|
| Румен Гълъбинов |
- Г-н Гълъбинов, колко работни групи пишат закон за катастрофичния пул в момента?
- Доколкото ми е известно, има една междуведомствена работна група, назначена през 2007 г. със заповед на министър-председателя Сергей Станишев. Водещо е МФ със зам.-министър Любомир Дацов. Поканени са хора от парламентарната комисия по бедствия, МИС, МФ, от други министерства и ведомства. Тази група се събра няколко пъти, обсъждаха се варианти. Неин координатор е Лидия Руменова, съветник на министър-председателя. Тя го запознава с движението там.
- Г-н Гълъбинов, обсъждана ли е в работната група последната идея, лансирана от парламентарната комисия за бедствия, която предвижда право на обезщетение от държавата да имат само тези, които вече са застраховали имотите си?
- Не. Последното ни заседание беше през май.
- Всъщност има ли вече написан закон за катастрофичния пул?
- Аз лично съм направил такъв проект и съм го дал. В голяма степен той е заимстван от законодателството, което работи в Турция от 6 години. Използван е и румънският закон, приет наскоро.
- Как ще коментирате идеята, обсъждана в парламентарната комисия? Тя означава, че философията на закона ще бъде в посока доброволно застраховане на имотите?
- Не съм изцяло запознат с аргументите в нейна подкрепа. Не мога да преценя доколко тази логика е мотивираща за собствениците на жилища, за да могат повече от тях да си направят доброволни застраховки. Защото в момента основно имуществени застраховки за жилищни имоти имат хората с ипотечни кредит. И то защото банките са ги изисквали като допълнителна гаранция. Доколкото ми е известно, вече всички банки изискват включване и на риска природни бедствия.
- Каква част от щетите покриват застраховките за бедствие в момента?
- Размерът на имуществената застраховка има няколко компонента - единият е размерът на сградата и жилището като конструкция. А другият е размерът на имуществото вътре. Обикновено размерът на имуществото е по-нисък, но в някои застраховки не е обезателно така. При т.нар. малки застраховки, по-евтините, обикновено е по-нисък размерът на сградите. Плаща се малка премия, но ако нещо се случи и тотално погине от пожар или природно бедствие, няма да може да се плати пазарната стойност на това жилище, а ще е няколко пъти по-ниска. Хубаво е на клиентите много добре да бъде обяснено какви са разликите между застраховката на сградата, имуществото, на допълнителните рискове като кражба например. И дали са включени в застраховката природни бедствия и кои са те.
- Големият спор в момента между политиците и застрахователите е да бъдат ли задължителни или доброволни тези застраховки. Възможно ли е да се създаде катастрофичният пул при втория вариант?
- В последните две години се уморих да давам отговор точно на този въпрос. Първо, не смятам, че това е основният въпрос, който трябва да се задава, когато искаме да организираме национална схема. И, второ - никой от нас не иска да пренебрегне пазарния принцип и да отнеме правото на избор на хората. В същото време, ако искаме да направим някаква национална схема, на нас ни е нужна критична, минимална маса от застраховани лица. Тъй като застраховането работи със закона за големите числа в математиката. И колкото е по-голяма съвкупността, толкова ще е по-благоприятно разпределението на риска и цената за едно и също покритие. Типичен пример е Франция, при която застраховките са задължителни, но не би могъл някой да каже, че е недемократична или непазарна. С годините си така се е развил пазарът, че освен рисковете за природни бедствия включва тероризъм и други бедствия, които не са природни, но влизат в терминологията катастрофични. В Испания има такъв пул от 50 години, който вече има натрупан над 4 млрд. евро резерв.
- Катастрофичният пул ще финансира ли програми за превенция? Например за почистване на дерета и корита на реки?
- Имаме идея да финансираме преди всичко научната и изследователската, свързани с природните бедствия, включени като катастрофични рискове в тази програма. Тоест едно хубаво изследване на сеизмичната активност в България. Не че и досега не са правени, но е нужно прецизно изследване, което да определи в детайли различните зони. Защото в София има една сеизмична активност, а Бургас е по-безопасен град. Пулът би финансирал изследване на хидрометеорологичната обстановка и на хидроложката карта на България.
- Катастрофичният пул ще покрива ли щети по общинска инфраструктура, например разрушени общински пътища?
- Първоначалната идея беше катастрофичният пул да обхване жилищните имоти, защото това има най-социално ангажирана насока. Но нищо не пречи да се включи и инфраструктурата. Испания и Франция са такъв пример. Там са включени инфраструктури, общински и областни имоти. Всичко с времето. И сега общинските имоти подлежат на застраховане.
- Някои хора казват: защо трябва да бъда задължен да си застраховам жилището за земетресение, когато не се намирам в сеизмичен район?
- Въвеждаме два риска - няма да е пул само за земетресения, а и за наводнения. Ако сте в слабо сеизмична зона и живеете на първия етаж, не ви се налага в голяма степен да правите застраховка за земетресение. Но пък на това място може да се появи опасност от наводнение. Т.нар. резки наводнения от малките реки. Нали има такава шега: "Сухите реки ни наводниха". Точно така стана през 2005 г. Вероятно има човешка грешка, но е безспорно, че има и силна интензивност на валежите. В този смисъл, ако в Бургас рискът е по-голям за наводнение, в София е обратното. А и за София не съм убеден, че също рискът от наводнение не е голям.
- Ръководството на този пул ще получи ли по-специални правомощия в контрола на строителството и хидросъоръженията у нас?
- Едва ли. В крайна сметка това, което предлагаме, е финансиращ механизъм за преодоляване на последиците от природните бедствия, като този механизъм не разчита на държавата и бюджета. Едва ли този пул има амбицията да изземва функциите на държавните регулативни органи.
- Да, но ако в един голям язовир продължават да са неремонтирани изпускателите и периодично наводняват къщите на хората долу, пулът ще плаща ли добросъвестно за щетите?
- Със сигурност пулът ще направи всичко възможно да установи причината за тези събития. Ако първопричината е природно бедствие, което е от случаен характер, ще се плаща. Ако обаче имаме смесване на случайния характер и човешка грешка и немарливост, това ще се отнесе до държавните институции, които се занимават с контрола. И ако веднъж се направи компромис да се плати, едва ли това ще бъде толерирано да продължава като практика.
- В момента, от една страна, има криза, от друга - наближават избори. Мислите ли, че тази власт ще се наеме да натовари хората с допълнителна задължителна вноска, която ще бъде като нов данък?
- Разбирам деликатността на ситуацията. В същото време обаче точно в такива времена на криза се вижда, че националните решения не са по-добри, отколкото регионалните, международните или мултинационалните. А това точно предлага еволюиралият вариант на идеята. Сега се предлага механизъм за застраховане на страните от цяла Югоизточна Европа - общо 11 държави. Там са Албания, Босна, Албания, Хърватска, Македония, Сърбия, Румъния, Черна гора. Покани ще се отправят към Турция, която има вече действаща програма, Гърция и Косово. Така че рискът ще бъде още по-добре разпределен в целия регион. В момента на криза, когато се стовари такова катастрофично събитие, то обикновено се измерва с една незабавна нужда от плащане. Едва ли има държава в този регион, която да може сама да се справи и едва ли е заделила чак толкова голям ресурс.
- Програмата на Световната банка за застраховане в Югоизточна Европа ще намали ли вноската за хората?
- Масовото участие в схемата, нейното разпръскване географски и разнообразието на рисковете ще доведат до намаляване на цената почти половина. Според някои от анализите премията ще бъде между 20 и 40 евро за имот със застрахователен лимит 30 000 евро и при 2 или 3% самоучастие. На тази цена са малките апартаменти на реална пазарна цена. Това означава, че ако ви се случи някаква малка щета - счупят ви се 10 плочки в банята от земетресение или се напука стена, която трябва да се шпаклова, пулът няма да ви плати, ще бъде за ваша сметка. Това значи самоучастие. В някои държави самоучастието е дори 5%. Румънският вариант предвиждаше до 4%.
- Колко пари трябва да осигури България, за да влезе в тази програма на Световната банка?
- Има формула, която обвързва броя на домакинствата, умножен по определен коефициент. Държавите ще участват с вноска между 1 млн. и 4 млн. долара. Началният старт на програмата се осигурява от Световната банка, която поема разходите по регистрацията и учредяването. След първите три години държавата може да продаде 30% от дела си в програмата, а след пет - 100% с начислен определен лихвен процент.
