Странни неща се случват все по-често в българския парламент. Да вземем например закона за конфликт на интереси. Същият, дето Брюксел чака с нетърпение да заработи и непрекъснато напомня, щом стане дума за България. Помните ли как правосъдният министър Миглена Тачева на пожар вкара проекта - буквално го писа на коляно, в последния момент. Помните ли какви скандали бяха в парламента, как макар и мъчително проектът все пак бе приет. И аха да заработи..., когато депутати се сетиха, че всъщност са гласували един калпав закон.



Затова - хайде отначало



Законът ще се променя изначално и по същество, за да не се блокира цялата държава. Удълженият на пожар срок за декларациите за конфликт на интереси е само първа стъпка към "усъвършенстването му". Какви изводи се набиват на очи? Че депутатите - и мнозинството, и опозицията, са проспали нещо съществено за цялата държава. И то не за първи път. Че са прогледнали чак след като са дочули воя на засегнати висши чиновници, областни управители и общински кметове как едно дребно недоглеждане ще развали роднино-партийно-другарските им далавери. Че експертите, които ги съветват, са получили незаслужено хонорарите си. Всеки от тези изводи е правдоподобен, нали? Както и фактът, че закони се пишат, за да се замажат очите на ЕС. А после се променят в угода на когото трябва. Само че има един дребен детайл - Брюксел на обещания не вярва. Онзи ден ясно ни бе казано - парите по ИСПА ще бъдат разблокирани, когато България реши проблема си с конфликта на интереси. ЕК иска гаранции, че участниците в процедурите и търговете по европейските програми не са батковци и братковци. И за да няма недоразумения, комисията очаква ясно да дефинираме кои институции засяга въпросният закон. Ей това се иска от нас. Дотогава ще има само обещания, че средствата предстои да се разблокират... Поне докато хората се убедят, че сме безнадежден случай и ги спрат окончателно и безвъзвратно.

България направи първата крачка - започна със законотворчеството малко след като избухна скандалът с бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев и фирмите на брат му, спечелили поръчки за 120 млн. лв. от същия този фонд. Този скандал беше причината Брюксел да спре парите по няколко предприсъединителни програми, а властта трябваше бързо да отчете някакви мерки.



Колкото за отчитането - направихме го



С допълнението, че сега законът ще се доработва. В каква насока ли? Ами вероятно ще спасяваме и останалите висши чиновници от конфуза да излязат от НПО например. Депутатите бяха достатъчно бдителни да махнат от проекта предвиденото за тях ограничение да упражняват свободни професии - т.е. да са едновременно адвокати, лекари и пр., както и това да участват в управите на неправителствените организации. Но съвсем съзнателно записаха, че министрите не могат да участват в бордовете на държавни фирми, а техните заместници няма да взимат пари за това. Не са знаели какво е "свързани лица"? Стига бе! Записано е черно на бяло - всички роднини до четвърто коляно, партньори при фактическо съжителство, както и всички, с които лицето на публична длъжност има някакви политически, икономически и дори приятелски връзки, които могат да поставят под съмнение обективното изпълняване на длъжността му. Факт е, че определението е твърде широко и на тази база нито един партиен член не може да участва в обществени поръчки, обявени от кмет или министър от същата партия. Но, както се казва, кьорав карти не играе. Да са мислили.

В момента обаче се разиграва нов спектакъл, при който обществеността трябва да бъде убедена колко е лош законът. Неточности има, но пък има шанс точно този закон да извади на светло дребните и по-дебели игри на властта. И тук се намеси вездесъщата Татяна Дончева, авторът на сполучливо наречения от колегата Петьо Цеков закон "Татянко 1". Дончева се разтопи от съчувствие на кметовете, които (представете си) ще



трябва да излязат от клубовете по спортни танци



Боже, каква несправедливост! Независимата Елеонора Николова (бивш кмет на Русе) поде рефрена, че градоначалниците участват във всякакви сдружения и фондации на килограм и понякога дори не по собствено желание. Тя отиде и по-далеч - обясни, че съдиите по казуса на Вальо Топлото попадали в конфликт на интереси, защото ползвали парно и топла вода. Прекалено е, но щом депутат го казва... Дончева пък ожали и клетите чиновници, които една година след като напуснат държавната си работа, не могат да се трудят във фирми, свързани с предходната им дейност. Така законът ги лишавал от препитание и ги принуждавал да крадат като изоглавени.

А като си помисли човек, че всичко това е само по закона за конфликт на интереси. Да не забравяме какво се случва със законите за референдумите, за културното наследство, за изборите и за какво ли още не. Преди дни Любен Дилов предложи да се създаде специален орган, който да дава становища по целесъобразността на законите и какъв ефект ще възпроизведат те след приемането си. Предложението не е лошо. Ще спести време и на тях, и на народа. Между другото към НС има специален консултативен съвет по законодателството. Неговата задача е да изготвя експертни становища по законопроектите и предложения за цялостното усъвършенстване на законодателния процес. Не е зле да го ползват.