Този път хайде наопаки. Разните работи, които ги пишем накрая (под линия), ще ги напишем в началото (над линия). Нищо че учителката може да ни пише двойка. И така:

* "Кучешко сърце" е роман, който Булгаков написал, преди да напише "Майсторът и Маргарита". В тази книга едно куче станало умно, даже по-умно от повечето хора. Хората се възмутили и върнали кучето в кучешката му битност.

** В "Дамата с кученцето" Чехов разказва как в Ялта една си разхождала померанското кученце, пък един искал той с нея да се разхожда (и не само) и го било яд, че цял живот постъпвал както му казвали да постъпва и интелектуалната му жена го карала да се подписва Димитри вместо Дмитри.

*** Гюловицата е ракия, дистилирана от листенцата на рози. Любен Каравелов нарекъл гюловицата "еликсир същий". Но аз ще си отида от този свят, без да съм вкусил гюловица. Сега в България правят нещо от липа и му викат гюловица. Аман от ментета!



Пазете се от менте алкохоли и менте жени, приятели. Сега, да отпочнем писмото.

Дамата с кученцето** си разхождаше кученцето. Загледах се в кученцето, понеже - не знам как се казва тази порода - то беше също като кученцето, дето е на емблемата на обувките "Hush Puppies". Като забеляза моето любопитство, дамата остави пластмасовото пликче и лопатката, повика ме да се запозная с нейното hush puppy и то вдигна лапка да се здрависаме. Дамата каза да се здрависам с него, иначе то щяло да се обиди.

По кучетата им ще ги познаете. Кучетата, отгледани от лоши хора, лаят и хапят; кучетата, отгледани от добри хора, са дружелюбни и техните стопани си носят пликче и лопатка, когато ги разхождат във Вашингтон. Но трябва да се внимава с породите. Един мой приятел живее в Бистрица и си разхождал двата ротвайлера по безлюдна пътека и не смогнал да ги възпре, когато те се втурнали към един уплашен турист, сложили си предните лапи на гърдите му и започнали да го ближат по лицето. Приятелят ми дълго се извинявал.

Гейл Колинс разказа как в не знам коя си виенска лаборатория научили кучетата да подават лапа и те с радост подавали лапа на всеки, който им протегнел ръка, без да очакват възнаграждение за това. Кучетата просто се радвали, че хората им обръщат внимание. Ако някога сте имали куче, вие знаете как умее да се радва едно куче.

После в лабораторията докарали втора група кучета. И тях ги учили да се здрависват; но при всяко успешно здрависване ги възнаграждавали - може би с парченце кренвирш или с не помня какво. Кучетата от първата група се омърлушили и станали неконтактни. Те се обидили и отказали да подават лапа. Тяхното чувство за справедливост било накърнено.

Гейл Колинс разказа за ръкуващите се кучета заради идеята да се напомпат пари (bailout), за да не фалират автомобилостроителите и техните подизпълнители. В проектозакона в САЩ се шмугна и увеличение на заплатите на федералните съдии. Не зная дали това притворство отприщи възмущението. Строителите, сервитьорките също ги заплашват уволнения. С какво са те по-лоши от autoworker-ите? Що разните CEO (chief executive officers) напускат падащия самолет със златни парашутчета, а другите - кучета ги яли? Гейл Колинс разказа как кучетата във виенската лаборатория се обидили, като им засегнали чувството за справедливост, за да напомни, че и хората имат чувство за справедливост и на новия президент на САЩ Барак Обама няма да му е лесно да не го засегне.

Вероятно има икономически доводи, но няма човешки доводи защо някому се полага bailout, другиму - не. Аз нямам достатъчно знания, че да се осмеля да имам мнение по такива въпроси, казва кучешкото ми сърце*. По-добре да млъкна за тези работи и да разкажа каквото помня.

- На улицата Петър Берон го запознаха с двама души. Той подаде ръка и каза "Аз съм Петър Берон". Първият каза "Аз съм граф Игнатиев". Вторият каза "Аз съм площад Славейков". Петър Берон се засмя, понеже, ако щете вярвайте, той тогава имаше чувство за хумор, макар че сега и чувство за мярка няма.

- Мистър Бончев, както го наричаше баща ми, доставяше розово масло на "Yardley". В розоварната ние го намерихме в гаража и там той човъркаше двигателя на автомобила си и каза на баща ми да му подаде маймунския ключ, а баща ми се разсмя, понеже според баща ми ставаше дума за френски ключ, не за маймунски ключ.

Слугинята на Бончеви се казваше Катя. Тя беше стройна, светлоока, красива. После на масата тя наля на всички ни гюловица***. На мен ми отнеха гюловицата, щото децата не трябвало да пият ракия.

После Бончев с маймунския ключ се ожени за слугинята Катя и слугинята стана госпожа Катя Бончева. Тя пое розоварната и с твърда ръка я спаси от фалит. Джентълменът с маймунския ключ четеше книги за историята на изкуствата и не виждаше, че на световния пазар пробива тереше - турската имитация на българското розово масло. Менте с една дума.

После и тях, и нас ни национализираха, и бившата слугиня Катя Бончева този път не можа да спаси розоварната, а само дървения винт от пресата на розоварната. Сложи го на балкона и той още е там. Ще го видите, ако карате нагоре по Цариградското шосе и като свърши Борисовата градина, погледнете вдясно. Ние станахме комшии - врата срещу врата на втория етаж в блок 3 вход "а". Тяхната дакелка се казваше Бела, а внучката на красивата и умна слугиня също се казва Катя Бончева. Тя е член на комисията по досиетата, която ме наклевети. Тъй върви светът.