Александър Божков е съпредседател на Центъра за икономическо развитие. През 1992-1993 г. оглавява Агенцията за приватизация. Депутат от 37-ото НС. Вицепремиер и министър на промишлеността в правителството на ОДС до 1999 г. Главен преговарящ на България с ЕС през 2000 г.

- Г-н Божков, кога според вас България ще влезе в час "по дисциплината" усвояване на европейските фондове? И ентусиазмът на министър Плугчиева не помогна много, вече се говори за създаване на специална агенция?
- Наскоро ми гостуваха испанци, дошли да проучат възможностите за прилагане у нас на техния опит в усвояването на европейските фондове. Наистина има какво да научим от тях, те вече знаят как да усвояват ефективно европейски пари, без да им връщат проектите, без да се опитват да мамят чиновниците от Европейската комисия, без да им спират финансирането.
У нас екипи от министерствата и агенциите управляват еврофондовете. През държавната администрация трябва да минат хиляди проекти. А тя няма опит, страх я е, непрекъснато я обвиняват в корупция и некадърност. В Испания бързо разбрали, че чиновниците нямат нито капацитета, нито мотивацията да вършат това огромно количество работа, и затова я разделили - държавната администрация се занимава само с определяне на политиката и чистото администриране на процеса, а самата работа по проектите е предоставена на специализирани фирми - срещу адекватно заплащане на труда им. Основните дейности - провеждане на търгове, одобрение на проекти, мониторинг, проверки, одити - всичко се възлага на консорциум от частни фирми, които носят финансова отговорност за всеки проект. Тези фирми имат интерес бързо да движат процедурите, защото вземат комисиони за всеки успешно приключен проект.
- А за чия сметка са комисионите?
- Те са включени в самото еврофинансиране. Такива разходи могат да бъдат предвидени като техническа помощ, за административен капацитет.
- И как би изглеждал испанският опит, пренесен у нас?
- По същия начин - фирми преглеждат проектите, правят проверки на място, помагат на кандидатстващите да оправят грешките и пропуските, бдят да няма измами. И имат интерес проектите да приключват бързо и успешно, защото иначе няма да си получат хонорарите. Испанските ми гости бяха изумени, че у нас има толкова много върнати проекти, хванати с нарушения. При тях назначили по всички оперативни програми външни одитори, които проверявали всички проекти по методите на Европейската комисия. И преди да бъде одобрен за финансиране проектът, одиторът трябва да е казал - да, проектът е добър, няма братовчедски или други недопустими връзки, няма фалшиви оферти, няма употребявани машини, може да се изплатят парите. А ако ОЛАФ хване нередности в проекта, ако се окаже, че някой е уредил леля си или брат си, изложилата се фирма плаща убийствени неустойки и изчезва моментално от пазара.
- А у нас чиновниците, които се занимават с еврофондовете, получават двойни заплати, но ако се "издънят", не губят нищо...
- И вече минаха две години, откакто България е член на ЕС, а реално получените пари от Кохезионния и от структурните фондове са съвсем малко. Да, има подготвени и сключени договори за 2 млрд. лева, но усвоените пари са само 80 млн. евро. Нещо не е наред. Това повдига въпроса - има ли българското правителство решимостта да промени радикално администрирането на еврофондовете, да намали бюрокрацията и да създаде нормална среда, в която проектите да се движат бързо и България да може да усвоява полагащите й се милиарди. Това е много важно, защото може поне отчасти да компенсира отлива на инвестиции от чужбина заради финансовата криза.
През очертаващата се трудна година на второ място след европейските пари по важност е създаването на изключително атрактивна среда, за да можем да задържим поне част от инвеститорите. Досегашните рекордни обеми от чуждестранни инвестиции идваха не защото България беше най-прекрасното място на земята, а защото по света имаше твърде много свободни пари. Но сега, когато парите намаляват драматично, започва истинското подреждане на държавите по качествена бизнес среда. А България не е много високо в класацията.
- Говорите за превръщане на България в "изключително атрактивна" за инвеститорите страна? Но нали вече използвахме най-силните магнити - по ниски подоходни данъци сме европейски шампиони?

-

Обаче като цяло по конкурентоспособност сме някъде между Мароко и Сирия. Има много неща за подобряване - спазване на договорите, по-бързо връщане на ДДС, бързо издаване на лицензи, на ОВОС-и, екоминистерството да започне да издава комплексни разрешителни, фирми чакат по 1-2-3 години. Да не говорим колко има да се подобрява правораздаването.

Ниските данъци не са достатъчни, важно е инвеститорът да е сигурен, че като дойде с парите си, ще получи бърза и компетентна намеса на държавата. Това са неща, които отдавна се знаят, а не се правят. Правителството всяка година обещава, че ще намалява административната тежест за фирмите, но това не се случва.
- Правителството обяви, че ще компенсира спада на инвестициите и ще бори кризата с едни 5.6 млрд. лева, заделени в бюджета за инфраструктура?
- Тези милиарди са за инвестиции в някакви проекти, за които не знаем кои са, какви са, колко от тях могат да се изпълняват през 2009 г. и каква част от тази пари ще отидат в избрани фирми, които няма да могат ги усвоят тази година и няма да осигурят растеж на икономиката тази година.

-	Защо мислите, че няма да могат?
-	Много просто. Вижте колко пари са похарчени за инфраструктура през 2008 г. и ако сумата, предвидена за 2009 г., е значително по-голяма, а няма промени нито на правилата, нито на играчите, ясно е, че тя няма да бъде усвоена. Лесно е да се пишат програми и мерки, трудно е да се изпълняват.

- Вече си имаме нова държавна компания - "Индустриални зони". Това също е антикризисна мярка...

-	Това са хумористични нотки. Сигурен съм, че половината от предвидените 100 млн. лева ще бъдат похарчени за експертизи, консултанти, пътувания в чужбина, за обмяна на опит, за разглеждане на технологични паркове в сърцето на САЩ например, и накрая на годината няма да имаме нито една зона.

Държавата би могла да бъде много важен играч в създаването на индустриални паркове - да отрежда терени, да издава бързо необходимите документи. Но държавата да купува земя, да строи пътища, да прокарва ток, вода, интернет, да построи всичко и след това да каже на инвеститорите, ето похарчихме 100 милиона (не знам за колко зони биха стигнали) - елате и си направете фабриката, ми се струва доста наивно. Такава държавна компания би трябвало да има единствено управленски и координиращи функции, а общините и инвеститорите да поемат основната финансова тежест - общините чрез терените си, фирмите с парите си.

-	Корнелия Нинова, бивш зам.-министър на икономиката, сегашен говорител на БСП и член на борда на "Булгартабак холдинг", се зарече, че до юли холдингът ще бъде приватизиран?
-	Не сте ли забелязали, че приватизацията на БТХ започва винаги преди избори и никога не завършва. И Николай Василев щеше да го приватизира, и Лидия Шулева, и Румен Овчаров. Да, сега е по-различна ситуацията, защото остана малко за продаване - цигарените фабрики в София и Благоевград.
-	И самият холдинг, който държи цигарените марки и немалко апетитни имоти...
-	Въпросът е дали сега има сериозни инвеститори, или кандидатите са някакви местни цигарени бизнесмени, които се надяват на сделка срещу спонсорство в предизборната кампания. Все пак не вярвам да се стигне дотам, пък и няма капацитет за такава сделка.
-	Дотук самият холдинг продаваше фабрики, а сега Агенцията за приватизация ще подготви процедурата?
-	Да, но знаете ли колко фирми е продала АП за цялата минала година - точно 5, ако не броим дребните сделки за разни миноритарни пакети.
-	А как си обяснявате новата страст на българското правителство - голфа?
-	Скептично съм настроен към това държавата да се занимава с разработването на 30 голф комплекса, и то точно около най-престижните морски и планински курорти. Винаги зад такива глобални проекти търсете конкретен интерес. Едва ли искат наистина да направят 30 игрища. По-скоро утре може да се окаже, че някъде край Сливен има някаква земя, която е на братовчеда на Асен Гагаузов примерно, където трябва да се построи голф комплекс с държавни пари. Не мислете глобално. И те не мислят. Къде са магистралите, по които ще се стига до тези голф игрища? Кога ще бъдат построени летищата, на които ще кацат частните самолети на богатите играчи? Къде са фермите за биоземеделие, които ще доставят салати без нитрати? Стратегията на Гагаузов не отговаря на нито един от тези въпроси.