Помня учудването на публиката, когато в края на учредителния конгрес на НДСВ през 2001 г. Симеон Сакскобургготски - ни в клин, ни в ръкав, изтърси, че възобновява проекта "Белене". Събитието бе изцяло партийно. Царисти от всички азимути се сбутваха кой да седне на по-предни редици в новата месианска формация. И изведнъж: Белене! (заключителни бурни аплодисменти.)

Последвалите събития доказват, че още тогава царят е подготвял почвата за затварянето на част от ядрените ни мощности. Навярно ангажиментът е фигурирал в списъка с управленски задачи, заради който бе калесан да се завърне в родината. Част от "стресовете", които му бе писано да преживее като републикански премиер.

Помня и



доволното лице на бившия гръцки премиер Костас Симитис,



в чието присъствие Сакскобургготски заяви, че България ще затвори III и IV блок на АЕЦ през 2006 г. Пак никой не го беше питал. Пробута го ей така, между другото. Годината беше 2002-ра. Пак тогава след бурни дебати мнозинството на НДСВ и ДПС ратифицира споразумението между България и ЕБВР за фонд "Козлодуй", с което погреба всяка надежда за спасяването на реакторите.

После се пристъпи към "деловата" част по намиране на изпълнители. Сайтът на канадски вестник гръмна, че български правителствени служители са искали 80 млн. щ.д. подкуп от канадска компания, проявила интерес към АЕЦ "Белене". Сред цитираните имена бе и това на тогавашния енергиен министър Милко Ковачев, към днешна дата потънал в нелегалност.

Зад този наниз от факти прозира една съвсем целенасочена и последователна политика на тогавашното правителство за затриването на III и IV блок на АЕЦ. Тогавашният главен преговарящ Меглена Кунева пък прояви престъпна прибързаност със



затварянето на глава "Енергетика",



с което капарира бъдещата си кариера на еврокомисар. И най-важното - осъществена бе маневрата на всяка цена членството в ЕС да се реализира при кабинета "Сакскобургготски". Изпълни се стратегическата цел на НДСВ да свърже завинаги името на бившия български монарх със заветното присъединяване към семейството на европейските народи.

Последваха латино-сълзите на Паси, прегръдките му с царя, натрапеното присъствие на президента Първанов на церемониала в Люксембург, който пък се разсърди, че не е включен в комитета по подписването... Фолклорни напеви... "Ода на радостта".

Събитието даде повод на царистите да се окичат с прозвища като "европейското лице на България" и "гарант за членството в НАТО и ЕС".

Днешният дебат за повторното отваряне на блоковете на АЕЦ предизвиква нервни гърчове у някои тогавашни политически актьори. Ревизия на тогавашното решение означава ревизия на цялостната политика на кабинета "Сакскобургготски". Самата хипотеза за отварянето на спрените ядрени мощности поставя под въпрос "неизбежността" на тогавашното решение. То звучи като директно обвинение в национално предателство и посегателство срещу интереса на българското общество. Опасността "европейското лице" да се сгърчи в "нихилистична гримаса" няма как да не тревожи царедворците.



НДСВ ще загуби единствения си коз



в наближаващата предизборна кампания за Европейски парламент. С подобен образ избори не се печелят.

Ако се окаже, че отварянето на реакторите е постижима цел и въпрос на политическа воля, сълзите на Паси мигом ще се превърнат в символ на лицемерие, а славата на Кунева като защитник на потребителите ще помръкне предвид нарасналите сметки за ток оттогава. От премиера, вкарал ни в ЕС и НАТО, Симеон Сакскобургготски ще се превърне в достоен наследник на предците си.

И ако за цялата международна експертна общност III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" са напълно безопасни, то за НДСВ те крият смъртна заплаха от взривяване на целия им политически образ. Те са детонатор на мощна експлозия, която ще разруши една стройна пиар стратегия, градена в продължение на осем години.

Тъкмо този страх обяснява истеричната реакция на царистите срещу новия "патриотичен" проект на президента. Напълно необоснованото затваряне на ядрените мощности, както и гузната съвест от "загубените" над 500 000 подписа в подкрепа на реакторите очевидно мъчат и досега "европеидите" от НДСВ. Този комплекс за вина избива в най-неадекватни формулировки от типа "по-добре да караме мерцедеса "Белене", отколкото стария москвич "Козлодуй", гарнирани с разценки за цената на тока, доказващи пълната неизгода от отварянето на реакторите.

Ако хората на царя държаха толкова на "европейското си лице", да бяха се допитали до народа за ядрените реактори чрез референдум, а не да си плюят на суратя по най-балкански маниер. Но там отдавна имат проблем с намирането на лицата...