|
Милан Кундера, "Непосилната лекота на битието"
На България й трябват 150 години, за да реши проблемите във водния сектор, ако се запази досегашното ниво на инвестиции - 17 млн. лв. за 2002 г., заяви неотдавна вицепремиерът Костадин Паскалев. Той подчерта, че затова трябва да се залага най-вече на частните инвестиции. Дни по-рано той разпореди да бъдат одържавени три дружества в провинцията.
Това е нагледна илюстрация за дългогодишния хаос с водата. Резултатът са пресъхнали чешми и непрекъснато повишаване на цените.
Стратегия за развитие на сектора се бистри поне от около година и половина. Сега най-сетне предстои тя да бъде приета. Първото й представяне във формат НДСВ-ДПС мина сравнително вяло, нищо че в след седмица-две документът трябва да бъде одобрен от правителството. Всъщност сериозният проблем е, че макар и не до края на годината, цената на водата отива към главоломни висини, без значение как ще ни поднесат сюрприза - под формата на лимит, с оправдание за плачевното състояние на фирмите в бранша или за спешната нужда от свежи пари за мрежите. Едно е ясно - с много зор
от хазната, общинските каси и ВиК-фирмите могат да се вземат до 5%
от нужните вложения за сектора, казват участници в дискусиите. Сметките сочат още, че през 1980 г. сме взимали 1,563 млрд. кубика, а до потребителите са стигали 1,328 млрд. През миналата година от водоизточниците са вкарани 1,141 млрд. кубика, а на населението са подадени 444,5 млн.
От положените 70 620 км тръби за водоснабдителни системи и мрежи в държавата, 62 000 км са етернитови и стоманени. Т.е. 87% от цялата мрежа е полагана в периода от 1950-1970 г. и вече е с изтекъл срок на годност (етернитът издържа 30-35 г., стоманата - 24-25 г.). Водната стратегия пък предвижда да се подменят 85% от тръбите. За това до 2020 г. са нужни 3,380 млрд. лв.
Други 500 млн. лв. се планира да бъдат заделени за нови и доизграждане на съществуващи язовири , плюс още около 1,670 млрд. лв. за 371 незавършени обекта в 133 общини. Още няколко милиарда се планира да бъдат налети по линия на екологията.
Или общо над 8 млрд. лв. за водния сектор като цяло
Сметките на предишното правителство бяха с около 3 млрд. лв. по-скромни. Освен това тогавашната стратегия всъщност не беше стратегия, а "мерки за спасяване на страната от водна криза". Така че новото дори не е добре забравено старо. Просто е доошлайфано, окомплектувано и доста по-скъпо.
Другата малка разлика е в оттеглянето на държавата от финансирането на бранша, чиито функции занапред ще се сведат само до контрола на сектора. Въпросът е този път действително да се измислят добре смазани механизми на управление, които няма да налагат пренаписване на новите-вехти стратегии при всяка управленческа рокада.
През идните няколко години държавата ще се ангажира главно със съфинансирането на проекти по предприсъединителните фондове (програмите ФАР, ИСПА и САПАРД).
От еврокасичката за сектора пари могат да се взимат само по линия на ИСПА и то по направление - екология (за пречиствателни станции основно). От договорянето до реалното получаване на европарите и стартирането на проектите обаче обикновено се проточват 2 години и е по-лесно да се търсят частници. Процедурите по вкарването на вложенията ще се съкратят наполовина, а освен това плеяда мастити чужди компании и банки са готови да купят водата на България кълнат се чиновниците.
Въпросът е какви да са формите за влизането на частния капитал, как да се съхрани интересът на държавата и гражданството, за да не се окаже, че стремежите на растежа ни водят към поредното залитане в пропастта.
Като първа стъпка
държавата и общините ще си приберат активите от ВиК-фирмите
С измененията и допълненията на Закона за водите, от капитала на ВиК-дружествата ще се извади инфраструктурата, и ще се преотстъпи на държавата и общините като публична държавна или общинска собственост. Държавата и общините (в зависимост от разпределението на собствеността във ВиК) стават притежатели на мрежите, пречиствателните станции, помпените станции и останалите съоръжения, които сега са в капитала на търговските дружества. Оттам нататък собствеността ще се дава за ползване от частници. И реално процесът ще стартира от догодина, тъй като до края на тази трябва да е готов Законът за национален регулатор на сектора. Новата агенция, която ще следи качеството и нивото на услугата, цената на водата и разпределението на инвестициите в бранша, ще заработи от 2004 г.
И всичко това означава, че от догодина реално ще се заформи голямото "пазаруване" във водния сектор.
Вече се спрягат и частниците, които имат апетит към определени дружества. Първи на тезгяха са Варна и Шумен. Късата листа на кандидат-концесионерите за двете дружества, които се дават в пакет, сега включва 5 компании. Френската "Женерал дез`О" и английската "Темз уотър" играят самостоятелно. Останалите кандидати са джойнт-венчъри. "Главболгарстрой" участва с немската "Каскал", а "Ондеу сервиз" с "Аква мундо". Оферта е подал и стопанинът на столичното водоснабдяване - "Интернешънъл уотър".
На избрания частник се дава правото да влезе изцяло в управлението на водите, като му се предоставят общинската и държавната собственост в рамките на 25 години. В замяна той е длъжен да вкара определени инвестиции (за Варна и Шумен например изискуемият минимум ще е $ 108-110 млн.).
По схемата концесия принципно се предлага в пакет да бъдат дадени също Перник и Кюстендил, Димитровград и Хасково, Видин, Монтана и Враца. Така частникът ще обслужва повече население, по-бързо ще си избие вложенията, а ще се намерят стопани и за някои от неатрактивните дружества, казват участвалите в дискусията за бъдещето на сектора.
За да не се повтаря обаче сагата с водата на София, калпавия концесионен договор, лавирането на цената на услугата и харчовете за коли и преоборудване на офиси, трябва да го има въпросният закон за национален регулатор. С него ще се сложи и началото на края на софийските неразбории, канят се хората от бранша.
Алтернативата - договор за услуга, или смесената схема BOT
Трудно ще се намерят класически концесионери за енерго- и трудоемките дружества, където 65% от цената на водата са разходи за еленергия, казват спецовете. Затова за дружествата като Силистра, Разград, Добрич, Исперих и Търговище се препоръчва вариантът - договор за предоставяне на услуга. Той ще се сключва от 5 до 10 години, в зависимост от конкретното дружество. През първите 2-3 години частникът се задължава да вкара инвестиции, които след това си възстановява от икономията на подобрената водоснабдителна система. Правените от италиански консултанти проучвания за Добрич (където водата се добива с помпи и държи най-високи цени в страната - б. а.) например установиха, че цената може да се понижи с 40%, ако се свият харчовете за ток. А освен италианците, по този способ има готовност за влизане и от английски компании.
Комбинацията между схемата BOT (построй-оперирай-предай) и концесия пък ще се използва за регионите на режим. Предприемачът изгражда и експлоатира даден обект (и го предава на държавата впоследствие - б. а.), а в замяна му се преотстъпва правото на водоползване на концесия. За Троян, Ловеч, Плевен и Благоевград например на предприемача X му се възлага да изгради язовир, пречиствателна станция и довеждаща инфраструктура. Срещу това получава правото да оперира със системата, да продава водата на ВиК-дружеството и да си възвърне инвестициите като получи концесия за водоползване. Срокът за концесията ще варира от 25 до 30 години (25 години, както е по Закона за концесиите, плюс удължаването с още 5 години, които нормативната уредба допуска). Времето ще зависи както от направените вложения, така от възвращаемостта им при продажбата на услугата. Смесената схема може да направи водата в тези населени места безумно скъпа. Инженерите обаче се презастраховат и казват, че моделът предвижда и подязовирни ВЕЦ-ове, с експлоатацията на които вложенията ще се избиват по-бързо. Към чисто приватизаторските прийоми засега надали ще се отиде, още повече, че 29 от ВиК-дружествата са в забранителния списък за раздържавяване. И другите три обаче са достатъчно основателен мотив водата да ни стане в пъти по-скъпа. В което реално погледнато има резон, стига после да не пием всички по една студена вода.
КАРЕ: Сегашна стойност
Към днешна дата България може да се похвали с богата палитра на собственост и лошо управление на водите. От общо 50 дружества "Водоснабдяване и канализация", 13 са 100% държавни. Има 16 фирми, където участието на държавата и общините е разпределено съответно в съотношение 51%-49%. Останалите са общински. През последните 4-5 години балансовите печалби на фирмите ВиК са спаднали с около 30-35 на сто, като най-катастрофично е положението в Добрич, Габрово, Кюстендил, Разград, Търговище и Хасково, които са с отрицателен баланс. От друга страна, като цяло приходите на дружествата са нараснали, заради скока на цените на водата.
Междувременно са се увеличили несъбраните вземания на фирмите. За 4 години те са скочили близо три пъти и през миналата година гонят 56 млн. лв., при 19 млн. - през 1998 г. Най-големи длъжници са болниците, училищата, които чакат на общинската хазна. Следват ги промишлените предприятия и населението. В същото време, нарастват борчовете и на самите ВиК-дружества. 48 млн. лв. дължат фирмите за миналата година. Добрич например не разплатило с енергото 2,4 млн., Кюстендил - 409 000, Хасково - 3,9 млн. Дълговете са главно към електроразпределителните дружества и към "Напоителни системи", казват от бранша. Допълват също, че рентабилността на предприятията от 10-12% е паднала до 1,95% за последните няколко години. Което означава, че инвестициите от собствени средства на ВиК-дружествата са почти мисия невъзможна.