---------

Депутатът от НДСВ Димитър Ламбовски ръководи парламентарната подкомисия, която подготви анализа за приватизацията в България от 1992 г. до 2001 г. Миналата седмица документът беше обсъждан в икономическата комисия в парламента. Освен критика към предишни приватизатори документът съдържа забележки и към сегашното управление. Като недостатък се посочи забавянето на избора на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол.

Идната седмица докладът ще бъде обсъждан в пленарна зала.

----------



- Г-н Ламбовски, вие сте сред малцината депутати, които открито разкритикувахте колегите си за темповете на приватизация. Смятате ли, че забележките ви ще бъдат чути?

- Поддържам всяка дума от заключенията в доклада. Твърдя, че за последните 3 месеца изборът на надзорен съвет се протака. За първи път кандидатури се получиха едва на заседанието на икономическата комисия миналата седмица. От друга страна Агенцията за следприватизационен контрол е със символичен бюджет и едва ли при това положение ще започне ефективна работа. Нужни са средства за материална база и техническо оборудване. Поставих проблема неслучайно, за да можем с общи усилия да го решим.

- Но парите за агенцията трябваше да се заложат в бюджета миналата година, когато тя още не беше ситуирана. Възможно ли е да се ползва бюджетът на старата Агенцията за приватизация?

- Трябва да се подходи адекватно според сегашните изисквания и смятам, че ще се намерят средства. Още не сме обсъждали конкретни предложения.

- С доклада за приватизацията обещахте точен анализ на старите грешки, така че да няма провали при бъдещите продажби. Опозицията ви упрекна, че давате само гола статистика без никакви изводи.

- Който подробно се е запознал с доклада, ще види, че сме наблегнали основно на аналитичната част в него. Това е неговият смисъл. Категорично съм против твърденията на опозицията, че липсва анализ за причините, довели до провалите в приватизацията. Все пак не забравяйте, че това е скелетът на доклада. Продължаваме с анализите по отрасли, които още не са готови. Те ще покажат състоянието на всяко предприятие, както и причините за разрухата му, ако има такава.

--------

Въз основа на примерите в доклада ние искаме да накараме колегите да размислят и заедно да погледнем напред. Нещо, което през последната година не направихме достатъчно интензивно. След изборите трябваше да работим много по-бързо. Вместо това ние се забавихме с приемането на закона за приватизация и следприватизационен контрол, оттам и с избора на институциите. Да не забравяме, че 3 месеца или 12 месеца са огромни периоди в страните от Европейския съюз. Инертността тук, включително и в мисленето на хората, винаги силно ме е притеснявала.

----------

- Ще има ли конкретни препоръки към сегашните приватизатори. Напоследък се появиха индикации за забавяне на процедурите с БТК и "Булгартабак холдинг". Как ще коментирате?

- Това, което се опитвам да направя, и смятам, че до известна степен го постигнахме с този дебат, е да предизвикаме дебат. Ако не друго, поне това успяхме. Защото той се разгоря не само в политическото пространство, но и в обществото. Трябваше да си отговорим на много въпроси. Какво сбъркахме в България? Защо в момента страната се намира в тази ситуация, след като през 1989 г. стартирахме с дадености и пазарни дялове, значително по-добри от това, което имаше една Унгария например? Затова трябваше да потърсим отговорите в този 9-годишен период на реформи, които у нас просто не се състояха. По-точно се забавиха.

За мен е важно да погледнем и напред. Защо с БТК се получава тази ситуация и не се продаде в момент, когато за нея можеше да се вземат $ 1 млрд. Вярно, че това е минало. Но сега идва въпросът с "Булгаргаз". Ако и тук се забавим, пак ли ще загубим милиард и половина, когато няма да има интерес към това дружества. Защото сега е моментът да мислим и да способстваме транзитът на газ от Иран към Европа да мине през България. В противен случай Гърция може да ни изпревари. Ако това стане, след време ще вземем много по-ниска цена при една приватизация на "Булгаргаз", отколкото би могло. Нека да се поучим от това, което стана в Чехия, и да гледаме извън пределите на страната. Смятам с този доклад да раздвижа духовете, за да се мисли много по-бързо.

- Според вас кога трябваше да продадем "Булгаргаз"?

- Смятам, че сме се забавили почти с една година. Но това идва от липсата на концепция. Забавихме се много и с енергийната стратегия. Аз много се извинявам, но в нея няма нито една конкретна цифра. Няма нито една дума за АЕЦ "Белене" - нито срокове, нито намерения за инвестиции. Ако ще се строи, коя година ще стане и с какво финансиране? На площадката в Белене от 12 години са замразени $ 1,2 млрд. Даже ако сметнете лихвата по 4%, а на толкова нисък процент никоя банка не дава заеми, помислете какви оборудване стои загробено като ресурс. В същото време ние продължаваме да се чудим какво да направим.

- Къде според вас са причините за тази мудност?

- Ако ме питате върви ли мудно приватизацията на големите сделки, ще ви отговоря - да, ако ме питате професионално ли се подхожда - отговорът ми е - не. Достатъчно ясен ли съм?

- Да, но алтернативи все пак трябва да има. Самият вие имате ли съмишленици, които ви подкрепят и какъв е лекът срещу бездействието на изпълнителната власт?

- Считам, че в този парламент има доста млади хора, които разсъждават не само като политици. По простата причина, че досега не са били в политиката. Но това има и своите плюсове. Имаме доста голяма подкрепа сред младите колеги в парламента, които са решили да влязат в политиката, за да променят даденостите в страната. Но засега много бавно ни се отдава да го вършим. Твърдя, че има голям потенциал в парламентарната група на НДСВ, както и на коалиционния ни партньор. Считам, че с този потенциал ще предизвикаме мобилизация за ускоряване на реформите. Просто е време да се мобилизираме за по-активна работа и да предизвикаме действително промени в икономически план.

- Какво точно предлагате като изход?

- Мога да дам много примери. Ако ме питате какво лично аз бих могъл да предложа, това е да се построи един много по-силен и здрав мост към Германия, към немския капитал. Много го подценихме, въпреки че страната е номер едно като инвеститор в страната. Но като общ ресурс участието на този капитал е незадоволително. За 6 дни бях в Германия в рамките на конференцията за финансиране на Източна Европа. Има огромно желание от страна на немския капитал да инвестира в източната част на континента въпреки всички проблеми, които се създават от администрацията в тези 8 страни, включително България и Румъния.

-------

Специално ние подхождаме много бавно и несигурно в посока за привличане на немския капитал. Не създаваме достатъчно предпоставки. За мен е най-важно поне един стратегически инвеститор да влезе. Много ще се радвам, ако това е концерн от Германия. И той може да се насочи към газовия сектор, енергетиката, в много други индустриални отрасли. Но това ще стане с много по-активна политика от страна на кабинета.

----------

Целенасочено трябва да се работи за привличане на капитала - но да посочим какви преференции ще получи. И да започнем да лобираме масирано за България. Това трябва да бъде грижа на всички. Във вестниците пишете, че депутатите много пътуват. И аз пътувам, но досега никога на разноски на парламента. За нас контактите са много важни. Необходимо е професионалното лобиране именно от страна на народните представители. Но те да го правят целенасочено, а не само да пътуват безцелно само заради пътуванията. Знаете, че политиците навсякъде в европейските парламенти са в непрекъсната връзка с едрия бизнес. На конференцията в Германия например, заедно с представители на ЕБВР, СБ, ЕИБ имаше хора и от съюза на германските индустриалци. Там бяха "Сименс", "Даймлер Крайслер" - най-големите концерни. А също и източният съвет към немското правителство. Те взаимно се опитват да стимулират инвестициите си зад граници без да искат от нас нищо. Остава да им дадем възможност да инвестират у нас. Те казват - "Югоизточна Европа е пред нашите врати. Как да изключим риска за нас, за да инвестираме? Много просто - като застраховаме в "Хермес" всички износители". Виждате как вещата се навръзват. Всичко се слага на масата и се прави максималното за инвеститора - начин на финансиране, застраховане и т.н. Проблемът е, че дори в този процес ние не се опитваме да помогнем активно като администрация. За мен това е странно. Но просто трябва да погледнем напред и да направим някои крачки в тази посока.

- Има ли оформена идея за обща работа в тази насока в самата парламентарна група?

- Цялата група работи в една насока. Въпреки че тя не е монолитна, смятам, че постигна вътрешен баланс. Гребем в една посока, но има и много неща, които трябва да се изменят. Като цяло считам, че насоката не е неправилна. Не можем да работим на безброй много фронтове, а целево и по интереси.

- Преди време депутати ви обвиниха, че като бунтар се опитвате да разцепвате групата. Какво сега е отношението към вас?

- Инициирах извънредно заседание заедно с други колеги. То беше навременно, за да катализира процесите в групата - начинът на взаимодействие между ръководството на групата и групата, стилът на работа и др. Въпреки многото критики, които получих, според мен това е пътят, по който трябва да се върви. По никакъв начин не смятам, че това е способствало за разцепване на групата. Напротив, точно след тези процеси много от колегите преосмислиха своето битие като народни представители. Поне се надявам да е така. Отцепване от групата значи неучастие в управлението на страната. Аз бих искал да участвам, за да управлявам заедно с хората, които са поели тази отговорност за страната. Ако не го правим добре, трябва навреме да виждаме тези грешки и публично да ги казваме. Нищо не ни носи, ако си заравяме главата в пясъка и се хвалим колко хубави неща сме направили. Не да говорим как хубаво си изпълняваме програмата, а да сочим кое наистина сме постигнали и къде се бавим. За да отстраним слабостите.

- Г-н Ламбовски, как ще коментирате предложението на Любен Корнезов прокурори да възбуждат граждански искове и по този начин да развалят приватизационни сделки.

- Не е добра индикация, особено към външния капитал, прокуратурата да разваля вече сключени приватизационни сделки. Вярно, че от една страна обществото иска да види реално наказани виновници за приватизацията на обществени активи. И те искат да го видят точно от нашето управление. Но от друга страна, трябва да има балансиран подход, за да няма отрицателен сигнал навън. Защото България е обречена без навлизане на чужд капитал. Просто нямаме никакъв шанс, ако не не разчитаме на свеж финансов поток отвън. В това отношение трябва да се подходи национално отговорно и балансирано, ако има подобни индикации. Пак повтарям, трябва да има справедливост и възмездие, но това да стане внимателно и там, където има еднозначно закононарушения.