Боновата книжка все още може да се превърне в пари. Сигурно е едно - онзи, който не извади документа от прахта и не направи нищо, без съмнение ще остане с празни ръце. За останалите има няколко възможности.



Варианти



Най-лошият вариант е навремето човек да е получил бонове, но да не ги е употребил по никакъв начин, т. е. да не е купил акции на предприятие или приватизационен фонд. Преди 3 години изтече последният срок, в който можеше да се направи нещо с боновете, например да се изтъргуват на борсата. Сега срещу тях не стои нищо. Вероятността Агенцията за приватизация в бъдеще да излезе с решение, че те отново могат да влязат в употреба при приватизацията на някое държавно дружество, граничи с нулата.

Ако обаче човек преди години е придобил акции на приватизационен фонд или предприятие благодарение на боновете си, сега той е в много по-изгодна ситуация. Най-добрият вариант е, ако предприятието или бившият приватизационен фонд, който сега е преобразуван в холдинг или инвестиционно дружество, се търгуват на Българската фондова борса. Това са т. нар. публични компании, за които ежедневно се публикува богата информация на сайта на борсата http://www.bse-sofia.bg, на сайта на Комисията за финансов надзор http://www.fsc.bg или на други реномирани финансови сайтове като http://www.moitepari.bg и http://www.investor.bg. Във всеки един момент човек може да провери цената на една акция от своето дружество и така лесно може да пресметне колко пари може да вземе за своите книжа, ако реши да ги продаде.

Старите и новите имена на приватизационните фондове могат да се видят на сайта на КФН (виж таблиците). Бившият "Агроинвест Национален ПФ" например сега се нарича "Еврохолд" АД. Преди няколко дни цената на една негова акция беше 1.75 лв., така че ако човек има 100 акции и ги продаде, ще вземе 175 лв. Друг е въпросът, че хората трябва сериозно да си помислят дали точно сега е най-подходящият момент да продадат книжата си. Заради световната финансова криза в момента цените на акциите са много ниски в сравнение с година по-рано. Преди около 12 месеца например книжата на "Еврохолд" се търгуваха по 6.74 лв.

По-лошият вариант е, ако холдингът или предприятието продължават да съществуват, но не се търгуват на фондовата борса, т. е. не са публични. Тогава гражданинът няма как да разбере нито цената на акция, нито дали някои от другите акционери има желание да купи неговия дял. Все пак единственият начин човек да продаде акциите си в такова дружество е да ги предложи на другите акционери. В противен случай може да си задържи дела и да печели, когато дружеството разпределя дивидент.

Най-лошият вариант е, ако предприятието е ликвидирано. Ако все още процедурата не е приключила, гражданинът може да поиска своя ликвидационен дял, т. е. да получи някаква част от активите на дружеството. Ако обаче изпусне сроковете, няма как да се възползва дори от тази възможност.



Стъпка по стъпка



Първото, което човек трябва да направи, ако е участвал в масовата приватизация, е да отвори боновата си книжка и да установи в кой фонд или предприятие е закупил акции. Ако не успее да открие тази информация, може да се обърне към лицензиран инвестиционен посредник. Това са специални компании или банки, които срещу 10-15 лв. могат да извадят на лицето копие на депозитарната му разписка от Централния депозитар (ЦД). Това е документът, който доказва кой какви акции притежава. По принцип разписката се издава от дружеството, в което човек е акционер, но в случай че лицето не си я е получило, единственият вариант е да се извади копие от депозитара. Това обаче става само чрез инвестиционен посредник, а не на гишетата на ЦД. Притежавайки депозитарна разписка, човек може да си продаде акциите или да си изтегли дивидента, ако дружеството е гласувало такъв. Продажбата на книжата на борсата също става с помощта на инвестиционен посредник.

Всички сделки с такъв посредник трябва да се правят в неговия офис. За да не бъде измамен, човек първо трябва да провери на сайта http://www.fsc.bg или на телефона на Комисията за финансов надзор 0900 32 300 дали въпросният инвестиционен посредник има лиценз от комисията. В момента на пазара има 64 такива дружества, без да се смятат банките. Преди 4-5 години имаше бум на измамите с бонове и акции от масовата приватизация. Мошеници се представяха за служители на инвестиционни посредници, обикаляха по домовете на хората, взимаха им боновите книжки и им обещаваха да продадат акциите и да им върнат парите. Така измамниците прибираха сумите от продажбата за себе си. Въпреки, че подобни злоупотреби днес почти няма, добре е хората да са предпазливи.

Важно е хората да разберат и дали дружеството или холдинга, в който имат акции, е увеличавал капитала си. Има две възможности. В първия случай капиталът може да е увеличен с печалбата на дружеството и при това положение гражданинът е получил нови безплатни акции. Например ако преди е имал 10 акции и увеличението на капитала е със 100%, сега има 20 акции. Ако обаче увеличението е било активно, т. е. изисквало се е довнасяне на пари, има вероятност делът на гражданина да е станал твърде малък.

Ако хората решат да не продават книжата си сега, независимо дали дружеството им е публично или не е, много важно е да следят дали то разпределя дивидент. Това става, когато компанията е на печалба и по време на общото събрание на акционерите се вземе решение тя да не се реинвестира, а да се разпредели под формата на дивидент. Всеки акционер има право да участва в събранието и да гласува по този въпрос.



Как човек да си получи дивидента?



Най-често компанията оповестява банка с широка клонова мрежа и срок, в който всеки акционер може да си получи парите. Ако изпусне срока, човек може да си търси средствата направо в дружеството, като трябва да има предвид, че тези пари се изплащат само за срок от 5 години.

В публичните дружества служителят, към когото могат да се обръщат акционерите, е директорът за връзки с инвеститорите. Телефоните на тези хора са публикувани на сайта на КФН. Хората могат да търсят информация и на горещия телефон на комисията 0900 32 300 или на електронна поща hotline@fsc.bg.





*Текстът е подготвен с помощта на Комисията за финансов надзор и сайта "Моите пари".