Законодателната власт
у нас изглежда смята глупостта на населението за негов граждански дълг. Такова впечатление създават някои закони. Тъй като съдебната отговорност по условие е лична, законодателят съумява да я разпредели между отделни институции, така че много често тя става ничия. Ето пример. От години се говори за създаване на единен имотен регистър, който би стеснил силно операциите на имотната мафия. Това обаче не се прави и отговорността за подобни измами се разпределя между общински администратори, нотариуси, адвокати и други служебни лица, така че на практика остава ничия. Това е глупост, в която прозира дълбок и хитроумен замисъл. "Колективната отговорност ни връща в средновековието", казват юристи. Европейската комисия обаче явно не мисли точно така, поради което европейските субсидии за България бяха спрени за целокупната национална общност, докато се изясни личната отговорност за злоупотребите с тях.
След множество скандални замени на скъпи държавни земи и гори срещу малоценни частни парцели парламентът с неохота прие, че по принцип тази хем законна, хем неморална процедура, третираща държавата като малоумник, трябва да бъде прекратена, но, от друга страна, депутатите все пак решиха уродливата практика да продължи до края на септември 2009 г. След това вероятно ще се мисли как държавата да бъде извадена от
вменената й по законодателен път дебилност
Същото стана и със закона за Черноморието, с който парламентът хем прие, че повече не бива брегът да се застроява, хем позволи това все пак да се прави още известно време, доколкото е възможно. Това е част от многото примери как българският парламент произвежда карнавално законодателство. Драматургията на европейския карнавал предполага за няколко дни през годината социалният ред да се разруши и хората да си разменят ролите. Затова в карнавалните шествия има пародийни папи, кардинали, съдии, царе и т.н. У нас традицията на карнавала не е позната, поради което някои карнавалности функционират целогодишно.
Законодателната власт у нас прилича на стар войник от едновремешната казарма - тя е неизтощим източник на извращения. Актуален пример е законът за енергийната ефективност, в който неизвестен депутат с промяната на една дума успя да уреди някакви хора с бизнес за милиарди. Повечето народни представители така и не разбрали какво точно гласуват, както сами изповядаха пред медиите.
През януари министър Асен Гагаузов обяви, че държавата ще участва в строителството на игрища за голф. Това било единственият начин да се спре презастрояването и да се ограничи натиска на частници за получаване на терени чрез замяна. Оригинална идея, в която пак прозира глупост от карнавално естество. Ако се осъществи, България би била първата държава, която,
за да брани своя патримониум, го маскира като голф игрище
Светла диря в аналите на глупостта през 2008-а остави министър Румен Петков. През март стана известно как през есента на 2006-а той се е срещал с оперативно интересни лица, за да помирява криминални групировки в името на европейското бъдеще на България. "Престъпниците не трябва ли да се арестуват, вместо да се помиряват?" - питаха по този повод форумите в интернет. Въпросът е висящ.
С мандата на същия министър, прочул се с прозвището "запалката", са свързани и други паметни реплики и деяния, но едно от тях заслужава специално споменаване в този обзор - картонените макети на полицейски коли по магистралите, поставени, за да респектират безумните шофьори. Ефектът от тази инвестиция не е известен, но някои зевзеци умуваха как по същия тертип може да се направят картонени полицаи, съдии, прокурори и т.н.
През пролетта парламентът дълго размишлява дали и как точно да се закрият безмитните магазини. Имаше политическа воля това да не се прави. Оказа се, че 20% от нафтата в страната била продавана от една безмитна бензиностанция, което според природните закони е невъзможно, но според българското законодателство е възможно и приемливо. Оказа се още, че безмитна бензиностанция в продължение на 17 години е финансирала МВР. Още една хитроумна глупост.
Често дискутирана тема през цялата година бяха едни 4500 декара гори, които царят е получил незаконно. Негово Величество запази достолепно мълчание по случая, но без да дава знак, че се гнуси от чуждото. Преди няколко дни шефът на Държавната агенция по горите обяви, че май щял да поиска надвзетото обратно. От тази гора ще излезе поне един глупак и предстои да се види кой.
Силна година записа и президентът Първанов. Лично аз вероятно никога нямаше да знам, че в град Симитли съществува хотел с красивото име "Ди Марио", ако от пресцентъра на президентството не бяха обявили официално, че Първанов не е посещавал това място ден след трагедията във влака "София-Кардам". Все пак администрацията на държавния глава не отрече, че тогава той е бил на лов за вълци. Не се разбра дали е отстрелял нещо. Ако не е, жалко за нещастните магарета, пожертвани като примамка.
Трагедията в изгорелия влак показа, че глупостта може и да убива.
Девет души загинаха поради спазване на едни инструкции (спалните вагони да се заключват, за да не влизат крадци) и нарушаване на други. Пак поради административна глупост две млади жени преди години умряха под внезапно рухнала сграда в центъра на София. Също поради глупост няколко години по-рано седем деца бяха премазани в дискотека "Индиго". Изглежда, за да провери дали е настъпила промяна в менталносттта на българската администрация след тези случаи, съдбата поднесе поредната трагедия с фатален край пред дискотека с многозначителното име "Амнезия". По този повод президентът записа още една точка. Предложи жандармерията да влезе в Студентския град, за да възстанови реда, който държавни институции методично са рушили през изминалите 15 години.
През юни национална анкета за глобален български символ избра Мадарския конник, за който не е ясно нито кого точно изобразява, нито какво точно означава и сигурно тъкмо заради това спечели. За да се подчертае, че сме нация, която не е наясно със себе си. Чужденците в България обаче припознаха като национални символи други неща - мутрите, уродливото застрояване на Черноморието, мартениците, ракията, цигареният дим и изразът "ей сега".
През лятото в Китай имаше олимпиада, на която българските щангисти не участваха, защото ги хванаха с допинг. Българският волейболен отбор се представяше чудесно до мига, в който неговото ръководство започна шумно да се чуди взимал ли е допинг капитанът, или не е взимал. По този повод авторитетни специалисти обявиха в медиите, че без допинг няма рекорди и това е добре известно както на спортистите, така и на антидопинговата служба. Въпросът не е дали вземаш, а дали ще те хванат. Богатите отбори ползват скъпи препарати, а бедните глупаци купуват евтини боклуци и ги хващат. Изглежда, не е далече времето, когато олимпийското движение ще се реформира и професионалните спортисти ще представляват не просто себе си и своите страни, но и някакви фармацевтични компании, както състезателите във Формула 1 представляват автомобилни концерни.
Специално внимание в обзора заслужава личността на Александър Томов
През годината името му често присъстваше в медиите покрай безумията, които се случваха в "Кремиковци" и ЦСКА. Удивително е как всичко, до което се докосне този човек, става глупаво.
Свежа струя в общия поток на националната глупост вля и премиерът Станишев. След юлския доклад на ЕК той обяви, че няма да хвърля министри на вълците и, както се казва, резултатите не закъсняха; България загуби още 220 млн. евро от европейските субсидии. През септември той се качи на незаконен лифт в Рила, който се оказа повреден и вися двайсетина минути във въздуха. После под прозореца на кабинета му грейна закачлив билборд с нежно послание: "Сергей, обади ми се. Звездичката". Макар и в България, но през 2008 г., този рекламен трик беше повече глуповат отколкото оригинален. Той беше оригинален преди 30-ина години, когато във в. Le Monde (ако не греша) излезе бяла страница с написано на ръка: "Marie, je t'aime! Ali."
Наскоро Станишев покани бившия френски премиер Доминик дьо Вилпен в консултативен борд от западни експерти, от които се очаква да премоделират вече утвърдения образ на българския висш администратор като крадлив шмекер. Начинанието обаче рискува да му създаде
нов неблагоприятен образ - на глупак с придружител
Със сигурност годината роди ново име на институционалната глупост - тя вече се нарича "липса на административен капацитет".
Несправедливо е да се пропуска и Георги Пирински, който през януари изгони журналистите от депутатските кулоари в парламента, да не би случайно някой от тях да забележи, че в Народното събрание има агентура на сенчести групировки, а през декември призова прокуратурата и СЕМ да се самосезират заради нападки в медиите срещу законодателния орган. Малко преди това той благослови 13-а заплата за депутатите. Впоследствие бе уточнено, че парите не са от глоби за неявяване на работа. Което не ни спира да мислим, че става дума за изящен пример как годишните грехове може да се превърнат в коледни блага. Заслужава да се спомене и онази сплотена група от известни главно помежду си народни представители, които опитаха да си издействат доживотни пенсии от 1500 лв. или евро.
Със сигурност това не е всичко. Не можеш да обхванеш необятното, както твърди Кузма Прутков. Перифразирайки една популярна реклама, бихме казали, че най-глупавото предстои. Идват избори.
Успокоително все пак е, че не сме самотни в глупостта си.
Тя винаги е движела света, както още преди четири века е забелязал великият Еразъм и както това пролича от ипотечната криза в САЩ, последвана от световна финансова криза, за която у нас вещи министри дълго време не можеха да кажат ще идва ли, няма ли да идва, къде е в момента и кога пристига по разписание.
Повечето американци едва ли се гордеят с интелектуалния капацитет на своя президент, който развесели света, отгатвайки номера на обувките, с които иракски журналист го замери преди седмица по време на прощална пресконференция в Багдад.
През септември световни агенции информираха, че кралят на Свазиленд е отменил забраната да се свалят гащи на публично място и да се показва задник. По-рано това е било забранено, защото се е смятало за магическо действие, но крал Мсвати III преценил, че то вече може да се приеме и като израз на гражданска позиция, поради което го разрешил.
Нека напуснем високите политически сфери и да се пренесем в тихата българска провинция. През септември ходих до Ловеч по работа. Не бях стъпвал там от години и градът ми се видя приветлив и благоустроен, докато не се натъкнах на една зашеметяваща глупост. В центъра има съдебна палата. До входа има рампа за инвалиди. Рампата е заградена със синджир, заключен с катинар. На катинара има табелка: "Ключът е при портиера." Предполагам, че платформата за инвалидни колички е направена със средства от някаква европейска програма.
Ако хората, които са дали парите, видят синджира с катинара, вероятно ще пледират българската администрация никога вече да не получава финансиране, докато глупостта не бъде квалифицирана като углавно престъпление. Тъй като това няма да стане, ще трябва да приемем себе си и своите държавници такива каквито сме. И заедно, доколкото е по силите ни, да се променяме.
Глупостта освежава всекидневието и прави живота по-интересен. Един абсолютно рационален свят би бил мъртъв, а в умерени дози глупостта действа като живителен допинг. Весела Коледа и щастлива Нова година!
Първа пролет в парламента. Въодушевен от изпълнението на Елица и Стунджи, Георги Пирински аплодира с раздадените от музикантите палки. |