|
| САЩ може и да изпитват икономически трудности, но доларът поскъпва. Докога ще продължи този парадокс? |
Като цяло доларът бе победител през най-тежката година за американската икономика от десетилетия насам. През 2008 г. той постигна ръст от 4.6% спрямо единната европейска валута и с 5.8%, измерен чрез доларовия индекс. През първите седмици на 2009 г. страховете от задълбочаване на кризата се подновиха, загубите на банките опънаха нервите на инвеститорите, пристигнаха поредните най-лоши данни от незнайно колко години насам. Европа навлезе още по-убедително в рецесия, на което Европейската централна банка отговори с премерено понижение на лихвите. Резултатът: нови 8% ръст на долара спрямо еврото.
И тъй като доларът набра скорост точно в разгара на есенната буря, когато индексите през ден падаха главоломно, и се вдига при всяка порция лоши новини, то безспорно щатската валута е
един от най-ярките парадокси на тази уникална криза,
тръгнала именно от САЩ. Обяснението на този парадокс е интересно, защото вътре се крият много от събитията, които предстои да повлияят на финансовите пазари през идващата бурна година.
Бягството от риск, репатрирането на активи на американски компании в съчетание със статута на долара като световна резервна валута бяха в основата на рязкото му поскъпване през второто половина на 2008 г. Тези фактори до голяма степен ще определят колебанията на валутните пазари и тази година, но с наближаването на развръзката на кризата все повече ще влияят и по-традиционни обяснения.
Ето и причините за доларовия парадокс в числа:
Статутът на долара като световна валута.
Много от нещата, които се случват на щатската валута, нямат нищо общо със САЩ, а с развитието на останалия свят и особено на икономиките на страни с големи излишъци. Два процеса заслужават внимание в тази връзка. Първият е поведението на Китай, който държи валутни резерви за 1.95 трилиона долара и само през миналата година е купил щатски ДЦК за 400 млрд. долара. Не случайно М. Шуларик и Н. Фъргюсън се шегуват, че Източна Кимерика (Chimerica - съчетание на Китай и Америка) покрива дефицита на Западна Кимерика. Този пъзел отделя важна роля на политиката на Китайската народна банка, която купува долари, за да не позволи поскъпване на юана - манипулацията, в която новият финансов министър Тимъти Гайтнър обвини китайските власти наскоро, и така взриви финансовите пазари. Политиката на Китай си остава едно от главните неизвестни, особено на фона на сигналите, че страната може да мобилизира огромните си спестявания в подкрепа на собствената си икономика и вътрешното търсене.
Вторият фактор е свързан с
петрола и резервите, натрупани от износ на суровини
Заради факта, че световната търговия със суровини се фактурира в долари, обращението на щатската валута надхвърля три пъти дела на САЩ в световната търговия. Не е съвсем ясно как поевтиняването на петрола и другите суровини би се отразило на силата на долара, доколкото досега разчитахме на обратната връзка. Пазарното клише е, че доларът и петролът задължително се движат в различни посоки, поне за един кратък период. По-трайният фактор като че ли не е как цената на долара влияе на решенията на купувачите и продавачите на петрол, а как тя влияе върху валутните резерви на страните-износителки на петрол и как кризата влияе върху инвестиционните им решения. Нетните чуждестранни активи на страните от Залива например се оценяват на 2 трилиона долара.
Ето защо, ако Китай и страните от Залива решат да "приберат" спестяванията си и ги накарат да работят за местната икономика, това ще има силно отражение върху валутните потоци. Но засега статутът на долара като резервна валута парадоксално го превръща в убежище.
Бягството към сигурност и ликвидност
Избягването на риск има различни проявления. Едно от тях е засиленото търсене на ДЦК, което в Америка доведе до рекордно ниска доходност. Често говорим и за бягство към ликвидност в смисъл на инвестиции в пари и парични инструменти. Свързано с търсенето на сигурност, то се определя още и от ниските лихви и перспективите за дефлация.
Тъй като доларът е световна валута и тъй като европейският пазар на облигации е фрагментиран, бягството от риск доведе до забележимо нарастване на покупките на американски ДЦК. През 2008 г. вложенията на централни банки в щатски ДЦК се увеличиха с рекордните 650 млрд. долара и - което е наистина забележително - частните инвестиции в ДЦК надхвърлиха 1 трилион долара. През последните месеци на 2008 г. покупките на американски дълг надхвърлиха съкращаването на вложенията в корпоративни облигации и ипотечни книжа.
Според Банк ъв Америка този период на екстремно избягване на риск може да подкрепи стойността на световната валута, но комбинацията на ниска доходност, ниски вътрешни спестявания в САЩ и висока потребност от привличане на фондове от чужбина не е нещо, което може да го поддържа безкрайно.
Бягство от заеми
Зад термина "деливъридж" се крият трескавите ходове на домакинствата и бизнеса, които кризата принуди да намалят зависимостта си от кредити. Банките в САЩ и Европа, изправени пред обезценка на активите си, опитват да увеличат капиталовата си адекватност, фирмите продават нерентабилни звена, за да покрият дългове. Дори домакинствата в САЩ започнаха да повишават нормата на спестяване. Според МВФ отписванията на активи от банките ще достигнат 2.2 трилиона долара, глобалният дефицит на капитал ще бъде 500 млрд. долара и оттам ще видим свиване на кредитите в размер, няколко пъти надхвърлящ тази сума.
В по-дългосрочен план всичко това може да се обърне срещу долара, тъй като ограничаването на кредита замразява потенциала за растеж в САЩ и вече има прогнози за това какъв спад на БВП ще донесе (до 3.5%). Но засега, доколкото този процес е свързан с търсене на долари, той оказва подкрепа на щатската валута. Защото, когато американските компании трескаво преструктурират балансите си, това увеличава търсенето на кеш.
RGE Monitor през миналия ноември оцени разтоварването от дългове от страна на международните банки на сумата от 10.3 трилиона долара, това са деноминираните в долари междубанкови заеми, които те трябва да изплатят.
В случая обаче ни интересува само покриването на деноминирани в долари дългове. Така стигаме до т. нар. кери трейд - схема, която има много общо и с апетита за риск. При тези операции инвеститорите заемат долари или йени, тъй като те са с почти нулеви лихви, и влагат във валути с високи лихви, каквато поне доскоро бе новозеландският долар. Когато рискът нараства, те започват да закриват тези позиции и оттук - да купуват долари, за да покрият задължението.
Репатриране на активи от чужбина
То е следствие от горното, но засега няма актуална статистика за най-драматичния период от кризата. Знае се, че американски инвеститори държат активи за близо 18 трилиона в чужбина - финансови инструменти и преки чужди инвестиции, които през последните три години растяха. Колко от тях са се върнали в САЩ в самия край на 2008 г и предстои да се върнат, е все още неясно.
Занапред в подкрепа на долара ще действат и традиционните причини. На първо място, въпреки разногласията в ЕЦБ, вероятно е банката да продължи да понижава лихвите, докато в САЩ те вече стигнаха до възможния минимум. Второ, има очаквания, че американската икономика ще се измъкне по-рано от рецесията, докато все по-често се пише, че в Западна Европа перспективите може да се влошат допълнително поради силната експозиция към рисковите икономики на Източна Европа.
Повечето прогнози гравитират около един и същ сценарий - че доларът първо ще расте, следвайки досегашната логика, а после (според мнозина през втората половина на годината) ще пада. В края на декември "Морган Стенли" направи най-смелия залог: че еврото ще падне до 1.10 долара през второто тримесечие на 2009 г., а в края на годината ще се възстанови до 1.20. Според редица други сценарии щатските пари ще достигнат 1.20 долара за евро. Миналата седмица пък UBS предвиди спад на еврото до 1.25 долара в следващите три месеца.
Но очакването за ръст на долара се оказва толкова разпространено, че чак е съмнително. Има няколко причини, които могат да обърнат посоката още през първото полугодие, и то не само заради закриване на дълги позиции: например частният приток на капитали към САЩ може да намалее заради твърде ниските лихви и очакванията, че доларът рано или късно ще поевтинее.
Двата основни риска за долара остават инфлацията и големият дълг и бюджетен дефицит на Америка. Не е ясно каква е стратегията на Федералния резерв за излизане от операциите по наливане на ликвидност. Перспективата САЩ да наводнят пазара с нови ДЦК, а от друга страна - твърде ниските лихви, правят трудно предвидим интереса на инвеститорите в доларов дълг.
В още по-дългосрочна перспектива има и очаквания, че администрацията на Обама ще заложи на силния долар. Според The Bank of NY Mellon стабилният и растящ долар ще бъде жизненоважен за привличането на капитал от чужбина за финансиране на дефицитите в САЩ. Това, разбира се, е в противоречие със сегашната политика на почти нулеви лихви, която би трябвало да бъде изоставена. Но в разгара на кризата чак толкова дългосрочен залог едва ли е убедителен. Не знаем колко дълбока ще бъде идващата рецесия и изглежда все по-съмнително, че САЩ знаят как да се измъкнат от нея без големи поражения.
-------------------------
Първосигнално
--------------------------
Пазарите обичат автоматизма. Приблизително от 2007 г. те имат нов главен индикатор и обяснение на всички обяснения - т.нар. апетит за риск. Този универсален фактор не търпи нюанси и действа безотказно: когато се появят лоши данни или някой фалира или пък бъде осуетен нечий план, апетитът за риск намалява, инвеститорите стават предпазливи, акциите и петролът поевтиняват, доларът расте. Когато се появи надежда - както стана в началото на миналата седмица, апетитът за риск се връща, борсите растат, доларът пада.
Това, разбира се, не може да продължи до безкрайност. На този етап вероятно е рано да се каже докога. Но изглежда, че колкото повече ликвидност налива Фед и колкото повече загуби се покриват или отписват, толкова повече ще се разрушава връзката между страха и движенията на долара.
|
| --- |
|
| --- |
Зле са - но само спрямо себе си, отпреди, да речем, пет години. И спрямо никой друг.
