Има-няма две седмици, откакто споменах за странното възвание, което неотдавна се откри из пощенски кутии в един краен квартал. Може би си спомняте: "Бъдете европейци! Не давайте пари на тази държава, защото ще бъдат откраднати." Неизвестният подател намекваше, че не само Европейският съюз, но и всеки от нас трябва да спре кранчето на грабежа. Знаел ли е той за разкритията, които вече почнаха да се случват, или това е било само инстинкт, внезапно осъзнато предчувствие? Или просто натрупани впечатления за чистотата на косъма на българската върхушка?

На място или не, този призив бе почти незабавно актуализиран от самия живот: скандалът в данъчната администрация пряко доказа



колко лекомислено е да се плащат налози



в момент, когато разбойници тъпчат чували с банкноти от НАП и първата им работа е (както сочно се изрази един господин по телевизията) да си купят майбах, ако вече си нямат.

Разкритията съвпадат с данъчната кампания, която трябва да прибере нашите годишни данъчни вноски, и това, ако не друго, тласка към размисъл. Повечето ми познати, които се препитават с перото, в тези месеци вадят служебни бележки и попълват декларации за честно изработените си пари. Свързано е с всякакви усложнения - в компютрите непрекъснато се губят данни, в самите документи липсват подробности, които данъчните служби скрупульозно изискват. Така или иначе, за да внесеш изрядно и без неприятности своите задължения, трябва да вложиш старание и усилия - понякога прекалени. Към тебе данъчната администрация не е склонна да направи компромис.

Тя ще го направи за онези с чувалите. За онзи с майбаха ще го направи. И едновременно - за неговия "гръб". А ти, все така подтикнат към размисъл от потока на разкритията и недомлъвките, за първи път осъзнаваш, че като дъвчеш своя сандвич, като палиш цигара или преглътваш таблетка аспирин, внасяш онова мистериозно ДДС, което впоследствие изтича към тези юнаци в астрономическото количество милиард, а някои казват - два. И никакво кранче не можеш да затвориш: ако искаш да останеш в живота, то е единствено като данъкоплатец.

Думата не е мръсна. В много страни тя има смисъл на гражданин, на човека, който държи правата в държавата. Тежестта й надхвърля тази на "електорат". Защото,



който гласувал - гласувал, а данъци плащат всички



Данъкоплатецът е категория, институция, неговият интерес стои високо в политическото пространство. И в България изрядният данъкоплатец има някакво съзнание за порядъчност, за полезност, за лоялност към държавата си. Макар и тегоба, това дава самочувствие. Себеуважение дава, добавя отговорности. По света често се позовават на правото на данъкоплатеца да знае какво се прави с неговите пари, кой ги харчи, за какво, нужно ли е, разумно ли е, изгодно ли е? "Данъкоплатецът трябва да знае", "данъкоплатецът изисква", "какво ще каже данъкоплатецът за това, за онова" - подобни изрази се премятат дори и у нас.

Но в нашия случай скромният данъкоплатец само научава, че парите му са директно откраднати - все още само Господ знае от кого. Това е неговото единствено реално право - да му обявят, че парите ги няма. И това го кара да се чувства късметлия - до вчера и това не му съобщаваха. Все пак - гласност и демокрация...

Всъщност - какво стана? Предлагам да не говорим нито за данъчната шефка, нито за висшия прокурор, който с едно телефонно обаждане в последния миг я извадил от капана. Когато върховното данъчно началство участва в източването на милиард (два, три, четири?), то е същото,



ако шефовете на разузнаването например

работят за някоя чужда държава



Тук прилягат и други аналогии, но тази е предостатъчна - и едното, и другото крепят националната сигурност. Дори данъците повече от разузнаването. Но какво да се прави: това са единствените сигурни пари в държавата и всеки се стреми към тях. Само те постъпват гарантирано. (Е, когато постъпват, разбира се: моите и вашите без проблем, големите играчи дават трудно, те предпочитат някак да ги грабнат.) И тези пари са в прицела на всичко, което демокрацията така тържествено излюпи: партии, бизнес, мафия. Както и на всичките уж разделени власти.

Заговорът е твърде фрапиращ, но забелязахте ли: правителството се държи, сякаш нищо извънредно не се е случило в държавата. Нито е скандализирано, нито е паникьосано. Сякаш не става дума за дръзка конспирация срещу държавата. Оставаме с впечатлението, че този път събитията не ги сварват неподготвени. Всички се изказват обтекаемо, но и овладяно. Вероятно това, което става, не е нещо ново - поне за тях. Само дето този път се разчува. Да-а, невнимателни станаха заговорниците от данъчната сфера. Но и този път събитията не клатят властта. Те клатят данъкоплатеца. А той не реагира. Затова и градусът на скандала не скача. В друга държава



обществото щеше да се самозапали от гняв и унижение



Тук всичко протича някак сиво, хладнокръвно. (В България честността става хладнокръвна, както е хладнокръвно престъплението. Губи температурата си честността, колко жалко!) Без емоции тече скандалът и дори медиите го опипват предпазливо, макар да има всякакви основания за гняв и дори за бяс народен. Но тук и днес безропотният данъкоплатец просто запазва спокойствие. Той няма да ги разбута, да ги срита, да бие през ръцете.

Той ще им плати, разбира се, но не това, което заслужават.

Той ще си плати... данъците.