Джордж Буш си отива, а новата студена война се отлага, защото новоизбраният президент на САЩ Барак Обама отказа да повтаря грешките на предшественика си, включително и в отношенията с Москва. В края на октомври той заяви на съветниците си по националната сигурност:



"Трябва да променим курса...



Да приключим войната в Ирак, да се съсредоточим върху войната срещу "Ал Кайда" и талибаните, а също да възстановим трайните съюзи и твърдата американска дипломация... Сблъскваме се с редица заплахи на ХХI век - от тероризма до ядреното разпространение и зависимостта ни от вносния петрол".

В така подредените приоритети Русия би била много повече партньор, отколкото съперник на САЩ. Миналия месец президентът Дмитрий Медведев бе поканен да говори пред влиятелния Съвет за международни отношения във Вашингтон. Протоколни причини попречиха на Обама да пътува за столицата. Но от негово име пред съвета бившият ръководител на дипломацията Мадлин Олбрайт маркира няколко ключови вектора в бъдещия американски подход към Кремъл. "Отношенията САЩ-Русия имат жизненоважна роля и трябва да бъдат развивани, поради което "Медведев и Обама ще си сътрудничат по въпросите на международната политика", каза тя.

Обама бе предпазлив към руския контраудар по Грузия през август. Той изпрати свой човек на място - вместо изцяло да се довери на грузинската версия за конфликта. Разговаря с Медведев на 8 ноември, а с грузинския президент Михаил Саакашвили - чак на 29 ноември. Разлика от 21 дни показа, че не е бързал да установи контакт с Тбилиси, чиято вина за разпалването на конфликта бе видима от самото начало.



Руският подход към Обама



е по-сложен. Дмитрий Медведев посрещна избора на новия президент с предупреждението, че ще разположи в Калининград ракетите "Искандер", ако Щатите направят антиракетния си щит под носа на Русия - в Полша и Чехия. Заради напъните на все още действащата администрация на Джордж Буш да вкара Грузия и Украйна в НАТО Русия разиграваше картата с Латинска Америка. Един вид, и ние можем да действаме като САЩ и да съперничим в задния им двор.

Едновременно с това Медведев излъчваше и помирителни сигнали. Искаме да градим със САЩ стратегическо партньорство, заяви той. Каза още, че е готов за среща с Обама възможно най-скоро и без никакви условия, за да се възстанови доверието. Той потвърди един много важен детайл - ракетите "Искандер" няма да се появят в Калининградска област преди антиракетния щит. Като цяло руският подход към Обама е едновременно на протегната ръка, но и на стиснат юмрук.



От трите горещи картофа



в двустранните отношения най-малко парещият е въпросът за нов договор за стратегическите ядрени оръжия. Догодина изтича действащият в момента договор, известен още като СТАРТ-1. Той бе подписан през 1991 г. от Джордж Буш-баща и Михаил Горбачов. Благодарение на него САЩ и Русия съкратиха ядрените си заряди съответно до 5948 и 5518 броя, а носителите - до 1237 и 1136 броя. Тази година администрацията на Джордж Буш-син промени позицията си по въпроса, който бе препъни-камък в започналите преговори. Не без въздействието на Конгреса тя се съгласи бъдещият договор да предвижда пълноценен механизъм за проверка, а не само мерки за доверие. Така остава вторият проблем - Белият дом настоява договорът да обхваща само "оперативно разгърнатите бойни глави" - или тези, които са монтирани на носителите. Докато бойните глави в складовете трябва да останат извън споразумението.

"Барак Обама ще се стреми към дълбоко и проверяемо съкращаване на американските и руските ядрени оръжия", гласят програмните тезиси на новия американски президент, огласени три дни след избирането му. Фразата "дълбоко съкращаване" подсказва, че бъдещият договор едва ли ще подмине зарядите по складовете. Пред сп. "Нюзуик" Робърт Гейтс, който запазва поста военен министър и при Обама, предрече, че САЩ и Русия ще подпишат новия договор. Според руски военни двете страни могат да сведат ядрените си бойни глави до по 1500 бройки.

Вторият "горещ картоф" в двустранните отношения е



разширяването на НАТО с Грузия и Украйна.



Европейската граница на Русия от Норвегия до Азербайджан има дължина 6292 км. От нея 3736 км ще опират до военен блок, ако Украйна и Грузия влязат в НАТО. Това е над половината от границата - и звучи вече като обсада. Тази година за пръв път Западът показа, че започва да разбира руските страхове. "Москва се е напатила от нападения от запад, затова основателно е обезпокоена от това, което става по границите й. НАТО играе важна роля за сигурността в Европа. НАТО обаче изнася несигурност, в частност в Русия". Това е оценка не на руски политик или политолог, а на британския професор от Оксфордския университет Ричард Каплан, който е специалист по международно право. По-рано през пролетта френският премиер Франсоа Фийон бе още по-категоричен пред "Файненшъл таймс": "Ние сме против приемането на Грузия и Украйна, то не съответства на баланса на силите в Европа и между Европа и Русия".

По същество алиансът е разделен на две. Стара Европа во главе с Германия, Франция и Италия е против членството им, докато Джордж Буш и Нова Европа са на противоположното мнение.

Барак Обама ще мисли преди всичко за страната си. А сигурността на САЩ определено не минава през Грузия и Украйна. Постановката му пък за вносния нефт означава, че и енергийната сигурност на САЩ не минава по петролопровода през Грузия, както внушаваше сегашната администрация и най-вече вицепрезидентът Дик Чейни, чиито интереси в петролния бизнес са широко известни. Има значение и фразата на Обама, че "трябва да възстановим трайните съюзи". Не подсказва ли тя, че той ще залага на Стара Европа? Разбира се, при него Щатите ще отстояват териториалната цялост на Грузия, но това надали означава, че ще я иска с Украйна в алианса.

Сигнали за промяна в американската политика може да се доловят и при третия "картоф" - системата за противоракетна отбрана в Европа. Джордж Буш я иска заради бъдещата ракетна заплаха от Иран. Русия обаче подозира, че истинската й цел е "страничният й ефект" - радарът в Чехия ще вижда руския ядрен арсенал до Урал.



Барак Обама обаче не е фен на антиракетния щит.



Той не е убеден в ефикасността му. Пък и изграждането му ще глътне средства, които САЩ нямат в излишък при сегашната финансова криза. Посланикът в Москва Джон Байърли заяви пред руското електронно издание Газета.ру, че САЩ ще вземат окончателно решение за ПРО само след консултации с Русия.

Сред политическия елит на САЩ нараства убеждението, че трябва да се направят отстъпки пред Русия. Радио "Дойче веле" цитира политолога Стивън Коен от Нюйоркския университет, според когото "Обама има какво да направи - например да каже: аз ще замразя разширяването на НАТО, докато направим оценка на резултатите до този момент. След това трябва да започнат разговори с Русия". А проф. Майкъл Манделбаум от Института за съвременни международни изследвания към университета "Джонс Хопкинс" направо призовава в "Нюзуик": "Да разсеем подозренията на Москва". Според него Барак Обама трябва да сложи край на всякакви предложения за присъединяване на Грузия (и на Украйна) към НАТО. В същото време Западът трябва да възобнови сътрудничеството си с Русия по въпросите на сигурността. А НАТО да направи възможна една нова и по-обхватна структура за сигурност, която да включва и Москва като партньор.