Парламентът ще реши днес дали да даде мандат на правителството за преговори с Европейската комисия за повторното отваряне на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Изненадващо петте проекторешения по този въпрос влязоха в дневния ред на депутатите вчера. Част от предложенията предвиждат едностранно рестартиране на мощностите, без съгласието на ЕК. Проектът на комисията по енергетика изисква съгласуване с ЕС.

Министрите на икономиката и на външните работи Петър Димитров и Ивайло Калфин бяха категорични, че причините за затварянето на III и IV блок са били изцяло политически, а не технически. И двамата призоваха България да се възползва от правата си по договор. А там било записано, че ако до 3 г. след подписването му възникне кризисна ситуация, страната ни може да предприеме защитни мерки и да пусне спрените си реактори. "Кога да ги използваме, ако не сега? Защо сме ги договаряли тези възможности?", запита Петър Димитров. Той съобщи, че преките загуби от газовата криза за страната ни са 197 млн. лв. Сега се изчислявали и косвените и ако всички те надхвърлят 0.6% от БВП, ще можем да поискаме солидарна подкрепа от ЕС, поясни министърът. Димитров упрекна противниците на отварянето от опозицията и НДСВ, че пречат на правителството да поиска съдействие от ЕК. "И Ньойския договор да обсъждаме, едните ще казват "да", другите "не", разсърди се министърът.

"Обяснете с нормални аргументи защо страната ни да не се възползва от дадените й права, а не с комплексарски реакции от типа "какво ще каже Европа", допълни го и Калфин. Той обясни, че самите представители на ЕС ни посъветвали да повдигнем отново този въпрос през 2009 г. при междинния преглед на бюджета на съюза. Министърът по евроинтеграцията Гергана Грънчарова обаче бе категорична, че чл. 36 от договора дава възможност за защита, а не за компенсации. "Ако реакторите произвеждаха газ и бяхме в апогея на кризата, може би щях да съм от първите в защита на възможността правителството да се обърне към ЕК, позовавайки се на този член", заяви Грънчарова.

От ДСБ предложиха изобщо да не се гласуват проекторешенията, иначе България отваряла война с ЕС по въпроса за единната енергийна политика.

-------------ЗАВРЪЩАНЕ

За първи път от започването на газовата криза се изказа и бившият енергиен министър Румен Овчаров. Той се подразни, че докато бил във ваканция, много глупости се изговорили за АЕЦ. Ексминистърът припомни, че меморандумът с ЕС за закриване на мощностите е съдържал две важни условия - двата реактора да спрат, едва когато бъдат изградени заместващи мощности и завърши модернизацията на V и IV блок, която продължавала и в момента. Според Овчаров нищо не е принуждавало правителството"Сакскобургготски" да бърза толкова.

---------------------МЕРКИ

Петър Димитров съобщи на спешно привиканите шефове на работодателски организации, че въвежда нов ред за заявленията за загуби, които подават фирмите. Занапред те трябва да са подписани от ръководството на фирмата, подпечатани и пратени по факс в министерството. Крайният срок за подаване на информацията е 26 януари. Става въпрос за бланките, които още в началото на кризата бяха пуснати на сайта на ведомството и в които фирмите отбелязваха преките и косвените си загуби. Досега 406 фирми са ги попълнили. 266 от тях твърдят, че имат и преки загуби, а останалите - само косвени. Така е събрана цифрата от 197 млн. лв., обясниха от кризисния щаб.

"Досега не сме проверявали достоверността на данните, защото по време на кризата нямаше време. Предполагам, че не е проблем да се прегледат договорите на всяка фирма, да се види консумацията и т.н.", обясни пресаташето на Петър Димитров Айсехел Руфи.

Европейският фонд "Солидарност" бе създаден след катастрофалните наводнения в Европа през 2002 г. и разполага с годишен бюджет от 1 млрд. евро за финансова подкрепа на страни, изпаднали в бедствие. Условието е преките щети да са поне 0.6% от БВП на пострадалата държава и тя да подаде молба до 10 седмици след началото на кризата. По правило обаче "Солидарност" не покрива конкретни загуби на фирми и граждани и не плаща за възстановяване на икономическото развитие на засегнатия регион. Досега България е ползвала фонда само веднъж - получи над 20 млн. евро за възстановяване на щетите от наводненията през 2005 г.