американски президент Барак Обама, няма да му е лесно да изтегли войските си от Ирак, но и няма да може да продължи същата политика.
Ирак, Иран и съседните им държави ще бъдат най-засегнати от всеки завой на Белия дом, но стратегията на САЩ в Близкия изток не се е променяла фундаментално досега заради рокадите на републиканци и демократи. Може да се прогнозира, че американските генерали в Ирак ще посъветват Обама да коригира обещанията си, които даде на избирателите, тъй като прибързаното връщане на войските ще доведе до катастрофални последици не само за сигурността в Ирак, но и за авторитета на САЩ в света. Ислямистите биха отпразнували изтеглянето като поражение за Америка, сравнимо с позора им във Виетнам.

Катастрофалният сценарий,

размахван от генералите, може обаче да послужи на Обама, за да упражни силен натиск върху иракските партии в правителството и парламента за бързото уреждане на разногласията помежду им и за приемането на закони, водещи към помирение - примерно закона за петрола, осигуряващ равномерно разпределение на приходите от него върху всички региони в страната. Предстоят и конституционни промени, регламентиращи по-широко присъствие на сунитското малцинство в управлението на страната. Трябва спешно на бъде уреден също така федералният статут на държавата.
През последните седмици правителствата на някои държави от международната коалиция в Ирак обявиха, че започват изтеглянето на контингентите си. Сред тях бе и България. Създаде се впечатление, че тези решения са повлияни от очакването за американско изтегляне, след като Обама встъпи в длъжност. Това обаче не е съвсем така, защото мандатът за чуждестранното военно присъствие в Ирак приключва на 31 декември 2008 г. според резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. В случай че този срок не бъде удължен с нова резолюция, оставането на чуждия контингент би представлявало незаконна окупация.
От началото на годината Белият дом преговаря с правителството на Ирак за договор за стратегическо партньорство, който да включва не само клаузи, засягащи сигурността и военното сътрудничество, но и

цялостен ангажимент от страна на САЩ

за възстановяването на Ирак в политически, икономически, социален и образователен аспект, както това бе направено с Германия, Япония и Южна Корея. Подписването на този документ се сблъска с различни пречки поради разногласията между иракските политически партии и съпротивата на религиозните институции, които смятат, че договорът би накърнил суверенитета на мюсюлмански Ирак. Иран също упражнява силен натиск върху шиитските партии в политическото ръководство на Ирак. Техеран се опитва да спре подписването на договора, за да докаже, че влиянието му в Ирак е по-силно от американското. Иран се тревожи, че документите, осигуряващи на САЩ дълго военно присъствие в Ирак, представляват заплаха за режима на аятоласите.
Колебанията на иракския премиер, както и сигналите, че Ирак може да контролира ситуацията без присъствието на американски войски, предизвикаха недоволство у администрацията на президента Джордж Буш. Информирани източници твърдят, че от Белия дом е отправен

ултиматум към Багдад

да подпише договора или да понесе всички последици за сигурността на страната и нейното възстановяване. Напомнено бе и за опасността иракската държава да се разпадне. Прогнозира се също, че страната ще изгуби 6 млрд. долара американска помощ, както и оръжие за 10 млрд. долара годишно. Заедно с това САЩ ще прекратят обучаването и екипирането на иракската армия, ще спре патрулирането по сухопътните и водните граници, а 200 000 иракчани на работа при американците ще бъдат уволнени.
Под такъв тежък натиск правителството склони на 15 ноември да подпише документа, като взе одобрението на 27 от 28-те присъствали на последното заседание министри от кабинета на Нури ал Малики. Предстои обаче договорът да бъде ратифициран от парламента. В случай че това не стане, Ирак и САЩ ще трябва да се обърнат към Съвета за сигурност на ООН за удължаване на мандата на чуждестранните военни сили. САЩ предупредиха, че отнасянето на въпроса в ООН може да доведе до пълно преждевременно изтегляне от Ирак в много кратки срокове.
Бързото напускане на рейнджърите би причинило

разпад на политическата система,

дори разруха на цялата държава, определяна от много международни доклади като крехка и провалена. Проучвания на общественото мнение показват, че три четвърти от иракчаните подкрепят подписването на споразумението и го смятат за гарант на сигурността в страната.
Външният министър на Ирак Хошияр Зебари заяви пред сп. "Тайм", че броят на рейнджърите може да бъде намален, но постепенно, за да не се пропилеят постиженията в сигурността на Ирак, реализирани през последната година. Споразумението предвижда войниците да напуснат улиците на градовете и да се върнат в казарми и военни бази до юни 2009 г., а след това окончателно да напуснат страната до 2011 г., ако дотогава правителството не пожелае удължаване на срока. Зебари изрази увереност, че Обама няма да бърза да си тръгне от Ирак, защото е обещал на Багдад, че няма да действа едностранно и ще се консултира с иракското правителство и американските висши генерали. Новоизбраният американски президент бил казал на иракския външен министър, че би се чувствал слаб главнокомандващ, ако не се съобразява с реалността, преди да вземе каквото и да било важно решение относно Ирак.
Подписването на споразумението от иракското ръководство би изпреварило действията на Обама и би го ангажирало да се придържа към записания в него график. Впрочем в Ирак се твърди, че администрацията на Буш през цялото време на подготовката на договора се е консултирала с екипа на Обама, за да бъде той приемлив и за наследника на Белия дом.