ВИЗИТКА

Антон Кутев е роден на 13 септември 1968 г. Завършил е изкуствознание в Художествената академия. Учил е икономика на киното и телевизията в московския киноинститут - ВГИК. Секретар на Изпълнителното бюро на БСП.



- Г-н Кутев, как да тълкуваме новия състав на Изпълнителното бюро на БСП, който всъщност не е особено променен?

- Като очевиден стремеж към устойчивост. Това е стремежът да има някакво развитие, но преди избори една добре организирана партия като нашата много добре съзнава, че не трябва да се правят резки движения. Сега ни трябва консолидиране на силите, всичко е насочено към изборите.

- Станишев обяви, че министрите трябва да си вършат работата в министерствата и въпреки това остави в бюрото двама от тях - Стефан Данаилов и Михаил Миков.

- Не мога да правя това разграничение. Факт е обаче, че двамата, които останаха, са знакови. Стефан Данаилов е знакова фигура за БСП. Мишо Миков има нужда от подкрепа. Той се е нагърбил с изключително тежка задача. Миков си даваше сметка за огромния риск, който поемаше, когато стана министър на вътрешните работи точно по това време и по този начин. От гледна точка на неговата кариера и развитие това не само е рисково, но е негатив. Затова партийната подкрепа в момента му е необходима.

- Какъв е този риск?

- Става дума за личностен риск. Да станеш министър на вътрешните работи една година преди края на мандата при огромните проблеми, натрупани в министерството с времето. Убеден съм, че той може да се справи с това, с което се е заел, но не може сам. Друг е въпросът, че прекалено много хора със сигурност ще работят срещу него. Задачата му е много сложна.

- Каква е тя?

- Само за 1 г. в края на мандата да подреди една система, която доста години преди това е била разреждана.

- Което важи и за предишния министър Румен Петков.

- Не, не искам да критикувам предишния министър. Всеки човек си има и плюсове и недостатъци. Предишният министър със сигурност се е опитал да направи много неща. Основните му недостатъци като министър бяха в начина му на говорене, в комуникацията с хората, в излъчването към обществото. Това беше сериозният проблем и това му костваше поста. Ако си дадем сметка защо Румен Петков събра цялата тази енергия срещу себе си и загуби поста си, според мен неговото публично говорене ще се окаже доста по-важно, отколкото всички останали неща.

- А връзките му с някои съмнителни бизнесмени?

- Аз не приемам такава форма на връзки. Трябва обаче да си дадем сметка, че досега министрите почти винаги са поддържали подобни връзки. В 20-годишната тъжна история на България на разграждане на законността и на реда и чрез разграждане на МВР, това изобщо не е прецедент. Друг е въпросът, че в момента обществото е нетърпимо към тях и точно така трябва да бъде.

- Наскоро Татяна Дончева обяви, че контактите на Румен Петков с "братя" Галеви са били доста по-чести от публично известната една среща.

- Не приемам подобни контакти, не мога да ги защитавам. Петков е достатъчно голям човек, за да се защитава и да работи сам. Да не напомням, че самата Дончева се слави като човек, който е работил в близка връзка с "Мултигруп", за които нищо хубаво не знаем. Аз не я обвинявам за това. Чувал съм, че е била юрисконсулт там. Дали това е така или не, тя си знае. Но аз не смятам, че в това, че тя го е правила, има някакъв сериозен проблем. Друг е въпросът, че историята на България беше такава, че голяма част от знаещите и можещите хора в един или друг момент са имали някакви контакти със силния бизнес. В края на краищата силният бизнес през годините на прехода беше с подобен произход. Това, което трябва да направим в новото време, е да прекратим тези нерегламентирани контакти. Именно Михаил Миков е човекът, който може да го направи, защото досега не съм видял нищо, което да го свързва с подобни структури.

- БСП има ли връзки със силния бизнес?

- Има голяма разлика между това, което беше силният бизнес през годините на прехода и това, което е в момента. Преходът свърши и това има два признака. Единият е бизнес признакът - бизнес субектите не зависят от политиката. Имаме бизнес субекти, които са много мощни, които се хранят от реалната си дейност. Вече го няма онзи бизнес, който беше създаван в прехода и зависеше от това дали ще му бъдат давани държавните поръчки. Този бизнес, който е оживял, в голямата си част е светъл. Той може да се издържа без държавата и не зависи от политиците. Не е под крилото на един или друг политик. Тези бизнесмени естествено търсят форма на политически контакти, доколкото работят в тази държава и имат някакви интереси. Но не са свързани по този начин, по който бяха в годините на прехода.

- Знак за какво е влизането на Георги Гергов във Висшия съвет на БСП?

- Знак на неговото желание. БСП е партия, в която влизат всички, които искат. В заявката за членство в БСП не пише колко пари имаш. Той в нито един момент досега не е получил подкрепата на централното ръководство, дори не и на партията. Получил е подкрепата на партийната организация в Пловдив. Станал е зам.-председател на БСП в Пловдив и делегиран член на ВС. На конгреса не мина през избор. Не съм убеден, че ако беше минал през избор, щеше да бъде избран. Това не значи, че искам да кажа нещо лошо за него, не го познавам, нямам лично отношение към него. Досега няма доказателства, че е изкарвал парите си нечестно.

- Отново ще цитирам Татяна Дончева, според която призивът за въздържане от критично мнение е псевдоконсилидация и БСП ще плати огромна политическа цена за него.

- Татяна Дончева управлява една от областните структури на БСП. Не знам как стои въпросът с разноговоренето в нейната структура. Но ми е ясно, че на национално ниво, когато вървиш към избори и искаш да накараш всички свои хора да гласуват, няма начин разноговоренето да ти помага. Разбира се, сигурно има хора, които се заиграват политически с това и използват този призив за единство и към липса на разноговорене, за да елиминират някакъв техен политически противник. Аз обаче си мисля, че няма как да отидем на избори, без всички ние да работим в една кауза. Любимият ми пример е следният: изведнъж се оказва, че опорният халф в един футболен отбор вместо да атакува противниковата врата започва да стреля по собствената си врата, защото не е съгласен с треньора. И той твърди, че това е пречистващо за отбора, защото така всички ще разберат какъв идиот е треньорът. Няма как да стане. Ако се случи, първо изхвърча халфът, после изхвърча отборът и всичко заминава на кино. И кел файда после, че може би ще сменят треньора, всичко е свършило. Ние се намираме в същата ситуация. Имаме много сложна битка. Тя трябва да бъде спечелена. Публично известно е, че с куп хора от ръководството на БСП не съм в идеални отношения. Въпреки това в ситуация, в която работим общо за изборите, заравяме томахавките и тръгваме на избори. Партията не е нито моя, нито на Румен Овчаров, нито на Сергей Станишев, нито на Татяна Дончева. Тя е на всички тези хора, взети заедно. Ние всички трябва да спечелим следващите избори. И колкото по-малко се намират такива умници, които казват сега, че бъркаме и те ще ни кажат как всичко е грешно, защото те са прави. Спечели изборите и после ще седнем на масата да си говорим кой е прав и кой не е.

- Не се ли опасявате от отлив на симпатизанти, защото проблемите не се изговарят и те не чуват отговорите, които искат?

- Как да не са изговорени? Проектът за нова програма беше даден на всички партийни организации, после това беше обсъдено на конгреса. Същият механизъм ще мине и с предизборната платформа. Ние искаме точно това да направим - да накараме първичните организации да дават мнения и предложения. Какво имаме неизговорено с Таня Дончева?

- Може би относно политиката на правителството и БСП като най-голяма съставна част от него.

- Кой е спрял този диалог? Нали правителството работи по програма. 70-80% от нея до момента е изпълнено. Всеки има свое мнение, и аз имам по много неща. Но политиката е отборна игра. Няма как някой да спечели извън отбора. Същото касае НДСВ. Трите управляващи сили сме един отбор. Няма как ти 4 г. да прехвърляш всичките негативи върху БСП, всеки път когато има стачка или проблем дори в твоите ресори, министърът ти да го няма и да е забил по Европа само и само да не се появи пред хората, а след това изведнъж да се окаже, че всичко хубаво е свършено от теб. Кой ще ти повярва? Цялата работа има някакви реални измерения. Не може едната част от отбора да побеждава, а другата да губи. Независимо дали ни харесва треньорът, независимо, че централният нападател може да е куц, а вратарят сляп - това е отборът. И той трябва да спечели.