|
В неофициален разговор българските власти вече били предупредени от международните институции, че ако продължат да насърчават компании да плащат на бройка български труп,
в най-скоро време у нас лекари ще започнат да убиват за пари. Не ви ли звучи чудовищно?
За да бъде ефективна трансплантацията, са нужни тъканни банки, които съхраняват за определен период от време биоматериали, взети от починали донори, използват ги при нужда и ги обменят с други банки по света. Другите банки, когато имат излишък, също ни дават тъкани, ако ние имаме нужда. В това е смисълът на хуманната медицина.
Първата и уникална тъканна банка в България е създадена от проф. Петя Василева, член-кореспондент на БАН, републикански консултант по очни болести, председател на Съюза на офталмолозите у нас, известен учен и хирург в цял свят.
Тя се е преборила с три правителства, за да направи "Очна банка - България" и да продължи делото на баща си, който е направил първата трансплантация на роговица в страната ни. Всъщност до ден-днешен присаждането на роговица е единствената успешна трансплантационна операция в България. Няма нужда да се събират пари за скъпи процедури в чужбина. Над 1800 слепи българи са прогледнали благодарение на очната банка.
За да можем да обменяме роговична тъкан, трябва да бъдем акредитирани ежегодно от единствената призната организация - Международната тъканна банка (МТБ), част от която е Международната фондация на очните банки. Последната акредитация е от 2001 г. За настоящата година Международната тъканна банка е отказала да направи такава акредитация, защото вече не е доволна от стандартите в Очна банка.
Проф. Василева успя да достигне световно ниво при разработването на очната банка, казва вицепрезидентът на МТБ Джеймс Леймкюлер в интервю за "Сега". Откакто обаче през 2001 г. Очна банка беше превърната в Национален център за трансплантации "Бултрансплант", дейността замря, операциите намаляха, обменът секна, всичките ви добри специалисти по очна трансплантация напуснаха, оплаква се Леймкюлер.
Той има право на мнение, защото за 6 г. организацията, в която работи, е вложила безвъзмездно към 200 000 долара за развитието на банката и присаждането на роговици.
От международната банка са осигурили специални коли за превоз на тъканите, те са внесли у нас безплатно всички консумативи и лабораторно оборудване, нужни за операциите, обучили са родните лекари.
Чак на третата година от дейността на очната ни банка специалистите са се усъвършенствали в изваждането, обработката и съхранението на роговици дотолкова, че в България се е получил излишък, и сме дали част от него на незрящи по света. Това е станало чрез мрежата за обмен на МТБ, в която са включени 70 тъканни банки в 25 страни.
През 2001 г. кабинетът решава, че трябва да превърне "Очна банка" в Национален център "Бултрансплант". Идеята е да се създаде държавна институция, която да може да кандидатства за пари от Европейския съюз за развитие на трансплантациите. Досега не се е чуло нито лев да е влязъл от Европа в "Бултрансплант" за тази цел. За шеф на центъра е назначен анестезиологът д-р Янко Начков, асистент на тогавашния шеф на ИСУЛ (сега болница "Царица Йоанна") д-р Пламен Кенаров.
Начков прогонва проф. Василева и нейните ученици.
Занемарена е дейността на банката, влошена е хигиената в хранилищата за роговица и като следствие в момента се извършват едва една трета от операциите, направени през 2000 г. Броят на слепите, които имат възможност да прогледнат, непрекъснато спада, роговици в страната не се събират, а за международен обмен и дума не може да става.
За това свидетелства и Джеймс Леймкюлер от международната банка, който казва, че е изумен от ръководството на "Бултрансплант". Дори добавя, че не е ясно какво работи този център, щом в него не е останал дори един-единствен очен хирург.
В десетките срещи между ръководството на МТБ, "Бултрансплант", Външно министерство и проф. Василева, международните специалисти се опитват да убедят властите ни, че, за да оцелее очната трансплантация у нас, очната банка трябва да се отдели от центъра на д-р Начков. Намесен е и посланикът на САЩ Джеймс Пардю. Българският министър на здравеопазването Божидар Финков обаче три пъти отказва да се срещне с Международната тъканна банка, а пред колегите си споделя, че тази организация не е акредитирана по международните стандарти. Всъщност самата тя дава акредитациите.
Внезапно министърът променя мнението си и внася постановление в правителството на 15 май 2002 г., с което отделя Очна банка от "Бултрансплант".
Но Финков вече не е съгласен със собственото си постановление и е подготвил ново - за закриването на банката и пръхвърлянето на всичките й активи, материална собственост и права в болница "Царица Йоанна". По признание на ръководството на болницата тя няма средства дори за сегашната си дейност, но в писмо до премиера Финков пише, че чрез прехвърлянето ще се разшири възможността за финансиране на трансплантацията на очна роговица.
МТБ са сащисани и се готвят да прекъснат всякакви връзки със страната ни. Тъй като са организация с идеална цел, те отказват да работят с болница, регистрирана като търговско дружество, т.е. работи за печалба. Така автоматично секва спонспорството от страна на МТБ. Край на безплатните обучения, консумативи и възможности за обмен. По този начин трябва да си отиде и проф. Василева, на която д-р Начков отдавна й е казал, че вече е "история".
Професорката обвинява в отворено писмо министъра, че убива единствената успешна трансплантация у нас. А властите очевидно не могат да разберат за какво се бори лекарката, която е получавала от държавата 40 лева месечно за ръководството на очната банка.
Като разправя наляво и надясно, че обменът на тъкани трябва да е безвъзмезден, очевидно проф. Василева вреди на нечии интереси.
А интереси в "Бултрансплант" - колкото щеш. От роговичната трансплантация келепир не пада.
Вече са подписани няколко договора с търговски фирми в областта на трансплантацията. И в тези документи келепирът е съмнителен, но само що се отнася до държавата.
Първо е едно писмо за намерения между "Бултрансплант" и "Ридженерейшън текнолоджис инкорпорейтид" от април миналата година. Според него РТИ ще ни предложи специализация на български медици в САЩ и ще ни даде ноу-хау как да експлантираме тъкани. В замяна ще изнася биоматериалите до своя "процесинг-център" за преработка, за да станат годни за трансплантация. "По взаимно съгласие определени обработени продукти ще бъдат изпращани обратно в "Бултрансплант", пише още в писмото. Доста необвързващо звучи. Шокираща обаче е последната точка от документа за намерение: "Ако "Бултрансплант" достигне стабилни нива на брой на донорите в рамките на 25 донора на месец и повече, РТИ и "Бултрансплант" ще съгласуват аранжировките за строителство на трансплант процесинг-център в България." Значи, ако успеем да стигнем норматива за износ от 25 български трупа, транспортирани към компанията, американците може да помислят да направят своя център за обработка на тъканите у нас.
За бъдещата си дейност американците основават фондация за медицина, начело на която е секретарят на столичната община Асен Дюлгеров. Той е поканен от тогавашния представител на "Ридженерейшън" д-р Румен Хичев - българин, работещ в САЩ. Според една от визитните му картички, преди да представлява РТИ, той е бил директор на Българска тъканна програма към Международната тъканна банка. Джеймс Леймкюлер разказва тактично, че Хичев си е предложил сам услугите, но след време е бил уволнен, защото е "наблягал на финансовата и търговската мотивация вместо на нуждите на пациентите". Говори се, че Хичев е искал безотчетни суми, като обяснявал в международната банка, че в България всичко става с подкупи.
Хичев е близък с Дюлгеров, който пък се познава добре с министър Финков. До договор с "Ридженерейшън" така и не се стигнало, Хичев пак бил уволнен и се прехвърлил към друга американска фирма със същия предмет на дейност - "Остеотек". Този път се е подписал договор за срок от 7 години. Министърът, който е свидетел на документа, предпочита да го нарича "споразумение". С него, както "Сега" вече писа, "Бултрансплант" се задължава да осигури максимален брой болници, които да даряват тъканите от своите трупове изключително на "Остеотек". Биоматериалите ще се обработват във Франция и никъде не е отбелязано, че поне някаква част от тях ще се връщат обратно у нас. Напротив, компанията има финансов интерес да продава тъкан, минала през "процесинг", на платежоспособните здравноосигурителни дружества в Западна Европа.
В договора-споразумение пише, че и тези американци ще плащат чрез фондацията на Асен Дюлгеров. Той ще разпределя парите по две направления. От една страна, ще се превеждат пари, за да може България да изкупува обратно обработена тъкан. От друга, ще се плаща на хирурзите, които ще взимат тъкани от труповете. При заплата от 300 лева дали някой лекар няма да заглуши гласа на Хипократ пред възможността да вземе солидна сума във валута, за да достави на "Остеотек" нужната тъкан?
Последната точка в списъка на д-р Начков е писмо за намерение, подписано с немската търговска фирма "Сайтонет". Български пациенти ще могат да се включват безплатно в клинични изпитания за присаждане на клетки от черен дроб, гласи писмото. Немската компания е изработила продукт, който се прави от чернодробни клетки на починали донори. Те се трансплантират през кръвоносните съдове или далака на хора с неработещ черен дроб. Новите клетки помагат на болния да дочака трансплантация на черен дроб.
Това е нова процедура, не е регистрирана официално и експериментът ще се прави върху български болни. Защото ние нямаме закон за подобни медициниски изпитания. Немската фирма иска да направи научна студия, срещу която ще получи патент, носещ добри пари на Запад. След като се патентова и защити методът, или здравната каса, или държавният бюджет ще трябва да поема цената на процедурата.
В момента прокуратурата се занимава с документа, подписан от "Бултрансплант" и "Остеотек". Министър Финков даде заден ход, като посъветва болниците да не сключват отделни договори с "Остеотек" и "Сайтонет" поне докато не влезе в сила законът за трансплантациите.
Във вихъра на скандала депутатът от НДСВ д-р Пламен Кенаров, чийто доскорошен асистент е бил д-р Начков, обвини "Сега", че пъди чуждите инвеститори и убива българските болни.
А проф. Василева, която още се бори да спаси безплатната очна трансплантация, бе набедена, че е изнесла незаконно 400 роговици извън страната. Нищо, че това е станало по силата на постановление на Министерския съвет и чрез международен обмен на авторитетна международна институция.
Кенаров пропусна да каже колко роговици сме внесли от обмена, за да прогледнат наши пациенти. Пропусна още да коментира дали монополният износ на тъкани към "Остеотек" е законен или не.
Впрочем ако американската фирма с помощта на "Бултрансплант" успее да привлече болниците ("Остеотек" се надява на 56 лечебни заведения) да изнасят за американците, проф. Василева няма да има откъде да вземе роговица за български пациент. Болният ще трябва да си я купи от "Остеотек". Освен ако фондацията на Дюлгеров не я плати. Кой знае?
ИНТЕРВЮ
Проф. Петя Василева: Трансплантацията вече едва крета
- Проф. Василева, защо закриват Очна банка?
- Точно това се опитвам да разбера повече от година. Аз се чудя. Мога да имам само предположения, но нямам доказателства. Не намирам нормално човешко обяснение. Банката няколко пъти е акредитирана, ревизирана, проверявана от българските и международните власти. Имаме дадена отлична оценка, даже ни препоръчваха да разширим работата си. Очна банка е член на Международната фондация на очните банки и по нейна линия 3 пъти годишно у нас идваше международен одит за контрол дали се спазват всички стандарти и изисквания за работата. Чрез Международната фондация ние обменяхме роговици и амнеотична тъкан.
- Щом като е била успешна банката, защото се трансформира?
- Ние бяхме единствената институция в областта на трансплантацията, единствената успешна трансплантация, при това на световно ниво, беше тази на роговица. По брой на операции бяхме на средно европейско ниво. Направихме над 1800 трансплантации. Само през 2000 г. аз направих над 50 операции. И се реши да се използва нашата структура, като покрай нея се развият и други трансплантационни дейности. Затова Очна банка беше превърната в "Бултрансплант", а на нашите партньори от Международната фондация беше обещано, че банката ни ще съществува отделно, за да продължи да се развива.
- Обменът с други държави беше ли взаимен, или само сме изнасяли тъкан?
- Разбира се, че беше взаимен. Наши роговици са присаждани даже в Япония, Сингапур, Филипините, а ние сме получавали най-редовно материал от Чехия. Това си беше пионерска дейност, ние прокарвахме пътеката. Не може да съществува очна банка без обмен, защото тъканта има срок на годност. Трябва ли да хвърляме роговица, ако тя съдържа надежда за зрение за някого по света?
- Как се разви дейността на очната банка, когато се трансформира в "Бултрансплант"?
- Недвусмислено се влоши работата ни. Аз 9 месеца изпълнявах длъжността директор на "Бултрансплант", но реших, че не мога да се занимавам с цялата трансплантационна дейност, аз съм офталмолог, очната хирургия е моето призвание. Обяви се конкурс и беше назначен д-р Начков, когато аз лично много подкрепях. При него подадох молба за назначение да работя като експерт на роговичната трансплантация. Той каза, че ще помисли, но така и не получих отговор. Аз останах извън очната трансплантация в България, въпреки че съм водила курсове в чужбина по същата материя.
Още д-р Семерджиев каза категорично, че ще отдели Очна банка, за да тръгне работата й отново, и това беше записано в приоритетните задачи на новия министър д-р Финков. Очна банка се отдели с постановление на 15 май 2002 г., а сега искат пак да я закрият. По целесъобразност според министъра тя трябва да мине към "Царица Йоанна".
- Не може ли очната банка да съществува като звено към "Царица Йоанна"?
- Теоретично - да. Но в тази болница не се правят никакви трансплантации. Аз съм свидетел как по време на ръководството на "Бултрансплант" тази уникална дейност - присаждане на роговица - едва крета. Тази година съм направила 2-3 операции. Д-р Кенаров много пъти е казвал на Международната фондация, че болницата има дългове, закъсала е. Тогава питам: какви са перспективите да се развива очната банка в тази болница?
- В същото време се сключват договори с търговски организации. Смущава ли ви това?
- Това не ме касае. Не искам да се бъркам в работата на "Бултрансплант". Но аз нямам никаква информация, освен от вестниците, какво предвижда споразумението с "Остеотек" и как това ще повлияе на роговичната трансплантация. Те са костна банка, а по вестниците чета, че ще взимат за обработка всякаква тъкан. Роговицата също е тъкан. По света търговско дружество се включва само ако има елемент на обработка на тъканта, а при роговицата това не се прави. Направих справка, навсякъде в чужбина с роговици работят само нестопански организации.
- Как отговаряте на обвиненията, че незаконно сте изнасяли роговици?
- Не обръщам внимание. Който смята така, да сезира съдебните институции. Но звучи абсурдно твърдението, че Очна банка е изнасяла незаконно с постановление на Министерския съвет. Факт е, че нямаше специален закон, затова ни беше много трудно и 3 години се борихме с правосъдното, финансовото и здравното министерство, за да ни разрешат да направим банката. За всяка изнесена роговица по линия на обмена има митническа декларация и това е ставало със знанието на ръководството на МЗ. Тази информация даже е публикувана.