Всеки, който купи предплатена карта за мобилен телефон, в бъдеще ще трябва да предоставя личните си данни. Това предвиждат поправки в Закона за електронните съобщения. Депутатите обясниха промяната с това, че за голяма част от престъпленията, извършвани по GSM-и, се използват такива карти, но отложиха гласуването на текста заради недоволството на мобилните оператори. Спорът обаче не е дали да се въведе изискването, а в какъв срок да стане това. В момента действат над 5 млн. предплатени карти, закупени от репове, будки и магазини в пълна анонимност, отчетоха операторите.

В предложението на транспортната комисия е предвиден гратисен период от 1 г., в който операторите трябва да изградят база, за да събират личните данни на клиентите си. По време на дискусията се появиха предложения срокът да се намали на 3 месеца или задължението да влезе в сила от 1 юли. Мобилните оператори се оплакаха, че това ще унищожи бизнеса им. Представителите на "Глобул" обясниха, че от създаването на компанията са продали 6 млн. карти, от тях 2.5 млн. са активни. 2/3 от тях били продадени в пунктове извън центровете на компанията. Мартин Йорданов от "Мобилтел" бе категоричен, че базата данни може да се създаде най-рано след 9 месеца.

Спор възникна и около вече закупените карти. Камен Костадинов от ДПС и Димитър Гъндев от БСП настояха притежателите им също да ги регистрират и това да стане в определен срок. В противен случай услугата да се спира. Но и това съображение срещна отпор от операторите, защото ще предизвика гигантски опашки и ще наруши ритъмът на работа.

Комисията прие и изменение на закона за удължаване на срока, в който мобилните оператори и интернет доставчиците ще са длъжни да пазят информация за номерата на телефоните, имената на електронните пощи и часовете на обаждане и влизане в интернет. Те обаче нямат право да съхраняват съдържанието им. Срокът става 2 г. Дебат имаше и около достъпа на органите на реда до съхраняваната информация. Отначало МВР искаше пълен достъп в случаите, когато е застрашена националната сигурност или за предотвратяване на престъпления. Но в окончателния вариант бе записано, че вътрешният министър, шефът на ДАНС и този на ДАИТ трябва да приемат наредба, съобразена със законите за личните данни, за СРС и НПК.