|
| Иван Костов |
- Не ме радва, но ме вдъхновява. За мен антикризисното управление е познато предизвикателство. В такъв момент влиза в действие всичко, което съм научил в живота си, цялата ми компетентност, докторатът ми по икономически растеж, математическият начин на мислене. Аз съм малко като онези хора, които вместо да бягат, се чувстват привлечени от торнадото. Не ме е страх от бурята. Това ми е специалността. Това знам. Това мога повече, в сравнение с други политици.
- Явно имате влечение към трудностите?
- Не към трудностите въобще, но специално към икономическите. Икономическият растеж е моята специалност. Истинският ми капацитет е да стимулирам растежа. Но досега съм прилагал само антикризисно управление.
- Смятате ли, че тази криза ви дава шанс да отидете по-далеч?
- Това ще реши избирателят. Но е безспорно, че от действащите политици никой не е компетентен в тази сфера. Някои са или твърде цинични и отричат проблема, или пък много уплашени. Други твърдяха доскоро, че било по-добре кризата да охлади българската икономика, защото растяла прекалено бързо, както каза Милен Велчев. От тези позиции личи по-скоро страх от предизвикателството, отколкото желание да се справят с него. А сега е необходимо хладнокръвие и компетентност.
- Вие знаете ли рецептата за излизане от тази, казват безпрецедентна, криза?
- Да. Имам активно отношение към всички мерки, които се предприемат. Бях много остро критичен към първата вълна от мерки на световните лидери за спасяване на банките и борсите. Национализацията на банки, изкупуването на лоши кредити и правителствените депозити не дават резултат. Абсолютно съм убеден, че не там е причината за кризата и тези мерки няма да повлияят на естеството на проблема. Става нещо много сериозно, много голямо. Необходимо е постепенно да се свикне с мисълта, че ще предстоят дълбоки промени в човешкото общество. Победата на индустриалната революция след Втората световна война стана възможна благодарение на армиите от безработни, освободени от земеделието. Последицата от онази революция е насочване на заетостта към индустрията, а в постиндустриалното общество - към сферата на услугите. Сега рeволюцията става точно тук. Днес вече си плащаме сметките по интернет, това ще премахне нуждата от банкови служители. Ако мога да проектирам една сграда с компютър сто пъти по-бързо, нямам нужда от сто проектанти. Навсякъде се революционизира средата, поради обстоятелството, че нарастват неограничено възможностите за вкарване на знанието като производствен ресурс. Примерно, когато администрацията се електронизира, няма да има нужда да разнасяме някакви документи. Цялото досие ще е електронно. Администраторът ще трябва да изработи само крайното решение. Скоростта на процесите нараства и съответно спада необходимостта от тези служители. Това е информационната революция. И много хора ще трябва да се преквалифицират. Самата икономическа активност ще се размести, ще се преструктурира в други посоки. На това не може да се противодейства. Този процес не може да се спре с наливане на пари.
- Можете ли да прогнозирате в кои сфери ще се пренасочи новата армия от безработни?
- Иска ми се от тази криза да излезе зелено човечество, живеещо в хармония с околната среда. Човечеството да поеме отговорността си по опазването на околната среда. Трябва да дойдат чистите производства, възобновяемите източници на енергия. Това би бил най-добрият изход от тази криза. Много средства могат да се насочат в тази посока - за включване на неизчерпаеми природни ресурси като производствени фактори. Дори, ако щете, около бита ни - разделното събиране на отпадъците е вид културен скок.
- Смятате ли, че тази необходимост от очистване ще засегне и политиката?
- Би трябвало. Едно е сигурно - елиминира се монополът върху информацията. Управлението чрез монополизиране на информацията е непрозрачният начин, по който старите администрации са взимали решенията си. Можело да скриеш листчето, ама сега не е листче, а е някакъв файл, който не може да бъде така лесно прикрит. Рано или късно този монопол ще се разруши и ще трябва да се управлява прозрачно. И това ще бъде огромно предизвикателство както към управляващите администратори, така и към политиците. Ще стане невъзможно да се работи на тъмно. Технически ще бъде неосъществимо.
- Може ли да изброите три адекватни икономически мерки за България, които трябва незабавно да се предприемат?
- Консенсус. Най-важното е всичко да се прави с общо съгласие, защото времената няма да са никак леки. Трябва да се търси общ консенсус за антикризисна политика. Второ - консенсус по сигурността. Големите кризи разклащат сигурността на обществата, правят ги нестабилни, отслабват институциите, започва да властва организираната престъпност и мафията. В годините на индустриалната криза (1929 -1933) мафиотът господства на улицата. Чели сте Марио Пузо, знаете откъде тръгва старият Вито Корлеоне. Трябва всички да се съгласят да се спазват европейските правила. Без това никакво решение не е възможно. И след това да се говори за икономически мерки.
- Тоест мерките трябва да са политически, а не икономически, така ли?
- Ами да. Оттам трябва да се тръгне. Ако говорим за сигурността, преди много години като млад студент изтъквах пред баща ми постиженията на социализма. А той понеже беше скептичен към тези успехи, ми каза: "Не се учиш правилно. Мирът, сине, мирът е факторът, на който се дължи всичко това". Мирът, тоест сигурността и спокойствието, е решаващ икономически фактор.
- Вие също споделяте идеята за съставяне на експертен кабинет въз основа на национално съгласие. Кое му е доброто?
- Не. Става въпрос за друго. Необходим е национален консенсус за спазване на закона, за връщане на доверието на ЕС към България. Така се действа в криза. Първите антикризисни мерки в катастрофалната 1990 г. бяха взети с национално съгласие. Като говоря тези неща, се опирам на опита си. Тогавашният кабинет на Димитър Попов имаше мандат да започне реформите и той стабилизира страната. Това стана след подписване на декларация за национално съгласие. В кабинета имаше на различни нива много кадри на БСП, което предизвикваше гнева на някои десни екстремисти. Правителството, съставено през 1997 г., също създаде консенсус. В него имаше хора, които просто работеха за доброто на страната си. Те не са предавали своите възгледи. Беше направено т.нар. реформаторско мнозинство.
- А не допринесе ли тъкмо това реформаторско мнозинство за размиването на стойностите?
- Не. Защото беше обединение в името на точно определена цел. Както в случая става дума за извеждане на страната от кризата.
- Ами, ако се провали? Кой ще понесе отговорността?
- Първо, правителството трябва да бъде на десницата. Тя е запазила възможността да получи ново доверие да управлява страната. Ново, а не остатъчно, както е при тристранната коалиция. То може да събуди положителни очаквания, както изборът на Обама в САЩ. Трябва ново управление и това е безспорно. Който го създаде, ще носи отговорност за него.
- Как виждате мястото на ДСБ в това бъдещо дясно управление?
- Ние сме носители на компетентността, на опита. При нас са тези хора, които пазят досието за това какво и как е правено по най-добрия възможен начин. Това е нашата роля - да гарантираме, че всичко ще се прави по закон, решително и смело. Защото малцина от сегашните политици имат смелостта, която притежават демократи за силна България.
- А вярвате ли, че сте изличили напълно етикета "корумпирано", лепнат върху вашето правителство?
- Да помислим кой постави този етикет. Не е ЕС, нали? Не са западните медии.
- Но са гражданите.
- Не са и гражданите. Постави го една група журналисти, главни редактори и собственици на медии, разполагащи с голяма власт. В последвалите осем години се оказа, че почти всички те са били агенти на ДС. Което изчерпва въпроса за този етикет.
- А парламентарно представителство как смятате да си осигурите?
- Ние нямаме проблем да си осигурим парламентарно представителство. Нашата политическа цел е голямо дясно обединение, което да бъде равностоен партньор на ГЕРБ в управлението. Защото ГЕРБ очевидно страда от недостиг на потенциал за управление. А в условията на криза е необходимо много високо ниво на компетентност.
- Как смятате да си изкупите греха за създаването на т.нар. "синя" олигархия и някои порочни практики, които датират от годините на вашето управление?
- Отдавна съм се изправил срещу синята олигархия, и то много категорично. Нито съм участвал в нейното създаване, нито съм част от нея. Това е една от причините да стана обект на толкова митове и да понеса толкова удари.
- Защо верни някога ваши депутати и журналистически пажове сега ви напускат?
- Хората са свободни да взимат всякакви политически решения, да не приемат определени компромиси. Това е тяхно право и аз го уважавам. Ще дойде мигът, в който и аз ще кажа: "Този компромис е недопустим за мен", и ще напусна политиката. Защото политиката е и изкуството да правиш компромис.
- След като сам повдигате темата, не е ли време да дадете път на нови десни политици?
- В политиката лидери стават победителите. А това дали някой е победител, се разбира след сражението.
- А когато се съберат двама политици от породата на "победителите" като вас и Бойко Борисов, ще мели ли брашно държавната машина?
- Хайде да не сглобяваме държавната машина още отсега. Нека хората направят своя избор. Това, което ние гарантираме, е, че ако сме в управлението, там няма да бъдат БСП и ДПС. Това е най-силната гаранция.
- Не трябваше ли вече да сте постигнали обединение на десницата, ако ще печелите избори?
- Нашият курс към това обединение е от 1 декември миналата година. Ако някой бави процеса, това не сме ние.
и наистина имам някакви положителни очаквания към ДСБ.
Пак добре че не промениха установения при СДС курс към ЕС и НАТО. Комуняките вече съжаляват. 
