През смутните времена от VI до IХ в. целият европейски Изток е зает от славянски племена, нарядко примесени с мигранти от изток, но и от запад. От езерата Нево (Ладожко) и Онего (Онежко) до северните брегове на Черно море словени (илменските славяни), кривичи, дреговичи, радимичи, вятичи, древляни, северяни, поляни обработват земята и воюват за нея; почитат божествата си Перун, Велес, Дажбог, Сварог; строят укрепления и княжески замъци; имат вече селища, натоварени с градски функции. През 882 г. новгородският княз Олег завладява от север на юг крепостите и земите около тях по цялото протежение на дългия търговски път "из варяг в греки" (по "Повесть временных лет") - от Скандинавия до Цариград, овладявайки "хаоса" от безбройни племенни съюзи и отделни племена, с укрепленията им и с неукрепените селища, чак до последната държава. (В историята на селищното развитие по славянските земи "държава" е тип селище, състоящо се от едно-единствено едно- или многоделно жилище заедно с обработваемата земя, гората и водоизточниците около него, които задоволяват потребностите на обитателите му). Дълго време Олег бе смятан за основател на древноруската държава. Днес знаем за значителен брой примери, които подсказват, че околните народи възприемат "Рус" като единно държавно образувание, начело с каган (хакан) още в началото на IХ в.

Но Олег със сигурност е създателят на вековната руска мечта по Цариград. Именно той първоначално премества столицата си от Новгород в Киев през 882 г., а през 907 г. организира мащабен поход към Цариград. И докато през Х в. Олег и наследниците му насочват усилията си изцяло на юг-югоизток, присъединявайки земите на волиняните, белите хорвати, уличите и тиверците (днешна Западна Украйна), то през ХI в. завоеванията са насочени главно на север. През 1015 г. Рус заобикаля вече Финския залив (днешна Ленинградска област), а към 1113-1117 г. достига бреговете на Бяло море (днешна Архангелска област и южната половина на руската Република Карелия).

През първите два века от съществуването си Русия не само е най-голямата европейска държава, но и оформя държавните си предпочитания, които ще следва чак до наши дни; разполага се нашироко, от север на юг през цяла Европа. Завоеванията през IХ-ХI в. ще възпитат у владетелите на Русия навици, необходими за непрекъснато разширяване на държавата във всички възможни посоки.



* * *



Донякъде случайността превръща именно Московското княжество в обединител за руските земи през ХIV в. Изместването толкова на изток на държавнотворческия център предопределя разширяването на Русия на изток - в Сибир и до бреговете на Тихия океан. От края на ХIV в. до началото на ХV в. от бившите владения на Златната орда се отделят последователно Ногайската орда, Тюменското ханство, възникват Сибирското ханство, Казанското ханство (1438 г.), Кримското ханство (1443 г.), Астраханското ханство (средата на ХV в.). Силната историческа памет ще насочва завоеванията на московските велики князе и царе през следващите два-три века именно в посока към превъплъщенията на бившия най-голям враг и покоряването им ще следва със съдбовна неумолимост. Особено след като в края на ХIV-началото на ХV в. в Москва и в Твер усвояват производството на оръдия. През втората половина на ХV-началото на ХVI в. руските земи са вече обединени. Към Русия са присъединени и множество неславянски народности на север и в Поволжието - югра, коми, печори, карели, марийци, мордва. Стремленията за разширение на изток са вече необратими.

Някак тегаво върви завладяването на Сибир и на руския Далечен изток в началото - огромните разстояния и неизвестността навяват несигурност. Завладяването на Сибир, на руския Далечен изток и на Аляска се дължи на героизма на далекоизточното казачество, а първоначалното му усвояване - на изумителната настойчивост на търговско-финансовите кантори. Централната власт в повечето случаи само внимателно следи събитията от топлите московски и петербургски дворци.



Завоюването на Сибир започва на 1 септември 1581 г.



от градчето Орел-городок (днешното село от градски тип Орел в Пермския край). Под предводителството на Ермак Тимофеевич оттук тръгва казашка войска, която през следващата година трикратно разбива сибирските татари, под предводителството на Алей хан. На 26 октомври 1582 г. Ермак навлиза в Сибир. През лятото на 1583 г. казашките отряди превземат всички татарски укрепления в поречието на реките Иртиш и Об. За да попълни редиците на казашката войска, цар Иван Грозни изпраща в помощ на Ермак отряд от 300 редовни войници, начело с княз Семьон Волховски. Малобройните руски отряди бързо се стопяват пред многократно по-многобройните татари. На 6 август 1585 г. загива и самият Ермак. Казашките отряди се оттеглят. През лятото на следващата година Сибир е окончателно присъединен към Русия от редовна царска войска.

Ермак Тимофеевич остава в руската история като "покорителят на Сибир". В края на ХVI в. Русия има територия от 5.5 млн. кв. км - 10 пъти повече от Московското княжество през ХIV в.

Въпреки общото стопанско разорение в Русия, в началото на ХVII в. завоюването и усвояването на Сибир се ускорява - започва векът на великите руски географски открития. Старателно се изграждат дървени крепости (остроги), които се превръщат в опорни пунктове на руското присъствие. Зад здравите стени прибират стоката си търговците, разполагат се малките казашки отряди. През 1628 г. е построен Красноярският острог (дн. Красноярск).



Днешна Якутия се смята за присъединена към Русия през 1632 г.



Тогава е построен Якутският острог (Якутск). Днешните селища Жиганск (на Северния полярен кръг) и Верхоянск (с най-ниска официално измерена температура) в поречието на р. Лена (Република Саха (Якутия) са първите обиталища за руските първопроходци. През целия ХVIII в. тук се извършва масова християнизация на местното население.

През 1639 г. казашки отряд начело с Иван Москвитин достига бреговете на Охотско море при устието на р. Ули (днес в Хабаровския край), където е изграден първият крайбрежен острог в Далечния изток. През 1647 г. казаците под предводителството на Семьон Шелковников основават днешния Охотск - първото руско пристанище в Далечния изток.

Само за 10 години (от 1643 до 1653 г.) Василий Поярков и Ерофей Хабаров (чието име впрочем носи днешния Хабаровск) начело на казашките си дружини присъединяват за руската корона Приамурието (голяма част от днешния Хабаровски край). Местното население от даури, евенки и други племена с обща численост около 30 000 души не оказва съпротива и бързо е убедено да плаща искания данък (ясак). Впрочем, още след походите на Ермак на далекоизточните казаци, както и на следващите ги държавни чиновници, са дадени указания да избягват противопоставянето с местните племена, които трябвало да бъдат превръщани в поданици на империята "без бой", а като се "приласкават" с обещания за защита. Единственото задължение на местното население е плащането на ясака.

Руските далекоизточни казашки отряди използват Охотск за своя първоначална база. Оттук те тръгват в походите си към Камчатка и Чукотка, започват първоначалните изследвания на о. Сахалин и на Курилските острови.

От Якутската крепост към Чукотка тръгва отряд начело с петдесетника Владимир Атласов през 1695 г., за да се настани в построената наскоро крепост Анадир (днешната столица на Чукотския автономен окръг). Две години по-късно Атласов начело на отряд от 120 души слиза на юг и завоюва укрепленията на коряките на полуостров Камчатка. През 1729 г. руският мореплавател Витус Беринг достига до Камчатка от юг, откривайки Камчатския залив.

На 21 август 1732 г. първите европейци стигат до Аляска. Това са геодезистът М. С. Гвоздев и подщурманът И. Федоров от кораба "Св. Гаврил". Аляска става колония на Русия през 1744 г. под името Руска Америка. Първото постоянно селище руските колонисти основават през 1784 г. на о. Кодияк.

Постепенно острогите се разрастват. В тях се заселват семействата и роднините на търговците и на казаците. Населението бързо се увеличава. Появяват се органи на местното самоуправление, избирани свободно от жителите. Назначават се държавни чиновници. Завладяването е завършено.



* * *



Русия придобива днешните си територии в Сибир и в Далечния изток с усърдието на далекоизточното казачество, на търговско-финансовите кантори. В Приамурието основен техен противник е Цинската империя, която придобива даже за кратко левия бряг на р. Амур според клаузите на Нерчинския договор от 1689 г. По тихоокеанското крайбрежие непрекъснато сноват английски и американски кораби, които проучват възможностите за колонизиране на удобните заливи. Бързият прилив на руско население по цялото протежение на крайбрежието и добрата териториална организация на новозавладените земи запазват за Русия тези необятни земи, чието значение в бъдеще може само да расте в геометрична прогресия.