България загуби вчера дело в Страсбург срещу алтернативния синод на митрополит Инокентий, защото е нарушила правото му на религиозна свобода, като се е намесила в неговия спор със синода на патриарх Максим. Очаквано, Европейският съд за правата на човека постанови, че държавата въобще не е трябвало да се произнася кой е крив и кой - прав, защото това не е нейна работа. Съдът обаче също не застана на страната на никого от спорещите духовници.

Не е ясно какво ще бъде обезщетението, защото Страсбург остави на държавата сама да се договори с Инокентий и антуража му. Разколниците претендират за 679 504 609 евро материални щети, изчислени като стойност на 107 църкви и други сгради, откъдето са били изгонени, както и за неплатени заплати на църковни служители и други пропуснати ползи. Освен това те настояват, че са им причинени морални щети за 2 314 546 евро. Единственият коментар на държавата бе, че претенциите са лишени от здрав разум. Ако тя обаче не постигне компромис, Страсбург вече ще се произнесе колко трябва да плати за греха си. Това ще стане в ново решение вероятно след година. Засега й бе пратена сметка за 8000 евро разноски по делото на тъжителите.

Решението на съда проследява редуването на правителства и на църковни фаворити на властта в България. Отбелязва се, че подобна е била ситуацията и с мюфтиите, които вече успяха да осъдят държавата няколко пъти в Страсбург заради намесата й в споровете им кой е легитимен. Заедно с това се посочва, че "алтернативният синод" никога не е получавал официална регистрация, а синодът на Максим е имал международно признание за разлика от опонентите му.

Според съда държавата се е намесвала в живота на църквата, като е показвала симпатии ту към едната, ту към другата спореща страна в зависимост от политическия цвят на правителствата. И в двата случая това е било недопустимо. Особено брутална е обаче операцията на полицията на 21 юли 2004 г. по време на кабинета "Сакскобургготски", когато полицията блокира повече от 50 църкви и манастири, за да изгони разколниците. Това стана въз основа на закон, който не позволи на Инокентий да съществува като втора Българска православна църква. Кабинетът "Станишев" твърдеше по време на делото, че въпросът кой е ръководител на БПЦ не се отнася до сферата на човешките права, а до църковния канон и затова прикани Страсбург да не се произнася по жалбата.