Студентски град никога не спи. И в делник, и в празник там животът не спира - дискотеки, барове, чалга клубове, боулинг зали, бързи закуски, магазини. Оборотите са на макс. До този момент това на никого не правеше впечатление. Само от време на време някакви жители на квартала надигаха глас срещу данданията и разврата, но той бързо потъваше във всеобщия хаос и безкрайния купон.

На 5-и декември обаче нещата се промениха. Тогава спря животът на едно невинно момче и градът, който иначе никога не спи, внезапно се събуди. И се надигнаха протести, които рядко сме виждали. Не като ония в Гърция, макар че световните агенции веднага насочиха поглед насам в очаквания на палежи и сблъсъци. Не на екстремисти и анархисти, които се чудят какъв повод да намерят, за да подпалят нещо (макар че провокатори имаше и на шествието в петък). А на стотици студенти, които разбират, че мястото, което би следвало да бъде люлка на познанието, отдавна се е превърнало в гето, където всеки може да загуби морала, достойнството и дори живота си. Заради пиянството на един свой връстник. Или заради тоталното безхаберие на държавата и общината. А може би и заради двете.

Целият протест носеше някакъв особен, интелектуален отпечатък. Призивът за шествие се разпространяваше основно в интернет - по блогове, скайпове, фейсбук... Самата акция не бе нито особено страховита, нито особено атрактивна, но викът беше достатъчно силен, за да спре държавата хаотичния си живот и да се фокусира и върху убийството в частност, и в проблемите на следващото поколение като цяло. А основният проблем може да се обобщи в едно изречение: нито в общината, нито в правителството, нито в обществото има някаква яснота



колко конопясъл е животът на студентите



и учениците. Особено на една част от тях.

Вярно е, че животът в Студентски град не е частен случай. Сбивания и убийства, брутални кланета се случват във всички квартали на столицата и в цялата страна. От време на време има възмущения и отделни питания "Кой ще поеме отговорност". Но протести нямаше. Сега обаче всеки се почувства засегнат. Може би защото мечтата на всеки е детето му да се образова в София. Може би защото, когато станеш студент, вече се чувстваш по-сигурен за бъдещето си и не искаш мечтите да бъдат прекършвани по такъв нелеп начин. Може би защото се обади страхът на всеки родител, че нещо много лошо ще се случи на детето му, щом то се отдели от неговата опека и попадне в джунглата, сред онези, от които години наред е било грижливо и успешно опазвано.

Не знам. Но знам, че "Кварталът на познанието" (какъвто е трябвало да бъде Студентски град) или "Долината на евтината любов" (както го наричат мутрите) е нещо като синтез на манталитета, който властва у нас. Като се започне от безразборното разграбване на общинските терени, мине се през подкупни кметове и архитекти, които узаконяват и най-безумните строителни хрумвания, и се стигне до полицията, която хич не обича да си пъха носа в места,



живеещи по формулата "секс (платен), наркотици и поп фолк".



В това отношение Студентски град наистина е оставен на произвола на съдбата. Той с пълно основание може да бъде обявен за гето. Гето, в което хлапета от цялата страна, едва измъкнали се от всички правила и ограничения, наложени вкъщи, буквално се разпадат от експерименти. Гето, в което не се знае има ли власт и за какво точно отговаря тя.

В началото ми беше странно, че едно от исканията на протестиращите студенти беше "строг контрол при паркирането на автомобили по тротоари и зелени площи". Само чуйте... протест за убийството на едно момче се превръща в бунт срещу целия ред в градчето. Но всичко ми се изясни, когато кметът на община "Студентска" обяви, че ще проведе конференция, на която да се дискутира дали не трябва да се преместят студентските общежития на ново място. Това си е ясно признание, че Студентски град е извън контрол. Кой обаче отговаря за контрола - за сигурността по улиците и за това да не се паркират коли по тротоарите и зелените площи (колкото и малко да са останали)? Кметът или държавата?

Не се мъчете да отговорите. И кметът, и държавата отказват да поемат отговорност за ставащото в Студентски град. Държавата се оправдава, че това е местна власт. Кметът отсича, че София не е град, а държава в държавата, пък и за сигурността по улиците отговаряло МВР. И точно това размиване на всякаква отговорност и пълното безхаберие, което цари на всички управляващи нива в държавата, е основният проблем, довел и до убийството на Стоян Балтов. В такива случаи винаги се сещам за един американски филм, в който кметът казваше, че и едно врабче да умре в Сентрал парк, той носи отговорност. И ми се иска градът, който най-накрая се събуди, да не заспива, докато не се появи поне един човек сред политиците - било то кмет, депутат, министър, премиер или президент, който да каже: "Аз поемам отговорността да сложа ред".

Може да се почне от един квартал и да се премине към цялата държава.