Председател на районен съд декларира, че живее с адвокат от неговия район. Съдия посочва, че сред близките си роднини има адвокат и съдия. Такива семейни обвързаности показват само две декларации, подадени от магистрати.
До края на януари всички съдии, прокурори и следователи трябваше да декларират свързаните лица и възможен конфликт на интереси. Магистратите, както и политиците обаче изобщо не бързаха да спазят срока, очевидно разчитайки, че идеята за удължаване на срока ще мине. И не сбъркаха.
Към 28 януари на сайта на Висшия съдебен съвет бяха качени декларациите на магистратите само от 42 съдилища, 1 прокуратура и 5 следствени служби от цялата страна, а остават поне няколко пъти по толкова.
А още на 17 декември м.г. Висшият съдебен съвет утвърди механизма, по който трябва да се изпълнят изискванията на закона. При това с най-подробни обяснения. Дори изрично бе посочено, че декларациите ще бъдат публикувани, и затова всеки магистрат да си изготви и втори екземпляр, в който сам да реши кои лични данни за себе си да махне.
Това обаче е по техническата част. Далеч по-важна е съдържателната. Конфликтът на интереси се очертава като новата драма на българската Темида. И законът, който бе приет под натиск от Брюксел, ще "удари" много повече магистратите, отколкото администрацията и държавните служители. Защото най-после
ще лъсне роднинската паяжина в съдебната система
Има цели семейства, в които единият е прокурор, вторият - съдия, а третият - адвокат. Роднинството в системата е добра почва за корупция, скандали и лошо правосъдие.
В почти всеки съдебен скандал има конфликт на интереси. Шефка на административен съд бе отстранена и обвинена за подкуп от бивш любовник. Само преди дни Франция се възмути от оправдателната присъда по дело за убийство, по което един от подсъдимите бе син на бивш зам.-шеф на следствена служба. И дълго време никой не искаше да гледа този процес. Едва се намери и съдия, който да гледа дело срещу съдийка, прегазила пешеходец.
Затова главният прокурор Борис Велчев лансира идея за ротация на шефовете в съдебната власт. Според него така няма да се възпроизвеждат връзките на магистратурата с местните бизнес и политически сили. Председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев дори публично сподели притеснения за това дали българската съдебна система ще успее да изработи ясни и стройни правила за назначаване на магистрати. И че само такива правила биха намалили до минимум политическите, икономически и други въздействия върху магистратите.
Тези правила задължително трябва да детайлизират що е то конфликт на интереси в съдебната власт. Защото за държавните чиновници това е сравнително уредено в закона, но при магистратурата не е така. А конфликтите на интереси могат да са проводник на нечисти интереси точно в сферата, в която справедливостта и обективността трябва да са над всичко.
Винаги, когато стане дума за това, в съдебната власт се намира стабилна група високопоставени магистрати, които твърдят, че този проблем е решен с основанията за отвод, самоотвод и отстраняване от дадено дело или разследване на следовател, прокурор, съдия или пък съдебен заседател, уредени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Административно-процесуалния кодекс (АПК). Вярно е, че според ГПК в дадено дело не може да участва съдия, който е страна или пък е субект на спорното правоотношение, което трябва да се реши от съда. Такъв не може да е и магистрат, който е съпруг или роднина по права или съребрена линия, както и по сватовство на някоя от страните или пък на неин представител. Или пък е във фактическо съжителство с някой от тях. Съществува и общата формула, че съдия не може да е и лице, за което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Сходни са формулировките за основанията за отвод и в НПК. Там е посочено, че съдия не може да е човек, който преди това е разследвал или е бил прокурор по същото дело. В съдебния състав не може да участва и някой, за когото се прецени, че може да е предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Подобни са и изброените положения, несъвместими и с работата на дадено лице като следовател или прокурор. Но всичко това изобщо не е достатъчно за справяне с проблема.
Дори само при кадровия орган на съдебната система - Висшия съдебен съвет,
законово е заложен конфликтът на интереси.
В него има прокурори, съдии, следователи и адвокати. И на практика адвокати участват в назначаването на съдии, прокурори и следователи. При този възможен конфликт на интереси се назначават, освобождават, повишават, наказват всички магистрати в системата. И се избират дори главен прокурор и шефове на върховните съдилища.
В новия закон за съдебната власт (ЗСВ) бе направен някакъв опит за ограничаване на конфликтите на интереси, свързани с ВСС. Записано бе, че изборен член на ВСС не може да е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство - до трета степен, да е във фактическо съпружеско съжителство с друг член на ВСС, с административен ръководител на орган на съдебната власт (разбирай примерно окръжен прокурор или пък председател на районен, окръжен и т.н. съд) или с министъра на правосъдието. Изрично бе указано и че член на съвета няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен. Но това не е достатъчно. През последните години се назначиха спорно и по изключение доста синове и дъщери на хора от самия ВСС или на други високопоставени магистрати.
Според отговорните фактори в родната Темида обаче подобен конфликт с роднините бил неизбежен. Тезата е, че хората, завършващи Юридическия факултет, създават семейства, понякога още в студентските години. След това животът отвежда един в съда, друг - в прокуратурата, трети - в адвокатурата и т.н. И накрая се оказва, че прокурорът е женен за адвокат, а адвокатът - за съдия. Неизбежно. "Не можем да забраним на прокурорите да сключват граждански брак с колеги от адвокатурата - това е абсурдно", твърдят високопоставени магистрати.
Било въпрос на личен морал
магистратът "да не позволява конфликтът на интереси от потенциален да става реален".
Не е решен и друг проблем - за съдии, прокурори и следователи, които стават адвокати и веднага след това работят в района, в който са разследвали, обвинявали или правораздавали. Тук е възможен много силен конфликт на интереси. Защото тези хора се явяват пред бившите си колеги, за да защитават правата на клиентите си. Напълно основателно е да има съмнение към тях, тъй като в тази затворена система възможностите за влияние са много. Затова е необходимо ограничаване поне в някакъв срок на явяването им като адвокати в даден район или поне пред колеги, с които години наред са работили. Изобщо да не говорим за хората, които биват отстранявани от системата поради някакви съмнения и още на следващия ден стават адвокати.
Сега, когато всички си попълнят декларациите, ще стане ясно всъщност колко много роднини работят в системата. Как примерно адвокатското дружеството на жената участва в дела, водени от мъжа. Някой ще каже - нали не се явява жена му, защото да не може? Но нали друг адвокат от същото дружество се явява? И познайте резултата. Нещо повече. От декларациите в публичния регистър се видя колко магистрати не са отбелязали, че половинките им са получили дялове от такива адвокатски дружества.
Затова е крайно време въпросът за противодействието на възможни конфликти на интереси в съдебната система да бъде поставен ребром. И да се вземат
крути мерки за "прихванати" да уреждат дела магистрати.
Включително и когато става дума за "нехигиенични контакти" с криминално проявени. И всички да напуснат веднага всичките спортни, културни и всякакви други неправителствени организации. А не във футболния съюз да е пълно със съдии и прокурори. Или магистрати да са в управи на всевъзможни федерации и спортни клубове.
Подобно прочистване ще е в полза и на самата съдебна власт, защото само така може да се върне спадналото обществено доверие в нея.












Авторът на дописката е описал проблема ... Той не се отличава от всеки друг в общия ни живот ... В "дилетантски" пример ще посоча само , правото на политическите ни сили , те да съставят законите , които се отнасят до реда на собствената им изява в отделните процедури и фази на обществения процес ... Някой ще каже , че това им право е уредено в Конституцията ... Тогава , в нея е бедата ... Системният проблем на общия ни живот е в очевидната ни ПАРТИЙНА корист , че законите служат на тези , които ги пишат ... С повече Общество в Политиката , тези проблеми и ЗАКОНОМЕРНО ще получат своето решение , Господа ... Сега , както и да биваме , бъдете сигурни , че в "лош" кръг се въртим ... Помислете...