Медийно 2009-та нагази в Газа и газа с лекотата на балерина, която разчита на добре оттрениран репертоар. И докато газовата война между Русия и Украйна е отскоро, то постоянната вражда между палестинците и Израел е на път да ни надживее.
Израел и Палестина са световен провал. Непримиримият конфликт с хиляди убити, припламващ и позатихващ в продължение на половин век, е ярка демонстрация на политическата немощ на човечеството. Отговорност за такъв конфликт, освен враждуващите етноси, носят тези, които управляват света.
Междуетнически конфликт, който не може да бъде разрешен със смирение от страна на единия етнос или с взаимоизгодна договорка, се решава със сила. По-силният побеждава по-слабия и налага волята си. Такива са историческите реалности, с цялото възможно "уви" и vae victis*. Понякога по-силният етнос унищожава победения - то се нарича "геноцид". Геноцидът в днешно време е неприемлив, смята се за престъпление срещу човечеството. Маса индианци, арменци, евреи, камбоджанци и т.н. са станали жертва на геноцид от племена и управници, без да успеят дори да се ожалят пред международни правозащитни институции.
Днес то е недопустимо, и слава Богу.
Но как би могъл тогава
да приключи конфликтът на Израел с палестинците?
Мисля, че тези родствени всъщност народи се мразят толкова, че ако никой не гледаше, то надделелият би унищожил другия без особени угризения.
Тогава не е ли работа на света този конфликт? Спомням си един от основните аргументи за интервенция в Югославия по време на сръбско-косовския екшън. "Ние не можем да допуснем такова нещо в Европа" - рекоха тогава Клинтън, Солана и компания.
А какво ставаше всъщност - режимът на Милошевич прати армията в Косово, за да неутрализира въоръжените бунтовници от АОК.
Израел прати армия в ивицата Газа, с която да обезвреди "Хамас". И в двата случая има много цивилни жертви, и в двата случая единият противник е несравнимо по-добре въоръжен, и в двата случая хуманитарната катастрофа е налице.
Защо да не можем да допуснем това в Европа, а го допускаме в света? Защото зад Израел стои САЩ ли? Или защото Израел е ядрена сила, макар и под сурдинка? Защото арабският свят няма да изтърпи пълно смазване на Палестина ли?
Не. Защото няма такова нещо като "светът". Отделните части на света ги е грижа главно за собственото благополучие. Липсва единен етос, способен да предизвика общи политически действия срещу нарушени човешки права и свободи, включително правото на живот. И САЩ не успяха морално да получат такова обединително право, след като лидерът им заяви, че трябва да се спазват свещените принципи на ООН за суверенитет при конфликта на Русия и Грузия, и порица Русия, без да може да убеди огромната част от света защо тези принципи не важат за Косово и Ирак...
"Светът" не е дозрял за единение въз основата на никакви свещени принципи.
(Новата далекобойност на ракетите "Касам", впрочем, била китайско дело.)
То дори духовните водачи на света не са дозрели - да си спомним как арменски и гръцки попове се запердашиха с юмруци на Божи гроб затова кой да отслужи пръв в Христовото име - за мир и любов.
Ето какви сценарии има при нагазването в Газа днес.
1. Израел побеждава безапелационно, властта на "Хамас" е унищожена, в Газа се създава нещо като протекторат. Постепенно младите палестинци там решават да се занимават с търговия и наука, а не с отстояване на бащините си завети за отвоюване на отнетата "изконна" палестинска земя, спират да се нахъсват с радикален ислямизъм и обучаване на камикадзета. Никой повече не изстрелва ракети, гледа си дюкянчето, не роптае. В Близкия Изток се възцаряват мир и благоденствие, а Израел става могъщ и процъфтяващ.
2. Израелските танкове стоят в Газа известно време, умират още няколко хиляди. После Израел се изтегля без особен резултат, а "Хамас" обявява "победа" - става нещо като при Ливанската акция. Окрилени от успеха, всички душмани на Израел надигат глава. Нови парични постъпления от Саудитска Арабия, Иран и другаде се изливат в Палестина. Ракетите вече достигат Тел Авив, зачестяват и животът там става кошмар. Обама или някой следващ се дръпва от досегашния съюзник, арабите наоколо стават неудържими, накрая повечето израелтяни емигрират, а страната престава да съществува. Или Израел удря с ядрено оръжие, намесват се и други тежко въоръжени (Иран върви нататък) - и престава да съществува смисълът. А може би и ние.
3. Израел унищожава "Хамас", или поне ръководството му, и разделя Газа на безопасни за себе си райони. Но младите палестинци не се заемат с мирна служба на световния капитал и трупане на свой, не емигрират като наш Хаджудж по европейски дестинации, а лелеят тиха ненавист и кроят нови планове. Скоро възраждат "Хамас" или нещо друго подобно, и пак се подхваща старата песен - тунели, ракети, камикадзета, точкови удари... И нови политически сводки с познати от вече век трагедии.
Част от света би се радвала на първия сценарий, сигурно биха се намерили мераклии и на втория. На мен, за съжаление, ми се струва най-вероятен третият. Това обаче не е най-важното. Важното е, че единна световна политическа воля пак няма. И пак политиците, от които зависи светът, ще се преструват, че съжаляват за убитите деца и други случайни цивилни страдалци.
Всъщност не им пука, това е печалното в това печално шоу.
-------
*"Горко на победените", лат.
|
|