"Приоритет в транспорта ще са облекчаването на трафика и ремонтите, ще се работи по велоалеите, ще реконструираме кръстовища, мислим за джобове за кофите за смет", вяло, без много числа и напълно безкритично към изминалата година нарежда зам.-кметът на София по транспорта Александър Цветков. В същия стил, но с по-бодър тон, го кара и зам.-кметицата с ресор "Инвестиции и строителство" Ирина Савина. Изключение прави зам.-кметът по образование Йорданка Фандъкова - единствената сфера, в която София прилага програмно бюджетиране, е строителството на детски градини.
Повод за общите приказки на тема София е новият бюджет на града. Отчайващото представяне на разходите по сектори и множеството въпросителни около приходите не доведоха до сериозен дебат. Което е сигурен знак, че ще има тежки политически спорове в последния момент. Ще успее ли опозицията да убеди мнозинството на ГЕРБ да отстъпи по част от спорните моменти предстои да видим. При първото представяне на бюджета обаче администрацията на кмета Бойко Борисов не даде достатъчно гаранции, че ще направи всичко възможно да затегне финансовата дисциплина.
За столицата

2009 г. ще бъде година на застой.

Икономическата криза прекъсва тенденция за ускорено нарастване на приходите на града, започнала през 2007 г. Градът е силно зависим от състоянието на имотния и строителния пазар - по линия на приходите от разрешителни за строеж, данъците върху имотните сделки, по-високите такси и данъци при пускане в експлоатация на нови сгради и т.н. Днес столицата разчита на 983 млн. лв. бюджет срещу заложени през 2008 г. 893 млн. и реално събрани до декември 972.4 млн. лв. Тоест парите за 2009 г. са с пренебрежим ръст.
Запазването на тези нива е за сметка на данъкоплатеца. Повишаването на данъчните оценки на имотите с 50% и автоматичният скок на постъпленията от данък сгради, сделките с имущество, такса смет са спасителната сламка на бюджета. Данъчните приходи нарастват с 20 млн. лв. (спрямо реално изпълненото към декември 2008 г.), а постъпленията от такси - със 17.8 млн. В сравнение с тях скокът при други пера като приходи от наеми, дивиденти от общинските фирми, продажба на собственост и др. е пренебрежим. Тук трябва да се признае и сериозният принос в бюджета по линия на полученото външно финансиране за строежа на метрото - без този заем сметките съвсем щяха да увиснат.
Срещу нарасналата тежест върху данъкоплатеца администрацията не предложи на свой ред ясни мерки за подобряване на финансовия контрол и оптимизиране на разходите. Тук опозицията с право обвини хората на кмета, че говорят пожелателно и повтарят нереализирани обещания от предходни години. Такъв е случаят с обещанието за привличане на частни съдебни изпълнители за събирането на стари неплатени данъци. Зам.-кметът Минко Герджиков обича да се хвали, че през 2008 г. данъчните са събрали 52 млн. лв., но задълженията към хазната продължават да са големи - други 120 млн. лв. Финансистите не представиха разбивка при кои данъци са натрупани сумите и анализ на какво се дължи това. Събираемостта на данъците и таксите като цяло е мъглява - за 2008 г. има преизпълнения, но не е много ясно на какво точно се дължи това. Обясненията могат да са много - влезли в експлоатация нови сгради, по-добра работа на данъчните служби, по-голям брой сделки и т.н.
В графа "Мечти" може да бъде записано и дежурното обещание за

по-висока събираемост на налаганите в града глоби.

"Инспекторатът трябва да намери механизъм не просто да глобява, но и да събира глобите", лаконичен бе Герджиков. Заложените в бюджета числа говорят точно обратното. За 2009 г. общината прогнозира 2.5 млн. лв. постъпления от глоби срещу заложени през 2008 г. 3.5 млн. лв. По-добри времена се чакат и за приходите от данъка върху автомобилите - с 42% изпълнение заради неуредици в подаването на информация между общината и КАТ.
Показателно за инерцията са възникналите брожения в рамките на групата на ГЕРБ и течащите корекции на числата. По всичко личи, че съветниците не са доволни от прогнозите за минимален ръст в приходите и считат, че администрацията може да събере повече. Така например уж реалистичната прогноза за 55 млн. лв. приходи от данък сгради изведнъж се оказа подценена и от ГЕРБ вече говорят за 67 млн. лв. без да има корекция в самото ниво на налога. Положителен знак е и отблокирането на 7.5 млн. лв. от парите от приватизация, отпускани през годините по проекти, по които не е направено нищо.
От общината обичат да изтъкват, че данъците тази година не се променят, с изключение на този върху автомобилите, който бе завишен с 25% м.г., но не бе събран заради съдебно дело. Истината е друга - 50% реално увеличение на налога върху сделките с имоти и данък сгради, 20% ръст на такса смет. Налозите бяха окончателно гласувани в четвъртък, въпреки че

опозицията обвини ГЕРБ във "финансов импресионизъм",

а логиката на данъчната политика съвсем се разми.
Липсата на последователна политика и добре защитени разходи ясно пролича при гласуването на такса смет. В продължение на 2 седмици администрацията обясняваше, че разходите на града - 147 млн. лв., няма как да бъдат намалени и такса смет трябва да остане 2 промила, за да покрие тези нужди. Тази седмица без никаква корекция на разходите ГЕРБ внезапно предложи и гласува на бюджетна комисия по-ниска такса смет - 1.6 промила. Как е възможно с по-ниска такса да се съберат същите пари така и не се разбра. Остават надеждите за по-висока събираемост. Официалният аргумент за промяната е "да не товарим данъкоплатците в кризисна година".
Внезапното отстъпление за такса смет подкопа позицията на ГЕРБ и за останалите данъци. Тук и СДС, и БСП настояха за по-ниски нива, с различни аргументи. Според Иван Нейков от СДС аргументът "да не товарим данъкоплатците" следва да важи и за другите пораснали заради по-високите данъчни оценки налози. БСП пък настоя данък сгради да падне от 1.875 на 1 промила с обяснението, че така и и така парите ще стигнат. Част от аргументите на ГЕРБ да отхвърли тези искания звучат убедително - като например обяснението, че намалението на данък сгради ще засегне и юридическите лица, при които увеличение на данъчните оценки няма. На фона на съмненията за скрити резерви в бюджета обаче и липсата на гаранции за повишаване на събираемостта принципните аргументи се загубиха.
Разпределението на средствата при ограничен бюджет изисква много сериозна

аргументация за орязването на едни сфери за сметка на други.

Председателят на бюджетната комисия Орлин Алексиев от ГЕРБ твърди, че в разходната част на бюджета има видими приоритети - образованието и строителството на детски градини, управлението на отпадъците, ремонтите на улици. Приоритетите наистина са видими като числа. Въпреки това критиките на опозицията, че липсва сериозен анализ, са основателни.
Едно-единствено изречение заслужи сериозният ръст в бюджета на СКГТ от 33 млн. лв., с които да се покрият увеличените с 20% заплати на шофьорите и натрупания недостиг през 2008 г. Парите формално се превеждат като доплащане за преференциални карти, но реално представляват пряка субсидия на транспорта и онагледяват кризата в модела на финансиране. Управлението на отпадъците пък тепърва ще гълта все повече пари заради проекта за завода и изискването съфинансирането да става през такса смет, но по темата сериозен дебат няма. Този проект присъства полугласно в разходите за чистотата, а детайлна информация за финансирането му и етапите по него досега не е публикувана.
Интересни изводи могат да се направят и от отчета за изпълнението на капиталовата програма за 2008 г. От общината се хвалят, че заложените по нея средства са 356 млн. лв., а реално изпълнените - 335.3 млн. Това високо изпълнение обаче става възможно с отпускането на извънредни средства за метрото - 57 млн. лв., които първоначално не бяха предвидени. Числата ясно показват в кои сектори се е работило добре и къде има сериозни проблеми. Дебати по този отчет не е имало, а той може да е добра изходна точка за леко орязаната капиталова програма за 2009 г. - 326.5 млн. лв. Някои от разходите са безалтернативни - като тези за метрото (135.2 млн. лв.), строителството на детски градини (49.8 млн. лв.), изграждането на инфраструктура около площадката за завода за боклука в Яна (9.9 млн. и др.), но по други може да се спори. Парите за основен ремонт на улици са намалени от 35.6 млн. на 21.3 млн. лв., 4 млн. вместо 8.4 млн. са предвидени за реконструкция на мостови съоръжения.
Как ще харчи столицата бюджета си от 1 млрд. лв. предстои да видим. Споровете по разходите за 2009 г. тепърва предстоят, макар че администрацията традиционно подценява разходната част на бюджета за сметка на приходната. От липсата на детайлни анализи и прогнози и множеството неясноти около числата обаче остана горчивото впечатление, че бюджетът е съставян по метода "копи пейст". Така София за пореден път оставя за бъдеще време обещанието за достоен за европейска столица бюджет.

КАПИТАЛОВА ПРОГРАМА 2008/2009*

Дейност	Заложено (2008)	Изпълнено (2008)	2009
1. Възстановяване на паркове	3.6 млн.	552 хил.	0 лв.
2. Изграждане на нови корекции на реки	4.4 млн.	984 хил.	21.3 млн.
3. Изграждане на улично осветление	2.4 млн.	1.1 млн.	850 хил.
4. Разширение на гробищни паркове	1 млн.	681 хил.	1 млн.
5. Реконструкция на улици и тротоарни настилки*	9.5 млн.	2.1 млн.	0 лв.
6. Реконструкция на кръстовища	3 млн.	608 хил.	2.5 млн.
7. Ремонт на детски ясли	2.7 млн.	607 хил.	1.45 млн.
8. Ремонт на домове	5 млн.	3.2 млн.	6.25 млн.
9. Изграждане на нови светофарни уредби	594 хил.	277 хил.	650 хил.
10. Ремонт на градски артерии	35.6 млн.	26.3 млн.	21.3 млн.
11. Ремонт на мостови съоръжения	8.4 млн.	955 хил.	4 млн.

-----------
* Представени са само част от капиталовите разходи.