Всеки прокурор може да поиска използването на специални разузнавателни средства (СРС) - това гласят промените в Закона за СРС, приети окончателно от парламента вчера. Досега исканията за следене се отправяха до съда само от административните ръководители на звената в държавното обвинение. С промените се разширява кръгът на хората, които могат еднолично да искат прилагане на СРС-та.

Контролът върху използването на СРС ще упражнява петчленно Национално бюро към министъра на правосъдието, решиха още депутатите. Първоначално се предвиждаше органът да е от трима души, но по предложение на Христо Бисеров от ДПС съставът му бе разширен. Атанас Атанасов от ДСБ разтълкува това като опит на Догановата партия да разшири влиянието си, за да контролира дали не се подслушват нейни деятели.

Писмено ще бъдат информирани гражданите, станали жертва на неправомерни действия от страна на службите, които заявяват СРС. Те са всички главни дирекции към МВР и областните подразделения на ведомството, ДАНС и териториалните й дирекции. Отхвърлено бе предложението на Атанас Атанасов Националното следствие също да поръчва използване на СРС.

Депутатите от ДСБ поискаха да отпаднат всички текстове, свързани със създаването на националното бюро за контрол на СРС. Според Атанас Атанасов така, както е замислен, органът ще е политически. "В края на мандата на това Народно събрание избирате хора, които впоследствие, като минете в опозиция, ще бъдат канал за изтичане на информация", опонира на мнозинството той. Според колежката му Масева петчленката се създава за заблуда, че уж има някакъв контрол върху подслушването.