Преди месец имаше спор между фирма, в която съм съсобственик, и друга частна фирма. Предметът на дрязгата е един хубав апартамент. За да избягат от горещия картоф, нашите опоненти продадоха апартамента на г-жа Маргарита Михнева, журналист.

Тя трябваше да ни изгони със съд. Сиреч, предстоеше й тягостна и дълга, неприятна, дългогодишна процедура, с неизвестен край.

Защо занимавам читателя с тези отегчителни неща?

Защото оня ден в тази връзка преживях едно от най-колоритните събития в живота си.

Г-жа Михнева, с трима свои едри придружители (наречени с много нежност от народа "борци"), с прокурорско нареждане в ръка и с полиция чисто и просто превзе територията. Наложи се да се съгласим да напуснем. Неприятен, но не драматичен факт, защото все пак не става дума за лично жилище, не сме изгонени от дома си. Просто ще трябва да намерим друг офис.

Но в този ден по истински драматичен начин



усетих буквално върху тялото си какво се има предвид под "ужасна правосъдна система".



Централните ми впечатления са три:

1. Прокурор.

Господин прокурорът е издал постановление, което ще падне безспорно и само след дни. Безобразията в него са много, но най-очевидното за неюриста е, че той е проверил и решил случая, без дори да зададе един въпрос на "виновната страна", т.е. на нас.

Това обаче се оказва факт без всякакво значение! Защото дори когато бъде отменено решението, последиците от него ще си останат.

Опитах се да сигнализирам на някаква по-горна прокуратура да преустанови драмата поне до изслушване на страните. Г-да прокурорите взеха най-простата възможна мярка: изключиха мобилните си телефони! Просто не получиха нареждане. Резултатът е прост като ряпа: сега, каквато и да е истината, не г-жа Михнева, а аз ще се опитвам да влизам в нещо, което смятам за собственост.

2. Борците.

За пръв път взаимодействах с борци. И всъщност за пръв път пребивавах часове в едно помещение с такива. Чувството е изумително. Те, стори ми се, са различен от нас антропологически вид.

Между другото, нищо не ми направиха. Просто си стояха - солидни, съвършено уверени в себе си, снизходително изслушващи жалките опити нещо да се обясни и аргументира.

Дълго време не можех да си обясня какво усещам в тях. А после проумях: те просто от самото начало знаеха крайния резултат. Каквото и да кажа, както и да постъпя, каквито и да са обстоятелствата. Удивителна сцена: от прозореца на въпросния апартамент се вижда Народното събрание. Можеш да викнеш по-силно и депутатите ще те чуят! А тези хора



излъчваха ясно, окончателно послание: властта сме ние.



Само един път, когато се опитах да отворя вратата, за да влязат bTV и БНТ (бяха се струпали на площадката пред входа), едно от "момчетата" ми хвана ръката и я отмести от бравата. А аз съм коскоджамити стокилограмов мъж, все пак. Но той се оказа значително, решително, пак казвам, антропологически по-силен от мен...

3. Г-н О.

Аз все пак се опитвах нещо да пърхам. Звънях нагоре-надолу на познати и приятели, белки някой ме посъветва как да спре историята. И в 50% от разговорите ми се говореше за г-н О., който всъщност стоял зад цялата работа.

Г-н О. е - казват - влиятелен човек, приближен до премиера г-н Сакскобургготски. "О. ги е накарал", "О. го е изпипал" и т.н. реплики слушах с десетки.

Най-накрая ми се обади един приятел, на когото пък му се обадил самият г-н О. и му казал, че, ако му се спомене името, ще ни съди!

Та сега не му споменавам името.

Но най ме порази как юристи, сериозни хора, без капка възмущение, изненада или поне учудване ми говориха за този г-н О. Те някак си си знаеха, че такива са фактическите норми, такава е елементарната и всекидневна практика на онова, което се нарича правосъдна система или поне прокуратура...

А аз съм, божке, известен човек, под което хората имат предвид, че "те даваха оня ден по телевизията". А и мнозина от властимащите си въобразяват, че мога "да кажа на журналистите от "Сега" да ги наклепат". Така че проявиха сериозно внимание и се опитваха да ми помогнат.



А т.нар. "обикновен човек"?



"Обикновеният" професор по биофизика? "Обикновеният" баща на семейство, свикнал да опъва каиша на живота до откат и от години? "Обикновената" майка на дете без баща? А глупавите? А болните?

Те какво?

Нейсе. Но едно съм вече повече от сигурен: никаква Европа с тази правосъдна система няма да видим, помнете ми думата.

х х х

Имаше и още един любопитен аспект и той е свързан с известния астролог г-н Лещански. Децата ми, като разбрали за събитията, отворили и прочели хороскопа ми за деня! И можете ли да си представите, г-н Лещански почти точно е описал случилото ми се в този хороскоп, публикуван в любимия вестник "Сега"!

Както гласи великото руско изречение: "Судьба играет человеком, а человек играет на трубе!"

-----------------------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За коментари и отзиви: A.Raichev@gallup-bbss.com