60-ина мъже и жени в униформи седят и чакат времето за атака. Нападението обаче няма да е с оръжие, а с агитационни материали - брошури, видеоклипове, радио и телевизионни обръщения, а за децата може и подаръчета.

Ротата за психологически операции, която е част от специалните сили на Българската армия, е дислоцирана в поделението в Горна баня. Там, където едно време беше страшилището на столицата - танковата бригада.

Така през годините се смениха нещата, че от околовръстното може да очакваме на жълтите павета да дойдат вместо танкове психоатакуващи.

"Ротата е оборудвана с електронна и специална апаратура, печатница, диктофони, видеокамери, фотоапарати и др.", обяснява командирът на ротата кап. Ивайло Цветков. Той е твърде лаконичен.

Обяснява кратко, че България участва в коалиционни операции с водещи страни, които определят насоката на психоатаката.

По-просто казано, при възникнала криза тези военни започват да атакуват местното население с правотата на мисията на тяхната армия. Същевременно обясняват и на своите бойци за какво се борят. Всичко това става с бюлетини и позиви, които се раздават лично или от въздуха.



Прожектират се кратки клипове,



откупва се време в телевизии и радиа, за да се провежда политиката на мисията, и др.

Именно затова и базата на нашата рота разчита най-много на звукоразпръскващи станции, подвижно магнетофонно студио и полева офсетова печатница. Специалисти са печатари, прожекционни техници, оператори и др. Това, което трябва да се пише в позивите и да се пуска като клипове и радиообръщения, обаче не се прави от ротата, а от командния щаб на многонационалните сили. Така че хората от българската рота са повече технически изпълнители, а не стратези, които да измислят начини за сломяване на врага с психоатака.

Не така обаче стоят нещата с колегите им от НАТО, които са на предната бойна линия в Афганистан. Докато десетки хиляди бойци на алианса се сражават с талибанските бунтовници, няколко дузини военни воюват с лозунги, брошури и силна музика. Наричат ги "псиопи" - екипи, които помагат да се сломи волята на врага и да се спечели местното население, без да се даде и един изстрел.

Освен похвати като поставянето край пътищата на билбордове, илюстриращи опасностите от невзривените артилерийски снаряди или опиумния мак, специалистите прибягват и до по-драстични мерки. При нахлуването на бойните единици екипите на псиопите часове наред



оглушават талибанските райони с хеви метъл



Пентагонът отдавна определя психологическата война като "оказване на влияние върху мнението, емоциите, начина на мислене и поведението на чуждестранните вражески сили по начин, който би помогнал за постигането на националните цели".

От векове пък големите завоеватели са измисляли различни начини за пропаганда, както и да въздействат на противника, като го карат да си мисли, че армията му е голяма и могъща.

По време на войната в Залива през 1990-1991 година около 100 000 иракски воини хвърлиха оръжието си пред настъпващите коалиционни войски при призивите за капитулация, припомнят военни специалисти.

Преди време тези методи бяха прилагани при конфликтите в бивша Югославия, Сомалия и Ирак, а сега други страни, в това число Великобритания, Германия и Холандия, извършват подобни акции в Афганистан. Сериозната атака на псиопите там започна на 18 октомври 2001 година, пет седмици и 2 дни след като терористите от "Ал Кайда" атакуваха цели в Ню Йорк и Вашингтон с отвлечени пътнически самолети.



"Внимание, талибани! Вие сте обречени!



Знаехте ли го? Подписахте смъртната си присъда в момента, в който подкрепяните от вас терористи отвлякоха нашите самолети", гласеше послание на американското правителство, излъчено по държавното афганистанско радио по време, когато радикалната ислямистка милиция все още контролираше Кабул. Над страната бяха изсипани повече от 100 милиона позиви само през първата година на конфликта. Някои от тях съдържаха приятелски послания към населението, други предупреждаваха талибаните и бойците от "Ал Кайда" за неизбежната им смърт, ако не се предадат.

Позиви обещаваха награди за залавянето на вражески лидери, включително 25 милиона щатски долара за водача на талибаните молла Омар и на "Ал Кайда", Осама бин Ладен.

Психологическите операции обаче не са патент само на западните армии. Талибаните ефективно използват интернет, за да правят обществено достояние видеозаписи и снимки с нападения срещу коалиционни войски. Бин Ладен направи няколко пропагандни видеозаписа, които бяха излъчени по световните телевизионни мрежи. В афганистанските бежански лагери в Пакистан и в Афганистан също бяха разпространени позиви, призоваващи към свещена война срещу САЩ и техните съюзници.

Няма по-голямо психологическо въздействие от това да покажеш на милиони души



как режат главата на войник от твоята нация,



смятат военните специалисти.

Бунтовниците също осъзнават важността на подобни операции, макар че разполагат с ограничен достъп до медиите. Затова и интернет сайтовете са единственото средство за предаване на посланията им.

Има обаче и странни решения за психоатака. Така например в началото на първата иракска война през 1991 г. командването на многонационалните сили използва помощта на чергари и авиация, пръска сред военнослужещите и населението на Ирак 150 хиляди евтини транзистори с фиксирани честоти. Всички те са настроени на "Гласът на Америка" и Би Би Си чрез ретранслатори. Малко по-късно 50 американски и английски самолета и хеликоптера хвърлят над 5 милиона листовки сред иракчаните, а артилерийските части на американската морска пехота вместо снаряди изстрелва върху противника печатни пропагандни материали. След това разузнаването пише, че около 70% от пленените иракчани са дезертирали или са се предали в плен, повлияни от печатни материали.

Специално подбрана група журналисти и фоторепортери в началото на бойните действия пък е прехвърлена на предварително определени обекти. Чрез брифинги, пресконференции и срещи с видни политици, бизнесмени и други влиятелни личности умело е формирано обществено мнение не само вътре в страната. Неутрализирано е въздействието на други, нежелани източници на информация.

Използват и друг прийом. Чрез високоговорители увещават войниците да се предадат. Дават им 15 минути за размисъл и след това отново, в ултимативен тон,­ предложение да излязат с бял флаг. Ако не стане, се осъществява операция за "ограничена употреба на сила". По команда пристига хеликоптер за огнева поддръжка, който имитира нападение над позициите, а звукоразпръскващите средства отправят отново призив към противника да предаде оръжието. Нов срок. Едва ако гарнизонът продължавал съпротивата, следвала заповед за откриване на огън. Психологическите операции се оказали изключително ефективни, твърдят военните специалисти. Агитацията и пропагандата е нещо, което е доказало ефективността си.