Христо Бойчев е от Полски Тръмбеш, но е роден през 1950 г. в съседното село Орловец. Завършва инженерство в Русе и 10 години работи по специалността. През 1985 г. учи в НАТФИЗ, но не завършва. Пиесите му "Полковникът птица", "Оркестърът на Титаник", "Районна болница" и "Подземния" са играни в стотици театри по света. В средата на 90-те години се кандидатира за президент заедно с писателя Иван Кулеков (кандидат-вицепрезидент) и двамата със средствата на хумора разбиха политическото противопоставяне на сини и червени и получиха над 60 000 гласа.
- Хем е Коледа, хем имаш имен ден. Като българин кой празник предпочиташ?
- Нито един от двата. На именния ден трябва да черпя, а пък кой ли българин обича да черпи. А за Коледата просто нямаме традиции. През комунизма този празник беше изчезнал. Споменаваше се, но никой не го свързваше с раждането на Христос и 90% от младите хора не знаеха, че тогава е роден Исус. Дядо ми беше Христо, нали по традиция нося неговото име, и оттам съм придобил впечатления за Коледа, но нашето си беше сиромашко празнуване - малко винце, малко кървавица и това е.
- Как оттогава през годините се промени в съзнанието на хората отношението към Коледа?
- Ами то тогава Коледа си беше изчезнал и си остана само като Христовден, един от цикъла празници около Нова година. Тогава беше свързан най-вече с пиене.
- Че днес не е ли свързан пак с пиене и ядене?
- Да, пак с пиене и ядене. Българският народ никога не е бил силно религиозен, а след 50 години комунизъм какво да кажем. А и като се има предвид какво е дереджето на българската православна църква, колко е изостанала и с какво се занимава - да си калкулира имотите, не вярвам, че ще възродят религиозно тия празници. В църквата на празник ходят едно на сто, че и по-малко.
- Празнували сте Коледа по света. Каква е разликата между там и у нас?
- От свят до свят има разлика. Празнувал съм Коледа в Англия и Албания. В Лондон общо взето Коледа е един скучен празник. "Големите борби" са преди това. Почва се 10-15 дена напред, по улиците обикалят хора, веселят се, събират пенита за пиене. Всеки си измисля някакъв номер, маскира се по някакъв начин - има настроение навсякъде. Коледата, на която бях аз, беше от скучна по-скучна, още повече, че чакахме пуйка, а пуйка не дойде. Кулеков пък я празнувал в Лондон и с пуйка, но каза, че пак е скука. А в Албания беше незабравимо, но не го пожелавам никому. Посрещнах Бъдни вечер в Черна гора. Имах премиера в Цетине, старата им столица отпреди Първата световна война. Там още стои сградата на тогавашното българско посолство, на фасадата е старият герб и отдолу има ресторант "Бугарска амбасада". През цялото време пихме гроздова, на която те викат лоза. Към 2 часа се прибирам с колата към хотела в Подгорица. Спират ме полицаи. Край - викам си - вземаха ми книжката за цял живот. А те искаха да откарам техен колега до Подгорица. Той беше цивилен и го попитах какво точно работи, отговори ми, че се занимава с наркотрафика. Тогава у нас тъкмо бяха приели закона за личната доза и аз му обяснявам за нея, обаче през цялото време вместо доза казвам лоза. И обяснявам, че в България хванат ли те с една "лоза", отиваш в затвора. А той само пророни едно продължително "Ей-й-й-й. Много сте люти бугарите, бре!" И продължи: "Ти сигурно си ударил 10 лози сега, но никой нищо няма да ти направи!" Което се оказа и самата истина. На другия ден бях в Албания. Държавите, които най-много си приличат на Балканския полуостров, са България и Албания.
- Не звучи много лицеприятно точно преди Коледа.
- Тъжно е, но е истина. Винаги, като ходя в Албания, ми се доплаква, защото прилича на България. Последния път бях с група артисти от Народния театър и като влязохме в Албания, на всички им се доплака, защото си видяхме дереджето. Няма пътни табели, както и в България, и е безкрайно строителство край морето. А като влизах в Косово, попитах дали няма да имам някакви проблеми? "А, няма такова нещо, успокои ме митничарят. - Досега само един българин е убит тук, но то е, защото го помислиха за сърбин".
- Поставяли са ти пиеси в цяла Европа. С какво толкова се харесваме на европейците - като манталитет ли, като драматургичен сюжет ли, като психология ли?
- С нищо не се харесваме. Нас ни харесва Америка заради геополитическото ни разположение, и плацдарм към Русия. За да ни отклонят от нейната орбита, ни приеха в НАТО, но пък евентуално да не се върнем пак към Русия, ни ликвидираха армията.
- Станахме ли по-европейци след като ни приеха в Европейския съюз?
- Ако те не ни принудят да станем европейци, ние няма да станем. Това може да стане с въвеждане на европейски стандарти със закони. Значи там, където видиш бездомни кучета, можеш да си сигурен, че има корупция. Колкото са повече, толкова по-голяма е корупцията. Не знам защо, но тия неща са взаимно свързани. В Европа няма бездомни кучета и респективно няма лъжа и корупция. Колкото по-насам идваш, толкова се увеличават и кучетата. В Румъния има, в Македония също има, но по-малко от нас. И в Турция има малко бездомни кучета, макар че Ататюрк ги е ликвидирал напълно навремето, барабар с корупцията. Но и двете не могат да се ликвидират напълно, защото са от Господа. Така лятос пред най-луксозния хотел на Истанбул имаше кучета. Пиколата ги галеха с белите ръкавици, а после поемаха багажа и вземаха някоя лира или долар бакшиш.
- Ако бяхте спечелили с Кулеков президентските избори през 1996 г., щяхте ли да се оправите с корупцията?
- В момента само гений може да оправи България, защото системата стимулира корупция. Нея може да я промени парламентът, но тя е добра за депутатите. Иначе откъде яхти и сараи? Заплатата на депутата е колкото на майстор в строителството - а майстор с яхта няма! Корупция жестока, братко! Сегашната ни демокрация не работи, както не работеше и комунизмът. Те бяха и си остават бутафорни. Нашата демокрация е компромисна, компромисна е и Конституцията. Тогава нито демократите имаха опит, нито пък "ония" искаха да създадат реална демокрация и пазар. В законите си оставиха вратички и през тях мина цялата морална непълноценност на обществото. Тези вратички образуваха третото съсловие - хората с парите, и затова в момента сме под властта на морално непълноценни хора. При истинската демокрация има диктатура на закона. В нашата има диктатура на парите.
- Вие обаче подхванахте кандидат-президентската си кампания на шега и спечелихте доста гласове. Има ли място за шега в политиката след като я обрисувахте доста мрачно?
- Политиката би трябвало да бъде сериозна работа, обаче в България тя е по-скоро доходоносна за далавераджиите политици и неблагодарна за почтените, ако има такива. А майтапа го приемат до там, докато не им засяга интересите. Общо взето политиците ни са безочливи. Сега искат всеки в медиите, който е бил някакъв доносник, да напусне. Аз питам: "А президента и доносниците от парламента що не напуснат?" Значи за едни може, а за други не може. Не ми се застъпва тая тема за доносниците. Това се прави, за да бъде омазан целият народ и всички да се овоним, както на село, като си купят ново прасе и го пуснат при другите, омазват всичките с нафта, та да не си различават миризмите и да не се бият.
- С Кулеков се зарекохте да напишете книга "Как ще спасим България". Минаха 12 години, книга не се появи. Да не би вече да е ненужна, защото България е спасена?
- Щяхме да пишем такава книга, но не искахме да изпаднем в положението на хора, които лъжат. България в момента освен гений, може да я спаси Америка, защото тя командва в България и за всичко се иска благословия свише. Но тя не иска, защото една стабилна държава става самостоятелна и трудно се манипулира.
- Все за политика говориш, но ако се върнем на вашата капания, тя се оказа май първото и единствено политическо шоу в медиите. Защо после никой не посегна към него?
- Това не е по силите на всеки. Те и други се опитваха тогава да се кандидатират на майтап. Но нищо не се получи. Трябва да си с някакъв авторитет, за да си позволиш да си правиш тая предизборна шега с народа, той да ти уйдиса на акъла, да ти я прости, да се забавлява и да ти повярва, че това не го правиш за пари или някакви комерсиални съображения. Днес всичко е комерсиализирано. Че то никой не се хваща да измисли шоу. Направо вземат формата отвън и... какво творчество? Кой ще си губи времето да експериментира. Частната телевизия има една-единствена цел - да спечели рейтинг и пари от народа, а не да го превъзпитава. Тя му пуска нещо, което е на неговото ниво и майтапи на биологично равнище. Друг е въпросът за националната телевизия, защото на нея точно затова й се плащат тия пари, по някакъв начин да укрепва и извисява духа на народа.
- Има ли нужда съвременното изкуство от политически алегории?
- Не. Хората са отвратени от политиката, досадно им е. Просто те разбират прекрасно какво става и им е омръзнало. За кого да напишеш? Та той утре няма да го има във властта, макар че каквото можал - взел. Единствено за Доган има смисъл да се пише, защото той ще остане и след 200 години, ако е жив. Дето е текло, пак тече...
- В момента сте най-поставяният ни драматург по света, а у нас пиесите ви почти не се играят. Имате ли обяснение?
- Имам. Просто са малко театрите в България. Няма и 30. В Европа са 400 сериозни. Само в Германия са 100. Няма сериозно театрално пространство тук. Така или иначе талантливият човек търси големи пространства. Какво да прави Морфов тука, като има огромно театрално пространство в Русия? Та тя е една от 4-те световни столици на театъра. Какво да правят Димитър Гочев и Самуел Финци тук? Това пък е голямо облекчение за местните режисьори, защото си мисля, че един Морфов ги потискаше с мащабите и таланта си. А че софийски театри не са ми поставяли пиесите, мога да мина и без тях - играни са в почти всички национални театри на Европа.
- Да не излезе прав проф. Балабанов, че ако родим гений, то ще родим гений на завистта.
- Аз дълго време не исках да вярвам в това нещо, но се оказа, че завистта е много голям комплекс на българина и то това идва най-вече от сиромашия. И той не може да допусне, че някой може да бъде по-различен от него. Другият голям комплекс е предателството. Ето в "Записките..." си Захари Стоянов казва, че нито един бунтовник не е издаден от турчин. Затова имаме толкова много доносници и мекерета. И до ден-днешен.
|
|