-----
"Електронна граница" е неправителствена организация, защитаваща правата на потребителите в интернет. Членове на организацията се присъединиха към протестите пред парламента, за да изразят несъгласието си с приетите от комисията по транспорта и съобщенията предложения на МВР за събиране и съхранение на данни за всеки потребител на комуникационни услуги.
------
- Г-н Шопов, как оценявате протестите пред парламента, след като се включихте лично в тях?
- Мисля, че хората все пак изразиха позициите си, макар че си пролича вече умората у тях, пък и дъждовното време със сигурност е отказало мнозина. Все пак смятам, че успяхме да огласим защо сме там и срещу какво протестираме. Естествено, ние се присъединихме и към исканията на другите протестиращи, особено по отношение оставката на министъра на вътрешните работи, а и на цялото правителство, доколкото е очевидно, че органите му не си вършат работата. Опитите да се ограничават хората в името на "доброто на народа" не е демокрация, а са остатъчни навици от социалистическата епоха. Докато не се промени това мислене, няма да има реална свобода нито по улиците, нито в мрежата.
- Писахте с възмущение, че в комисията по транспорта и съобщенията не се е водил дори диспут върху предложенията на вътрешното министерство. Мислите ли, че членовете й изобщо бяха наясно какво подкрепят?
- Според хора, по-близки до парламента, с които съм говорил, това е нормална практика в комисията, макар че в нея има хора, които са наясно с материята. Но това предложение е внесено и прието в един ден. Реално, дори за мен, който следя нещата отблизо още от самото начало, да ми дадат това предложение, което е три страници, за един час няма да мога да го осмисля. А то е прието за точно такъв срок. Проблемът е, че комисията е взела вече решението си и ръцете ни са вързани, само те имат правомощията да предложат нещо на Народното събрание.
- Защо МВР отново се опитва да прокара текстове за следене на комуникациите, които вече веднъж бяха отменени от Върховия административен съд като незаконни?
- Не може да се отрече, че след решението на Върховния съд в МВР са помислили и са променили текстовете, така че да не съвпаднат с вече отхвърлените предложения. Но отново липсват текстове за защита на основни права, а се обещава единствено свързване с вече съществуващи закони, което смятаме, че не е достатъчно.
- Какви са вашите предложения за промяна?
- Ние смятаме, че в закона изрично трябва да се включат текстове с гаранции, че органите на реда няма да нарушават основните права и свободи на потребителите без предварително решение на съдебен орган. Записването на данни трябва да започва изрично след съдебна заповед, а не МВР да следи безразборно комуникациите на всички граждани. Тази заповед трябва и да се обвърже с наличието на разследване на тежки престъпления, а не сваляне на музика от торенти, например. Срокът за съхранение на данните не бива да е по-дълъг от 6 месеца, за да бъде информацията актуална, от което се интересува и МВР. Всеки потребител трябва да има регламентиран безплатен достъп до всички данни, събрани за него, а трябва да бъдат предвидени и компенсации при злоупотреба с тях.
Още повече, че по наши изчисления само за да започнат да се записват данните от интернет, са нужни около ?30 млн. първоначални разходи. И това са само разходи за техника, софтуер, сървъри, място за съхранение и обработка на данните, без дори да включваме труда и други странични суми. И това е, повтарям, само за интернет, а за мобилните оператори ще са нужни още пари, за да записват и те исканите от МВР данни.
- Тази сума ще се плати от доставчиците на интернет, така ли?
- Да, именно от тях. По-големите от тях ще платят повече, разбира се, но минималната сума, която трябва да извади дори и малък доставчик, е от порядъка на няколко хиляди евро, което ще доведе или до увеличение на цената на услугата, или до опасност от фалит. Това - при положение, че изпълнят всички изисквания на МВР. Иначе може да пропускат част от данните и тогава ще им излезе по-евтино.
- Какви други опасности виждате от приемането на поправките в този им вид?
- Ами ето, последните седмици се разбра, че в компютрите на МВР има вирус, с който не могат да се справят. Значи, те не могат да опазят добре информацията си. А в този масив данни, който искат да събират и обработват, ще има купища ценна информация, чиято сигурност не е защитена. А така се създава реална опасност от кражба на лични данни, с които да се злоупотребява безнаказано.
- А не използва ли МВР ситуацията с отвлечения автобус, за да заговори отново за премахване на анонимността в мрежата?
- Да, отново започнаха с тезите за опасната анонимност в интернет, че едва ли не там всичко е скрито, което просто не отговаря на истината. Похитителят не е бил анонимен във форумите, напротив, писал си е истинското име, знае се също, че зад блоговете стоят реални лица, които са лесни за идентификация. МВР упорито се опитва да си превиши пълномощията и налага тези за нуждата от повсеместно следене в мрежата, което не може да бъде прието без съпротива.
- Министър Миков се изказа, че и скайп трябвало да се следи...
- Продължава да ме изумява остарялото мислене на тези хора, които упорито смятат, че могат да контролират всичко. Ако подслушват - всичко ще е наред, ще хващат лошите и страната ще процъфтява. Сякаш искат да се наредим до държави като Китай и отчасти Русия, където мониторингът на мрежата е част от политиката на правителствата за пълен контрол над населението. А това служи само за репресии срещу обикновените хора, далеч не спомага толкова за борбата с престъпността.
- Как оценявате анонсираното от ГЕРБ намерение да бъде създадено министерство на информационните технологии?
- Не мисля, че това ще помогне, даже напротив. Ще бъде създадена само излишна бюрокрация, която няма да успява да взима бързи решения. В момента ДАИТС няма регулаторни функции, а изпълнява програми, макар че се произнася по дадени случаи, ако е наложително. ИТ секторът има нужда от по-сериозно представителство, но едва ли създаването на министерство от коя да е политическа партия ще помогне. Иначе като цяло от всички политически партии има проявен интерес към нашите действия. Ясно е, че само чрез тях можем да променим нещо и затова не отказваме контакт с никого, стига да има ясна позиция по интересуващите ни проблеми.
- Имахте ли някакво отношение към инициативата за "прикачване" на сайта на правителството към думата "провал" при търсенето й в Google?
- Знаех за тази идея, но нямах време да се включвам в изпълнението. Но по принцип напълно подкрепям подобна форма на протест, даже смятам, че трябваше да се направи обратното - като се напише "правителство на България" в Google, да излиза страница "провал", където да са обяснени основанията за тази характеристика.
- Мислите ли, че от такъв протест има полза, и дали постепенно площадните демонстрации няма да се изнесат във виртуалното пространство?
- Разбира се, това е начинът на хората, живеещи повечето време в мрежата, да си изкажат мнението за управлението. Това показва и колко много хора са недоволни, щом са успели да се организират, а това са основно интелигентни младежи. Мисля, че от всеки протест има полза, някои ще са на площада, други ще са в мрежата, важно е да се чува мнението на хората.
Я да кажа и аз нещо във връзка с темата.
Свободата на кучето се ограничава от дължината на веригата му, казват хората. А ние някои вериги – и особено тия на словото, свалихме преди 20 години. Та нещо взе народът да скитосва из зоната на свободата, да го обръща на слободия, да си позволява дори да недоволства, вместо да ръкопляска, преминавайки плавно в бурни овации. И съответните органи решиха да поскъсят веригата. Парламентарната комисия по транспорт одобри промени в закона за електронните съобщения. С тези промени мобилните оператори и интернет провайдърите се задължават да пазят две години информация за обажданията, есемесите, номерата на телефоните, дата и час на обаждането или влизане в интернет за изпращане на имейли, даже кога и с кого се говори в ICQ или Skype. Нещо, което МВР се опита да наложи миналата година с наредба, но ВАС я отмени. По причина, която и днес тревожи нормалните хора в България – няма никаква гаранция срещу евентуална злоупотреба, нито ограничения за достъпа до данните на потребителя.
Вярно, оправданието и в двата случая е Директива 24 на ЕК. Което, обаче, не става с подзаконов акт, нито без препратки към НПК, законите за СРС и личните данни. Още повече, че директивата вече се обжалва от Ирландия пред съда на европейските общности, в Германия и Италия местните съдилища се занимават с казуса, а Италия директно забрани да се пазят всякакви данни за посещения на сайтове и ключови думи за търсене. У нас – в условията на пазарна демокрация, където всяка информация е изключително ценна, основните права на гражданите са на път отново да бъдат потъпкани. Най-малкото – предвижда се надзорът да е над всички – на общо основание, а не въз основа на съдебно разрешение. Без което надзорът се превръща в тоталитарен.
Или, както казват скептичните реалисти – тези хора няма да се успокоят, докато не задължат народа да държи по домовете си web-камери постоянно включени. Та и такса може да сложат. За доброто на надзираваните. Тъй като сегашният пореден опит за намеса в личния живот на гражданите пак /отново и отново!/ се аргументира с „нуждите за оперативната работа срещу престъпността”. Което води до неудобни въпроси. Например – колко престъпления са разкрити или предотвратени благодарение на подслушване, заснемане, проследяване? Но май за пореден път се опитват властимащите да заблуждават гражданите с добре звучащи фрази.
Изглежда са прави скептиците, смятащи, зад подобни опити стоят не нуждите на държавата и хората, а на някои частни фирми, занимаващи се със защита на бизнес интересите на филмови и звукозаписни компании. Крайна цел – удар срещу торентите и „нарушенията на авторските права” /Вече обсъждахме дали бизнесмените имат „авторски права” над произведения на изкуството/. А дългосрочната цел е прокарване на подобно законодателство в целия ЕС. Което ще зарадва и управляващите държавите, и брюкселските чиновници – хем бизнес, хем тотален контрол. Така всеки, който влиза в интернет, ще чувства невидимото чуждо присъствие. И ще се самоконтролира. Вярно, някои оптимисти твърдят, че ако нямаш прегрешения – ще си открит, няма от какво да се боиш. Интересно, в такъв случай – щом не правят с жените си ненормални неща в спалните, защо не монтират там по една камерка? Впрочем, как не са се сетили да искат да се попълва по една декларацийка при влизане в интернет – какви сайтове ще се посещават, с кого, защо и как ще комуникираме, какви теми смятаме да обсъждаме?
Е, ще се сетят, има време. Да не им подсказваме.
