Междинният доклад на ЕК, където се споменават съкратените съдебни процеси като гаранция за автоматично наказание под законовия минимум, отвори темата за нуждата от поредните корекции в тази глава на Наказателно-процесуалния кодекс.

Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев каза, че вероятно има нужда от законодателна промяна, след която бонусите за подсъдимите да не са толкова големи. Той припомни, че предстои ВКС да издаде тълкувателно решение по темата. "Трябва да изберем между две неща - ще има ли такива съкратени съдебни следствия, ще има ли алтернативни процедури, които ще приключват по-бързо, или не", обясни той пред БНТ и допълни, че съдебната власт е критикувана заради бавните процеси. "Очевидно ще се наложи някаква промяна, но нека първо тя да бъде по-добре обмислена, а не на парче", каза и представляващата Висшия съдебен съвет Анелия Мингова пред БНР.

Съкратеното съдебно следствие бе въведено с НПК от средата на 2006 г. и коригирано в края на м.г. Процедурата задължително предвижда присъди под минимума, без значение за какви престъпления, ако подсъдимият признае фактите, сочени от прокуратурата. "В следващия си доклад ЕК ще извърши оценка дали тази разпоредба е отстъпление от правната защита срещу тежки престъпления, включително измами и корупция по високите етажи", пишеше в доклада на Брюксел от четвъртък.

В парламента в момента отлежават промени в НК, с които процедурата се коригира. Според предложението, когато подсъдимият признава фактите, съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание, ако има повече от една възможност. Например, ако се предвижда глоба или лишаване от свобода, съдът е ограничен в глоба. Ако няма алтернатива, се пада под минимума. Когато няма минимум, наказанието е пробация.