Предложенията за промяна в общата селскостопанска политика на Еврокомисията са първата сериозна стъпка към очакваната промяна на европейските институции. В момента 45% от бюджета на съюза отиват за подпомагане на селяните, което, от една страна, блокира всякаква политика, от друга - прави невъзможно разширението на изток, където чакат нови милиони селяни. По-дълбокият смисъл на ставащото е, че след 40 години тежките евроструктури най-сетне разбраха, че времето на екстензивното развитие е приключило и нуждата да се изхрани следвоенна Европа отдавна не е на дневен ред. И тъй предлаганата от комисаря по селското стопанство Фишлер промяна цели



да се подпомага вече не количеството, а качеството



С други думи, идеята е да се стимулират екологично чисти производства, да се дават пари за развитието на изостанали региони, да се подкрепят фермери, решили да преобразуват стопанствата си за друга дейност. Цели се премахването на една дълбока несправедливост в общата селскостопанска политика, чиито помощи сега отиват за големите стопанства, които и без това се справят. Ако изчисляването на помощите престане да се прави на базата на засята площ, а според други, качествени критерии, европейското пространство, вместо да произвежда планини от ненужна, субсидирана продукция (която се продава на загуба, а понякога дори се унищожава), ще може да се отвори за много по-евтините стоки от Третия свят, където така се нуждаят от пазари. Вътре в ЕС ще се изглади несправедливото разпределение на фондовете, което прави така, че една Германия (която внася 2 пъти повече, отколкото получава) на практика храни селяните на една Франция - страна на сходно индустриално ниво. Разбира се, можем да си представим каква ще бъде битката в Съвета на министрите около проекта. Нека спомена и че за Великобритания проектът е твърде компромисен и трябва да се отиде много по-далеч в орязването на помощите. А и манифестациите на селските стопани, усетили, че могат да загубят привилегиите си, вече започнаха.

Нека си представим, че реформата все пак влезе в сила през 2004 г. Това ще е съюзът, в който се предполага, че България ще бъде приета. Особеността на тази организация е, че правилата непрекъснато се изменят в ход, трябва да се адаптираш към тенденции, защото когато решенията бъдат взети, ще бъде късно. Какво значи това в конкретния случай? Помощите за селското стопанство със сигурност ще бъдат значително по-малки, отколкото тези при предишните разширявания. Да се очаква, че Европа ще подпомогне оцеляването на стопанствата такива, каквито са, изглежда все по-проблематично.

То и без европейска перспектива сегашната ситуация е абсурдна. В общия случай



българският селянин живее от една крава и две прасета



и не иска да разширява производството, защото не било на сметка - гледа животните колкото за лично ползване. Каква е тази икономическа логика, не разбирам. Нямало заеми, изкупните цени били монополно ниски, много се крадяло по блоковете. Нека икономистите обяснят защо се въртим в този омагьосан кръг. Във всеки случай ще припомня, че идеологията на дребния оцеляващ стопанин е отдавна вкоренена в тази страна. На три пъти революционно се разбива земята под различни идеологически лозунги - веднъж след Освобождението, веднъж от комунистите (преди да почнат да кооперират, те оземляват) и веднъж след 1989-а.

Как ще оцеляват тези хора, когато пазарът почне да се залива с още по-евтина (след реформата) продукция от ЕС - това видяхме на няколко пъти, когато Иван Костов "наказваше" прекупвачите с внос от Дания и другаде. Изкупните цени още повече ще паднат, а те ще се изолират още повече от пазара, очакваните щедри помощи няма да идват и никой няма да разбира какво става.

Проектът за реформа на ЕК дава един



неочакван шанс за изпреварваща адаптация



тъкмо на това разбито и раздробено селско стопанство, което произведоха недомислените реформи в последните години. Няма за кога да се организират големи екстензивни стопанства, никой няма да ги подкрепя в бъдеще, никой няма да ги пусне на пазара. Затова пък много лесно е сегашните да се адаптират към новата конюнктура и да започнат да черпят финансови помощи от ЕС, ако вникнат в логиката на новите ценности, които стоят зад проекта. Няма нужда да произвеждаш много, важното е да измислиш такъв продукт, който да е качествен и да се продава скъпо. Такива символи на модерността като изкуствените торове или бумтящите трактори днес не будят позитивни емоции: говори се за качеството на живота, за традицията, за опазване на занаяти, сгради, та дори пейзажи. Екологията е сериозен ресурс на деиндустриализирана България и нейният контрол е една от най-важните инвестиции, които сега можем да направим. Едно село може да печели много повече, ако превърне нивите си в туристически ферми или паркове. Европейският пазар е все повече пазар на имена, основното, за което се пазарят там, е кое да бъде наричано "пица", кое - "бира", и кое - "шоколад". Затова нищо по-важно няма от това да се съсредоточи българското селско стопанство върху няколко специфични продукта, които да влязат в регистрите на ЕС и чието качество да се поддържа - българската ракия да не бъде италианската грапа, българското сирене да не бъде гръцката фета, да бъдат на европейските щандове до тях, в собствена пазарна ниша. А какво стана с розите, с киселото мляко, дори не ми се говори...

На село у нас тези неща не ги знаят, няма и откъде: тук има културен проблем, който изисква не информиране, а образоване на онези, които не са имали шанса да общуват с други светове. С други думи, трябва да почне да се подготвя членството не в този, а в бъдещия ЕС.