Президентът Обама елиминира най-спорните инструменти, използвани от предшественика му срещу заподозрените в тероризъм. С едно движение на писалката си той на практика обяви края на "войната срещу тероризма", както я бе нарекъл президентът Джордж У. Буш, и с това даде знак на света, че действията на американското правителство в борбата срещу врага няма да бъдат неограничени.

Макар Обама да заявява, че няма намерение да ограничи контратерористичните операции в чужбина, със заповедта от Овалния кабинет бе сложен край на теорията, че президентът може да заобиколи американските закони просто като обяви война.

Ключовите компоненти на секретната структура, разработена при Буш, са премахнати: ще бъде закрит военният затвор в Гуантанамо, Куба, където затворниците бяха лишени от правото за неприкосновеност на личността и от правото на съдебен процес, а ЦРУ вече няма да има право да поддържа свои затвори в чужбина. Обама нанесе и съкрушителен широкомащабен удар по адвокатите на администрацията на Буш, като



анулира всички съдебни заповеди



и документи от разпити, издадени от юристите на изпълнителната власт след 11 септември 2001 г.

Така внезапно бе сложен бързо краят на една ера, която така или иначе беше в заника си, с нарастването на общественото недоволство срещу предполагаемите злоупотреби с властта. Дискусията относно тактиката, прилагана срещу Ал Кайда, започна преди повече от 6 г. като шепот сред малцината посветени с достъп до най-строго пазените тайни. По това време в Конгреса и сред обществото имаше консенсус, че САЩ могат да бъдат нападнати отново и че правителството трябва да направи всичко необходимо, за да предотврати тази заплаха.

ЦРУ, което поведе контратерористичните операции по света, поиска от разузнавателните контрагенти да подпомогнат неговите екипи по секретни операции и тайните военни отряди в идентифицирането, ликвидирането или залавянето на заподозрени в тероризъм. Първият център за разпити бе установен в район, ограден с черно платнище във военновъздушната база Баграм в Афганистан, други центрове са създадени в по-малки бази в страната, където задържаните можеха да бъдат разпитвани извън военните правила и протоколите от Женевската конвенция, определящи стандартите за отношение към военнопленниците.

Докато ЦРУ наемаше млади следователи, полиграфисти и медицински кадри за работа в



екипите за водене на разпити,



шефовете на агенцията поискаха от съюзниците в Тайланд и Източна Европа разрешение за създаване на тайни лагери, където хора като Халед Шейх Мохамед и Рамзи Биналшиб могат да бъдат държани в изолация и подлагани на мерки като лишаване от сън, сексуални унижения и други мъчения. Тази тактика не е позволена нито от военните закони, нито от Женевската конвенция.

С течение на времето малка група от федерални служители извън тези екипи получиха достъп до част от протоколите от разпитите. Някои одобряват агресията. Други са ужасени. Започват да бият отбой заедно с още по-малка група конгресмени и служители, информирани за разпитите.

Постепенно тревогите им стават достояние на шепа репортери, които се опитват да потвърдят слуховете за изчезнали хора - пакистански микробиолог, откаран посред нощ някъде в Индонезия; афганистански затворник, който измръзва до смърт във военна база; германски гражданин, който не се качва обратно в автобуса след спиране на граничен пункт в Македония.



Компании и хора с измислени самоличности



се използват, за да бъде покрита флотилия от самолети, транспортиращи заподозрени в тероризъм до "неназовани дестинации" и до трети страни в рамките на слабоизвестната практика на "предаване на престъпници".

За разлика от федералните служители, които могат да отидат в затвора за разкриване на класифицирана програма, репортерите и техните източници на информация са защитени от Конституцията. Но не и от правителствения натиск. Някогашният директор на ЦРУ Портър Гос и по-късно Буш привикваха шефовете на "Вашингтон поуст", за да спрат публикации за наличието на мрежа от тайни затвори. Публикациите във "Вашингтон поуст" и в другите медии предизвикаха остри реакции и обвинения от страна на администрацията и ръководството на Републиканската партия и на част от обществеността. Правителството започна разследвания за изтичането на информация. Официални представители от президентската администрация обясняваха, че подобни действия и методи са наложителни заради ефективната борба срещу тероризма - независимо че от 2001 година не е имало терористични удари.



Но в Европа разкритията предизвикаха буря



от критики и правителствени разследвания в почти всяка столица. Вашингтон бе притиснат да освободи задържаните от тайните затвори. Официалните американски лица контрираха с доводи от сферата на националната сигурност. В същото време външнополитическите ни служби трябваше набързо да се осведомяват за дейности, за които не са знаели много. Нарастващите гласове в ЦРУ и Държавният департамент пораждаха въпроса колко дълго трябва да има секретни центрове за задържане и разпити, предизвикваха и алтернативни варианти.

По това време терористичната заплаха падна до нулата. Полицаите изчезнаха от пропускателните пунктове край Капитолия. Превърната до този момент в крепост, федералната столица Вашингтон започна отново да приема гости. Някои конгресмени демократи замениха фразата "война срещу терора" с език, внушаваш бдителност и постоянство. Те обаче вече не говореха за безкрайна битка, нито пък само за военни решения.

На 6 септември 2006 г. Буш нареди преместването на 14 "изключително важни задържани" от тайни затвори в Гуантанамо. Той спря програмата на ЦРУ, но защити нейната полезност и си запази правото отново да прибегне до нея. Официално тайната бе погребана.

Следващите две-две и половина години, когато демократите надделяха в Конгреса, кръвопролитията в Ирак подкопаха обществената подкрепа за президента, а страхът от нов терористичен удар избледня, дебатът върху тайните затвори и жестоките разпити се засили. За кандидат-президентите бе удобно да включат проблема в дебата за ефективността на войната срещу тероризма, провеждана от администрацията на Джордж Буш.

По време на предизборната си кампания и в речта си при встъпването в длъжност Обама използваше друг език, когато говореше за действията срещу тероризма. "Докато се защитаваме, ние отхвърляме погрешния избор между нашата сигурност и нашите идеали... На онези, които искат да предизвикват тероризма и да убиват невинни, ние казваме, че нашият дух е силен и не може да бъде сломен; не можете да ни надживеете и ние ще ви победим".