Художественото пано, наречено "Ентропа", е създадено по повод чешкото председателство на Европейския съюз. По-късно обаче се разбра, че чешкият художник концептуалист е подвел чешкото правителство и направил сам провокативната инсталация, вместо да привлече колеги от страните-членки на ЕС. Измислил си е и брошура, в която се изказват тези несъществуващи художници, измислил им е и имена, и изказвания. Елена Джелебова се оказа част от неговата измислица. Докато се разкрие това, българските институции реагираха негативно: Бетина Жотева, говорителка на Постоянното представителство на България към ЕС, поискала скандалната инсталация, изложена на входа на сградата на Европейския съвет в белгийската столица, да бъде премахната, а външното министерство извика за обяснение чешкия посланик у нас Мартин Клепетко, който, по информация от ведомството, "проявил разбиране".



Мотивът за негодуванието на институциите -



България е представена на паното по недостоен и обиден начин, уронващ престижа й. Викове на възмущение и викове на одобрение ще се кръстосат в непримирима битка за това що е България. Ала вместо да изпадаме в патетично омерзение или в патетично възхищение срещу художествената творба на чешкия мистификатор, по-приемливо според мен е да реагираме със смях. Защото винаги е по-добре да гледаме с усмивка на самите себе си, не с гордост или предразсъдъци.

Две лесни интерпретации на инсталацията веднага се набиват на очи. Едната е на институциите и патриотарите - искрено негодувание: Помощ, бият Паниковски! Другата е на отвратените - горещи приветствия: А така, хак ви е!

Има обаче и други начини да се тълкува инсталацията на Давид Черни, не толкова еднозначни и по-приемливи. Например в ключа на Бахтин: за материално-телесната долница и най-вече за народно-опозиционната култура през Средновековието. Забележително е, че той прави своите изводи на базата на западноевропейската средновековна култура, така че "съзнателно провокативният и вулгарен хулигански жест" (така е описан българският модул в брошурата на Черни, б.р.) би трябвало да е разбираем без проблеми от западната публика. А след като знаем, че народносмеховата култура се възприема от Бахтин като алтернатива на официалната, значи и България като тоалетна също може да бъде възприемана на Запад така: една различна, по някакъв начин дори алтернативна на официалната политика на съюза държава, където неговите практики биват подлагани на пародийно преобръщане, на културно-социална травестия. Което, между другото, никак не е далеч от истината: България търпи укори от Брюксел именно в такава посока - че не се съобразява с практиките на общността, че там като кажат "конфликт на интереси" примерно, тук само повдигат рамене и обясняват, че



нямат приемлива дефиниция на този проблем



Второто: тоалетната като мястото, "където и царят ходи сам". Обаче ходи, няма избор - природата е неумолима, от физиологичните нужди няма измъкване. Дали пък не по същия начин и за Европейския съюз няма измъкване и България винаги ще му е необходима? Тоест страната ни наистина - кенеф е, но пък кой няма нужда от кенеф? България, това звучи нужно! И в този смисъл Брюксел не може без нас, най-малко трябва някъде да си "складира" нечистотиите. Да посочва с погнуса този "склад" и да твърди: Да, има някои несъобразности в общността, но те са съсредоточени тук и тук и ние се борим с тях, колкото можем. Не забравяйте обаче, че човекът е машина и за л...а и, следователно, трябва да имаме клозет. Пък бил той и малко неудобен - понамирисващ и позамърсен. Обещаваме, ще го почистим, но трябва да мине време, моля ви, имайте малко търпение!

Третото: "Сам човек само за тоалетната става". Сиреч, намек за пределната индивидуалистичност на българина, за това, че при него общност така и не се получава. Самият естетически акт в Брюксел е от подобно естество -индивидуалистичен и егоистичен. Както и на българска територия живеем по същия тертип - нехаем за другия, хич не ни пука, важно е аз да се оправя, него вълци го яли. Един художнически протест, макар и неосъзнат, срещу тази липса на солидарност и взаимопомощ в България, която като лудост някаква ни кара да се избиваме един друг, не да си подаваме ръка. Страна, където всеки е за себе си, а властта е срещу всички.

Така че да не се сърдим на автора, че той е намерил многопластов начин да представи присъствието на България в ЕС, който ни дава не една и две възможности за тълкуване. Ето например още едно: пред България трябва да се кляка, не да се стои прав. А най-хубавото в свършеното е, че е намерен език, който всички говорят - телесните звуци нямат нужда от превод. Така посланието достига и до чеха, и до белгиеца, и до гърка, и до холандеца... Важно е обаче да стигне и до българина, което може да стане единствено ако и той се отвори за него, отпуши сетивата си за художествената инвенция, не да се муси начумерен, че, видите ли, той, тя, те мене не ме уважава/т!