Че е закъсала стратегически в европейската си интеграция, България знае и без да й го натякват от Брюксел. Тя няма функционираща съдебна система, способна да се бори с едрата престъпност, няма върховенство на закона и не отговаря дори на най-базовите критерии за членство в ЕС, известни като критерии от Копенхаген. По-важното е обаче не с какви недостатъци е влязла в клуба на правовите европейски държави, а че няма политическа воля и дори че се съпротивлява срещу всяко усилие да се промени.

Държавата на организираната престъпност и корупцията, както я описва всеки евродоклад, прави напоследък и



серия тактически грешки,



които само влошават положението й. Най-скандално е, че се хвърля да хапе и дращи еврочиновниците, които стриктно си вършат работата съгласно европейските нормативи, изработени по волята на държавите-членки. Нападките срещу главния директор на Главна дирекция "Разширяване" Майкъл Лий са повече от възмутителни, защото са проява не само на безпринципност и лошо възпитание, но и на черна неблагодарност. За онези, които са забравили, трябва да се напомни, че точно той бе човекът, препоръчал да паднат шенгенските бариери за България, както и тя да бъде приета компромисно в ЕС. Няма съмнение, че е педант, защото му личи по цялостното поведение на еврократ. Но точно това показва колко добронамерено трябва да е било отношението му към държавата, след като въпреки установените от него нередности е уверил Комисията на ЕС и страните-членки да я приемат без отлагане. Като настояваше, че само за три години тя ще придобие съвсем друг вид, той бе един от конструкторите на "Механизма за сътрудничество и проверка". Този механизъм бе гаранцията срещу възраженията на скептиците, че България е непоправима в близка перспектива и не заслужава да бъде приета през 2007 г.

Наказанието, което Майкъл Лий наложи чрез отнемането на акредитациите на двете разплащателни агенции по ФАР, а заедно с тях и отнемането на 220 млн. евро, бе израз на неговата



тревога, че е сбъркал



Срокът на механизма изтича догодина и най-яростните противници на еврочленството на България започват да тържествуват. Не бива да се забравя, че както преди приемането й в ЕС, така и сега тя няма сред държавите-членки нито един толкова близък съюзник, който да заложи честта си заради нея. Най-верният й лобист в ЕС бе Вашингтон, а тандемът с Румъния й осигури подкрепата на Франция.

В момента Франция държи ротационното председателство на ЕС и странно как България полага усилия да разочарова и нея. Премиерът Сергей Станишев, който усеща, че губи европочва под краката си, реши да си направи съветнически екип от евроексперти, оглавяван не от кого да е, а от бившия френския премиер Доминик дьо Вилпен, един от най-омразните хора на действащия председател на ЕС президента Никола Саркози. Френският държавен глава го смята за организатор на клеветническа кампания срещу него и затова е обект на съдебно разследване. Станишев си отряза по този начин възможността да търси симпатии в средите на френската десница, но с Дьо Вилпен допусна и втора грешка - загуби симпатията и на френската левица, защото трудно би обяснил как ляво правителство ползва съвети от консервативен политик. Натрапваният напоследък въпрос от управленските среди в София защо ЕК наказва България, а си затваря очите за френската любимка Румъния получава естествен отговор: всекиму според ума.

Разбира се, най-добре е България да не търси протекции и снизхождение, а да излезе със силни аргументи в своя защита. Тогава



съюзник ще й бъде истината



Най-силният аргумент е да изброи имената на знакови фигури от криминалните среди и политиката, получили възмездие от правосъдието заради престъпните си действия и корупцията. Всеки мафиотски бос, бивш или настоящ министър, прокурор и съдия, вкаран в затвора заради погазване на българското и европейското законодателство, ще ни свърши по-добра работа от който и да е чуждестранен лобист. При това безплатно. Точно това обаче не се случва. В деня на гостуването на Майкъл Лий бе оправдан поредният прокурор, обвинен в другаруване с престъпници. Правителството се възмущава, че шефът на дирекция "Разширяване" пропуснал да му отчете успехите през последните пет месеца, а той простичко обясни, че е очаквал през този период да има поне един наказан за злоупотребите отпреди това. Иначе нямал нищо против да отбележи имената на хората, които са полагали напоследък значителни усилия като вицепремиерката Меглена Плугчиева и националния ръководител по еврофондовете Димитър Ивановски, успели да приведат в що-годе прилична форма поне една от двете наказани агенции по ФАР. Докато обаче не проличи, че старанието на властите не се изчерпва само в подобряването на администрацията и не се дадат доказателства за промяна в правосъдието, България ще губи все повече пари от ЕС. Защото трайни могат да бъдат само онези реформи, които се опират на закона в неговата пълнота, или казано иначе - крадците трябва да влизат в затвора, за да не крадат отново.



Смехотворната демонстрация на мускули



в София видимо не уплаши Майкъл Лий. Той обеща да прати нова техническа мисия през януари, която да направи проверка на похваленото разплащателно звено в Министерството на финансите. То бе наказано заедно със сродното звено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е смятано вече за непоправимо и затова незаслужаващо повече ревизии. Неговият ръководител Савин Ковачев, който е заместник на регионалния министър Асен Гагаузов, наговори най-невъздържаните приказки срещу госта от Брюксел. Той дори се закани да не разговаря с него, сякаш някой въобще го бе поканил на разговор. Показателно е, че бе оставен да се върти в коридора на Министерския съвет, а след това и на летището при изпращането на Майкъл Лий, без някой да му обърне внимание.

Идния месец България ще бъде облъчена три пъти от брюкселския рентген. Освен мисията, пратена от Лий, тя ще приеме на 20 януари инспектори и на комисарката по регионалната политика Данута Хюбнер. Тя се пита дали да не ни отреже парите за пътища и по Кохезионния фонд, възлизащи на 1.1 млрд. евро. Тъй като насреща си ще има пак хората на Гагаузов, които отказват да признаят своите недостатъци, перспективата е повече от тревожна. Също през януари ще ни гостува и комисарят по вътрешния ред и правосъдието Жак Баро. Той ще направи последен опит да издири някаква положителна промяна в борбата с организираната престъпност и "високата" корупция, преди да сложи параф под задаващия се нов убийствен междинен доклад на ЕК, очакван в началото на февруари.

Ако някое от т.нар. "знакови дела" не завърши дотогава със справедлива присъда, България ще предизвика в европейските среди дебати за пускане в действие на предпазната клауза. Правителството на Станишев може и да си отиде в средата на годината, но в края на годината ще си отиде и пълноправното членство на страната в ЕС. Тогава ще изтече тригодишният срок за задействане на клаузата, която на практика би признала, че България не е правова държава.