Ако е вярно, че през 1993 г. и 1999 г. България е сключила споразумение с ЕС, с което се е задължила да затвори 1,2,3 и 4 блокове на АЕЦ "Козлодуй", защото експлоатацията им крие рискове и не е безопасна, днес това споразумение би трябвало да няма юридическа сила.

Защото, ако е вярно, че днес тези същите блокове на АЕЦ са модернизирани и поради това са вече безопасни, това означава, че споразумението вече е "без предмет" - т.е. няма ги вече опасните блокове и изпълнението на задължението на РБългария е станало невъзможно.

Още от Римското право се знае, а и българското законодателство съдържа такава постановка, че невъзможните за изпълнения договори се "прекратяват по право".

Например, ако сте се договорили с Екарисажа да му предадете смъртноболната ви кравичка, която към момента на договарянето е беряла душа, но кравичката ви после е оздравяла - тогава договорката ви с Екарисажа се прекратява "по право", вие ще дължите някакво обезщетение, но пък ще си имате крава! Така стоят сега нещата и с АЕЦ "Козлодуй" - блоковете от споразумението вече не са същите, те са безопасни.

На датския посланик и на ЕС трябва да им се зададе въпрос: искат ли от България отново да върне "опасността" на 1, 2, 3 и 4 блок, и веднага след това да ги затвори като опасни, и ще даде ли ЕС пари за тази операция, както даде за модернизирането и обезопасяването? И кой ще гарантира, че мероприятието ще мине успешно?

Всъщност, става все по-ясно, че въпросът е за затварянето на АЕЦ е по политически и икономически причини, но не и поради технически. Но в такъв случай тези причини би трябвало да

са валидни за всички АЕЦ в Европа и по света. В такъв случай, обаче, затварянето на АЕЦ трябва да става по някакъв ред - например по азбучен ред на държавите, по датата на строежа на АЕЦ и прочие. България не е от

първите в редицата! А ако е въпрос на демокрация - да дадат пример най-демократичните държави в света. Ние със сигурност ще ги последваме. Нека ни верват!



Анонимен по и-мейла