|
| Христофор Караджов |
Всеки, който е прекарал часове или дни в създаването на алтернативна реалност в някоя от популярните компютърни игри със симулативен характер като класическите "Цивилизация" на Сид Майер или "Симс/СимСити", ще разпознае задачите, с които играещият трябва да се справи. Бавно и полека изграждаш своя свят, град по град или дори къща по къща, преборваш се с разни опасности, воюваш, търсиш и разпределяш ресурси, подбираш си приятели и съветници, пазиш се от врагове, преговаряш, заплашваш, купуваш, продаваш, търпиш, радваш се, страдаш. Основна поука е, че
нищо хубаво не става бързо
и нещата трябва да се премислят, защото дори съвсем близки действия в перспектива могат да доведат до коренно различни резултати. Ресурсите са ограничени и трябва да се използват рационално, освен че непредвидими събития, като стихийни бедствия и войни, могат да объркат плановете и на най-далновидния владетел.
Общото между всички тези забавни занимания е, че рискът за играчите е нулев. Всичко, което се развива в алтернативната реалност, не заплашва "истинския" им живот. Затова тези игри, в различните си разновидности, са твърдо сред компютърните бестселъри по света.
Същото обаче не може да се каже за прототипите, върху които се базира симулираната реалност, истинските актьори в световната политика и история като Барак Обама. Той е в незавидната позиция да заема президентския пост в кризисен момент, когато
всички очаквания са завишени, а рискът от провал - огромен.
Не бих искал да съм на негово място в реалните му измерения.
Браво на "истинския" Обама, че успя да събере почти пълен екип далеч преди датата, от която президентският му мандат започва официално. Това винаги е полезно, защото повечето позиции изискват одобрението на Сената, а американската история е осеяна с политическите трупове на отхвърлените кандидати за всевъзможни високи постове. Всяка загубена номинация е удар върху авторитета на президента и затова колкото по-рано и по-бързо се мине през дърлянето със законодателите около назначенията, толкова по-добре.
Най-големият скандал досега се очертаваше покрай самоотвода на Бил Ричардсън от поста на търговски министър. За щастие на Обама май вече никой не помни този епизод, защото проблемите от всякакъв характер продължават да се трупат и медиите нямат време да задълбават в странични теми. Ричардсън остава с утешението, че като губернатор стопанисва наистина красив щат (Ню Мексико), където може да кара ски сред божествения планински пейзаж на Таос (http://www.skitaos.org/) или да се издигне над столицата Албукърки по време на най-фотографирания фестивал на въздушни балони в света (http://www.balloonfiesta.com/). Не е като да се върнеш обратно в ... , е, хайде да не обиждам щатите с плосък релеф и развито селско стопанство. И от тях има нужда.
От друга страна, Тимъти Гейтнър, който е номиниран за финансист номер едно на САЩ, пострада нелепо от разкрития за неплатени данъци (43 200 долара, с глобите) и съмнения за наемане на домашна прислужница без изправни работни документи. Как някой, който иначе е толкова блестящ в работата си, може да се оплете в такива елементарни грешки, е загадка за мен. А
може би не са грешки, а обикновена алчност,
която заразява и най-бистрите мозъци. Така или иначе, това е далеч по-сериозен скандал и лоша новина за Обама, а и за американската икономика, защото Гейтнър се чака като месия от финансовите пазари. Преждевременното му детрониране може да има твърде негативни последици в момент, когато се търси спокойствие и здрава ръка за овладяване на кризата.
Ако говорим за хора с железни нерви, слушах започналото във вторник препитване на Хилари Клинтън в сенатската Комисия по външната политика. За любителите на стратегически интриги ще припомня, че сега тази комисия се оглавява от Джон Кери, който искаше водещия дипломатически пост за себе си. Бившият кандидат-президент дръпна назидателна лекция на бившата първа дама за това какво тя трябва да изчете, преди да встъпи в длъжност. Г-жа Клинтън го изслуша търпеливо и след това му благодари най-хладнокръвно за красноречието и усилията му в борбата с глобалното затопляне. Кери изведнъж омекна и даже изглеждаше поласкан. Получи се класически момент, достоен за вписване в учебниците по политическо поведение. Ако Хилари по същия начин съумее да спеши Ахмединаджад, Путин и Чавес (а не виждам защо не), американската дипломация ще си върне водещото място във външната политика, което й бе отнето от Пентагона през годините на Буш.
Не че нуждата от твърда ръка е отпаднала,
но трезвите мозъци днес са по-полезни
Експерти на Федералното бюро за разследване съобщиха миналата седмица, че евентуална кибернетична атака срещу американските (и световните) компютърни мрежи представляват втората по опасност заплаха за националната сигурност след оръжията за масово поразяване. Миналото лято писах за това как руски хакери саботират държавни сайтове в Естония и Грузия. Сега чета, че палестински тийнейджъри са се задълбали в израелските компютърни мрежи и объркват комуникациите между финансовите институции (вероятно има успешни атаки и срещу военни мрежи, но тази информация е засекретена).
Въпрос на време е някой сръчен хакер на "Хамас", "Ал Кайда" или на нещо подобно да сътвори истински компютърен Армагедон (експертите в САЩ го наричат Cybergeddon, ще ме извините, че го оставям без превод). Истинската и симулираната реалност се преплитат по интересен начин в интернет, затова спецовете, които ще трябва да се справят с онези, които се опитват да сринат по компютърен път световната банкова система, комуникации или инфраструктура, ще взимат решения, които ще изглеждат като на игра, но ще важат с пълна сила за "нашия" свят.
| Ако не ви привличат компютърните симулации, опитайте най-старата и най-популярна стратегическа игра - шаха. Класически или такъв на компютърния екран. Целта е същата - да оцелееш и да матираш противника. С мишка, пешка или дори с бицепс, както предлагаше в една песен неподражаемият Владимир Висоцки. | |
| Искате ли пък истински риск, играйте на вързано. В градинката пред Народния театър ще ви научат как. |
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
|
| Хилари Клинтън бързо успя да омае сенатската комисия по външна политика. Дали ще успее да направи същото и с Ахмединаджад, Путин и Чавес? |
...
