На 19 ноември 2002 репортерите предадоха, че в парламентарния бюфет вече се изстудява шампанското, защото иде трепетният ден! Очакваната покана за НАТО към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения.

А 19 ноември е "Световен ден на тоалетната" (World Toilet Day), целящ да припомни, че 40% от населението на Земята е без тоалетни.

Съвпадение? Или "скрит смисъл и значение", както казал онзи флорентинец "на попрището жизнено в средата..."?

Видях на фотос как край Пазарджик журналистът Ясен Бориславов зарязва лозички на празника Трифон Зарезан. След това чух по National Public Radio, че НАТО ще се провали в Афганистан.

През 1518 каретата на Ан дьо Божо, херцогиня Бурбонска, спряла край Клошмерл, понеже дамата трябвало да се облекчи. Затова Клошмерл станал Клошмерл ан Божоле, а местното вино - божоле. То като вино не е кой знае какво, ала книгата на Габриел Шевалие за Клошмерл е хубава. Завалявало ли проливно, клошмерлци мърморели: "Господ ни пикае във виното" и мрачно гледали кюрето.

Френските литератори мрачно мълчат за автора на "Клошмерл", който разказва как френските благородници пикаели зад стълбищата в замъците. Мълчат, все едно Габриел Шевалие не съществува.

Лорд Карингтън разказа пред камерата на телевизионното предаване "Наблюдател":

- Когато войната свърши, не смеехме да излезем от танка и вътре стана... very messy. Казахме си: да ни убият, след като войната е свършила, ще е глупост, дето цял живот няма да си я простим. Пък вътре в танка смрад... - И лордът поиска уискито си straight.

Лорд Карингтън беше генерален секретар на НАТО и беше воювал и знаеше как мирише войната. Соломон Паси не е помирисвал война и се измъкнал да не ходи войник. Преди Карингтън началник на НАТО беше Вили Клаас. Обвиниха го за някакви пари за някакви оръжия. Но аз мисля, че го разкараха, защото той каза: след като рухна червеният блок, нашият враг е фанатичният ислям. Буря от негодувания: политически некоректно! На кладата едва ли не.

Но той излезе прав. Кулите близнаци в Ню Йорк, влаковете в Испания, да не изреждам. Зная, че повечето мюсюлмани не са терористи. Ала повечето терористи са мюсюлмани.

Българският бюджет бе дебалансиран от рекорден за Европа военен разход (3.1% от БВП), затова натовизирането ни е още едно отдалечаване от ЕС. Ирландците - обратното - получиха обещание: господа, само не препъвайте ЕС с вашите референдуми! Ще останете извън НАТО; и в многонационалната европейска сила не участвайте, щом не щете. В Ирландия висшистите от 5% през 1960 станаха 35% през 2001 и ще станат 50%.

Залъгваха ни, че влизането в НАТО означавало ред и инвестиции. Това не се случи. Българските фирми не вървят по каналния ред, защото каналът води към септичната яма.

През 60-те години президентът на САЩ Линдън Джонсън хвърли в паника меджлиса, турския парламент. Той отишъл в тоалетната, помислил, че сребърният ибрик е декоративен, открехнал вратата, подал си ръката и протоколът луднал да търси тоалетна хартия.

Принадлежността ни към НАТО не значи, че ЕС стандартите ще се разпрострат отвъд зоната на чистите тоалетни, нито че пикаещото момченце в Брюксел няма да ни препикае.

Белгийската литература започнала от един нужник. През 1555 година на престола в Мадрид се възкачил Филип II и изпратил във Фландрия херцог Алба (в нашите учебници във френския колеж в Пловдив той беше нарисуван в ризница и с тояга в ръка). Алба утроил данъците на... щях да кажа на белгийците, но Белгия я има едва от 1830 година. И понеже испанците са католици, а фламандците - калвинисти, сиреч еретици като френските хугеноти, немските и английските протестанти - бой, кръв, инквизиция.

През 1856 година Шарл дьо Костер започнал да издава заедно с художника Фелисиен Ропс седмичника "Юйленспихел" (под руско влияние на български станало Тил Уленшпигел). Той е като нашия Хитър Петър, но в 550 страници. Преводът на името му в легендите - от старовисоконемското Eulenspiegel (бухал и огледало), се сблъсква с тази за стародолнонемския глагол "ул'н" - "бърша", и стародолнонемското съществително "спегел" - задник. Ето как - клозетно - започнала белгийската литература, с веселите приключения на Тил Уленшпигел, сина на Клаас от Фландрия (и той, като шефа на НАТО, се казвал Клаас и наистина изгорял на кладата. А Тил носел пепелта му в една торбичка до сърцето си).

Във Вашингтон има музей на авиацията (Smithsonian National Air and Space Museum). В една от залите има снимки на млада жена, по-красива и по-стройна от моделите във "Вог". Тя държи авиаторски шлем с очила, предпазващи от насрещния вятър. Това е Амилия Еърхарт (Amelia Mary Earhart). Тя поставяла рекорди. През 1937 г. предприела околосветски полет и не се завърнала. Предполага се, че аеропланчето й паднало в Тихия океан.

В своите книги тя разказва как летяла над САЩ без радиовръзка и без надежден компас. При ясно време се ориентирала по слънцето и часовника си. При облачно летяла ниско над фермите, докато види нужник. Нужниците били обърнати на изток.

Но това било едно време. А сега моята България я изобразиха като турски кенеф. Не ми стана смешно. Когато Мони Паси каза: "Майната му на православието", пак не ми стана смешно. Май нямам чувство за хумор. Така ли е? Кажете ми.