- Тази приказка вече я четохме, деца. Знаете я. Да знаехте какво засмяно старче беше австралиецът, който я написа! На Алън Маршал му викаха австралийския Марк Твен...

- Ти разкажи какво станало после.

- Той написа още... написа... Сетих се. Той написа "Мога да прескачам локви". Хубаво е да можем да прескачаме локви. I Can Jump Puddles не е баш втора част, но..

- Всички ли приказки имат втора част?

- Така излиза. Първо "Загубеният рай", после "Възвърнатият рай". Тази приказка е на Милтън и не е за вас. Нито за мен. За нас са приказки като "Алиса в страната в чудесата" и втората й част "Алиса в огледалния свят".

- Ти разказвай само такива втори части!

- Добре. Знаете приказката за Робин Худ, как непокорните сакси разигравали своите господари - норманите завоеватели. Робин Худ взел парите на богатите и ги дал на бедните. Във втората част бедните станали коравосърдечни новобогаташи. Робин Худ им взел парите и ги дал на новите бедни (бившите богати). После пак. После пак. Накрая се ядосал, взел парите, изчезнал с тях в гората и не се показал повече.

- Искаме още втори части!

- За Крали Марко, дето яхнал коня Шарколия и освободил три синджира роби. Във втората част на приказката той не е Марко Кралевити, а просто Марко, който закъсал на Косово поле.

- Разкажи още, още...

- Прометей дал на хората огъня. Но с него гърците направили оръжието "гръцки огън". Значи, прав бил Зевс да не дава на хората светлината на знанието.

- Ама тъжни са тези втори части пък.

- Не всички. Един човек каза, че първите части са леви, вторите били десни. Като приказката за Робин Худ. Не знам. Знам, че вървим на два крака. Ако всеки крак казва, че е по-важен от другия и че ако не се съгласиш, нямал си позиция... глупаво. Ще ви разкажа една приказка с хубав край. Happy end. Тя още не е написана.

Слушайте:

Хората имали неприятности. Нарекли ги криза. Дошъл един храбър президент и казал:

- Едно време гангстерите печелели от сухия режим. Сега терористите - от дрогата.

Той пуснал евтина синтетична дрога. Терористите останали без пари. Храбрият президент победил в Афганистан и другаде. После казал:

- Хората не вярват на парите, защото зад тях няма нищо. Ще си правим пари, зад които стои труд. Като хората в Итака в САЩ, не Итака на хитроумния Одисей. Техните пари се казват "итакски час" и той е 10 долара. Има също половин час, четвърт час, даже осминка час. Като направи сирене, фермерът получава 2 часа. С тях плаща на дърводелеца, който плаща на автомонтьора, който ги дава на децата си да отидат на кино. С "часове" купуваш зарзават, хляб, гардероб, поправяш си покрива, отиваш на ресторант, купуваш автомобил (ако е втора употреба), плащаш щатски данък (не федерален; САЩ, знаете, са федерация). "Макдоналдс" се махнал от Итака, понеже хората предпочели закусвалнята на Кони, която всички познавали и която местните фермери снабдявали с прясно, незамразено месо и с екологични зеленчуци.

- После?

- После от идеята за местни пари се заинтересували в Хардуик (Върмонт), Уолдо (Мейн), Санта Фе (Ню Мексико), Кингстън (Канада). На 25 места отпечатали "местни пари", по схемата на Пол Глоувър, храбрия кмет на Итака.

Храбрият кмет бил учил общинска администрация. Той проучил как се движат парите и разбрал, че гигантите изсмукват парите на хората. 30-те хиляди жители на Итака и 40-те хиляди студенти от близкия Корнелски университет му повярвали.

- После?

- После президентът направил още хубави работи. Взел парите на военните и ги дал на учените да направят чист транспорт и енергодобив. Саудитците и руснаците престанали да се надуват, че изнасят енергоносители. Подземните им богатства се обезценили, гигантите престанали да се лакомят за тях.

Най хубавото е накрая. Хората престанали да вярват на...

- На засмяното старче ли? Дето разказва за пуйката? Дето прескача локви ли?

- Не. На един друг старец*. Един намръщен прусак. Той се сражавал против Наполеон. После минал на руска служба. После казал, че войната е продължение на политиката с други средства.

- Е, и?

- Хората проумели, че не е така. Проумели, че всъщност демокрацията е продължение на диктатурата с други средства. Тогава хората престанали да правят войни в името на демокрацията и светът станал по-хубав.

Но тази приказка за храбрия президент, деца, е като приказката за Храбрия шивач и като приказките на Засмяното старче. Тя е само една приказка с щастлив край. Сега ще четем "Мога да прескачам локви". Но обещайте, че после ще заспите.

---

*Фон Клаузевиц. Наливаха ни го в главите, когато бяхме курсанти, преди да станем пехотни лейтенанти. Така беше, господа офицери...