Историята се повтаря като фарс, казаха официозните умници и заклеймиха новите януарски събития още преди да се случат. После позамлъкнаха, защото "фарсът" бе правилно профилактиран и полицията свърши това, което те не можаха да сторят - да откажат мнозинството да протестира. Така че няма нищо общо между януари 1997 г. и настоящата недоволна зима. Онова бе революция, това е еволюция. В еволюцията са и чарът, и проблемите на критичната енергия, която сега се събира.

Революцията е метеж, в повечето случаи инспириран и добре организиран. Той винаги има конкретна цел, понякога нечестна спрямо искрените стремежи на гневните маси. Често е дирижиран от професионални наемни революционери. Еволюцията е бавна, тромава, при нея няма професионалисти, изисква време, докато хване плод във всички глави. Но за сметка на това е



по-трайна и носи необратима промяна



Щеше да е притеснително, ако протестиращите студенти, еколози и селски стопани, още отсега си имаха изявени лидери. Добре, че нямат такива, тъй като това означава, че не някакви "делегирани вождове" ще начертаят каузата, а тя ще ги роди. Но се иска време, то ще ги създаде. Еволюцията е към все по-осъзнатите права на гражданина да контролира и участва в политиката. Вятърът на промяната идва от запад и духа не само пред парламента, но и в малкото селце Поибрене, където хората се борят за чиста вода... Също и в Пернишко, където отказват да плащат надписани сметки за ток, и при майките във Варна, които си издействаха равноправие при приема в детски градини. Със сигурност има кариеристи, които се опитват да яхнат вълната, както и платени манипулатори. Но като цяло хората са спонтанни и най-важното - дружно се съпротивляват отново някой да не ги употреби политически. Еволюцията е още в началото и затова тези хора просто не знаят как да си отстояват правата и допускат шепа лумпени да ги дискредитират (както пред НС).

Точно защото става дума за бавен процес, надеждите за резултат от тези протести не бива да бъдат кой знае какви. "България вече не е същата", добронамерено заключиха мнозина.

Напротив - същата е. Еколозите издействаха мораториум върху заменките, но далаверите скоростно се извършат със задна дата, утре вероятно ветото ще падне. Анархията в Студентски град продължава. А какво ще последва след изборите през лятото? Нищо,



някакви партии ще се разместят, но олигархията ще остане.



Просто еволюцията закъснява. Тръгна късно и вероятно е някъде по средата на пътя. Прогледнахме, попреодоляхме страха, всяка недоволна група си е поочертала каузата, но нещо важно не достига, за да принудим политиците да гледат с нашите очи.

Няма ги сполучливите форми на гражданско противодействие. Тези форми не са по-маловажни, тъй като "врагът" е опитен, има пари, медии... Естествено, че на първия митинг ще вкара провокатори и ще набие добрите хора, за да може те на втория с радост да си издиктуват ЕГН-то. За третия ще "обнародва" слуха за страхотни ексцесии, което ще откаже и най-големите смелчаци. Срещу тази добре смазана машина спонтанните действия са обречени. Вижте каква огромна наивност има срещу нея - цял месец разни лумпенизирани агитки тръбяха, че се присъединяват, а зелените и студентите им се радваха; тази сряда митингът кой знае защо започна във втората половина от деня, сякаш нарочно бърза да се стъмни и в мрака всеки да удря на воля. Ако някой умишлено не вкарва гнева в грешен коловоз, всички горни решения са пълен наивитет.

Но спокойно, гражданското общество ще се научи - на принципа на пробата и грешката. Винаги ще има мърша в стадото, но читавите хора ще почнат да се селектират, самоорганизират. Тъй както не узнахме кога точно народът се събуди, така неусетно и един ден гневът ще си намери ефективния начин за противодействие.



Единият е свързан с партиите



Просто в представителната демокрация това е най-успешната форма на политическа изява - или несъгласните трябва да се организират в нови партии, или да променят старите.

Има и втора възможност - въздействие чрез площадната демокрация, но не в метежната й форма, а чрез протести и отстояване на права във всички граждански форми. Те са характерни отдавна за Европа, но в момента като че ли на Стария континент се надига и нова обща антиелитна вълна. Тя е с различен социален корен, но навсякъде чертае огромни пропасти между управляващи и управлявани и прави политическите елити нелегитимни. Криза с доверието в партиите има и там. Възможно е улиците на цяла Европа да стават все по-пълни, при по-чести поводи и трудно да се изпразват. Възможно е гражданското противодействие у нас да придобие точно такава форма. Българите ще се научат как да протестират, а и как да си търсят правата, когато ги набият.

Но трябва да дадем време на будните хора и да не възлагаме огромни надежди на сегашните протести. Те просто са една стъпка от дългия и неравен път. Тепърва ще се пръкват лидери, тепърва те ще отстояват или ще се продават на изкушенията на олигархията. Просто трябва да се сменят още няколко води, да се родят още по-свободни поколения. Идеално никога няма да е, но колкото повече обществото мисли и се бори за правата си, толкова ще е по-добре.