Сериозен тест за ЕС се задава от източната част на континента. Когато първата група източноевропейски страни влезе в съюза през 2004 г., тяхното присъединяване с право се считаше за триумф, макар и закъснял. Тяхната борба за свобода подпомогна разклащането на съветската власт и трансформирането на световния ред, а в замяна на това Западна Европа отвори вратите си за членство в ЕС. Европа отново стана едно цяло. Но рецесията може да застраши това постижение.

Източноевропейските страни нямат нищо общо с безотговорното поведение и регулаторни провали, довели до световната икономическа криза. Техните банки са собственост на чужденци и освен това те са незначителни икономически играчи. Но на фона на пораженията на рецесията тези страни може да платят по-висока цена от големите държави, чиито банкери и финансисти създадоха проблема. Опасностите за европейското единство са очевидни.



Източноевропейските държави са затънали в дългове,



много от които са в чужда валута. Това означава, че изплащането им в националната валута се оскъпява лавинообразно. Сравнително нискобюджетният производствен сектор във всяка от страните е застрашен заради спада в търсенето на външните пазари. Работните места изчезват, нараства броят на фалитите, спада обемът на преките чужди инвестиции. Политическите последствия също са налице с укрепването на популистките, националистически и евроскептични течения в общественото мнение и усилването на уличните протести.

В замяна на отварянето на местните икономики ЕС предложи бърз растеж, подкрепен с външни инвестиции и стабилен пазар за стоките, които Източна Европа произвежда. Всичко това сега се разклати. Песимисти си припомнят периода между двете войни, когато пак една пролет донесе на Източна Европа икономическа катастрофа и придвижи региона към авторитаризъм, че и по-лошо.

Като оставим настрана историческата памет за тези злощастни събития, спасителната разлика е, че днес Източна Европа живее като всички нас в рамките на общоевропейските правила и норми. При тях върховенството е на справедливостта, затова е жизненоважно те да се спазват в ситуации, когато тегобите имат убийствен ефект.



Когато Никола Саркози предупреди "Пежо" да не използва парите



от спасителната програма за инвестиции извън Франция, той задейства предупредителен сигнал към Изтока. Нима френските работни места трябва да се спасяват за сметка на чешките, попита с горчивина чешкото правителство. Вълненията във Великобритания срещу чужденците работници, макар да имат известни основания, за жалост сочат същата тенденция. Правилата не бива да се променят, за да дават на националните производства и работна сила несправедливо предимство. Но те могат и трябва да бъдат коригирани, когато застават на пътя на справедливостта. Ето защо има силни аргументи в полза на облекчаване на правилата за влизане в еврозоната, за която източноевропейските страни (които все още са запазили националните си валути) смятат, че ще ги защити от най-лошите последици на кризата.

Засега нещата не стоят чак толкова зле. ЕС вече подпомогна източноевропейските икономики и чрез преки плащания, и чрез МВФ. Призивът на лидерите на Германия, Великобритания, Италия и Франция от уикенда за удвояване на ресурсите на МВФ отчасти е отговор на проблемите на Източна Европа.

Австрийските, шведските, гръцките и италианските банки, които притежават повечето от банките в Източна Европа, продължават да кредитират, но неизбежно ще са под нарастващ натиск да използват по-голяма част от капиталите си у дома или пък да ограничат заемите, ако в Източна Европа се увеличава броят на неплатежоспособните клиенти, както се и очаква. Когато следващата седмица се съберат на специалната среща за сътрудничество, основната задача на европейските лидери ще е да се борят срещу протекционизма и да подсилят европейската солидарност. Риториката е лесна работа за разлика от практиката, която ще става все по-мъчна.