ОЛАФ показа, че като захапе, не пуска. Няколко високопоставени служители на разузнавателната служба, която трябва да противодейства срещу корупцията и измамите с пари от еврофондовете, само за няколко часа сразиха увереността на властите в София, че могат да залъжат Брюксел с имитация на активност. Те дадоха да се разбере, че са наясно с българските евродалавери. И че опитите на нашите власти да прикрият следите, вместо да наложат ефективни наказания, ще доведат до още по-големи санкции срещу България.

Елизабет Шпербер, която е ръководител на отдел "Селско стопанство" на разузнавателната служба и пряко се занимава с далаверите в САПАРД, започна публично да задава съвсем конкретни въпроси. Например - спонсорирани ли са политици и партии от заподозрените лица, има ли изтичане на информация и умишлено бавене на преписки... И защо лице, обвинено за измама за близо 8 млн. евро, е на свобода срещу гаранция от 5000 евро. Как българските власти не са забелязали, че 414 от общо 706 проекта по САПАРД са одобрени в последния момент? Защо никой не обръща внимание, че в един ден се внасят 5 проекта за една и съща сума с едни и същи параметри?

Накрая Шпербер разказа накратко и същността на прословутата далавера с рециклираните машини за колбаси, заради която в момента има и съдебно дело срещу спонсора на БСП Марио Николов и бизнес партньорите му. Изнесените детайли изключват всякаква вероятност за неволна грешка или твърде голяма мнителност от страна на ОЛАФ. Накратко - машините, които в проекта са описани като нови, са били с етикети ГДР - т.е. произведени са преди поне 20 години. Те са купени от българска фирма, която ги продава на ирландска компания за 14 000 евро. После ирландците ги продали за 98 000 евро на германска фирма, която ги дала пак на българска фирма вече за 340 000 евро. Накрая е спечелен проект за субсидия от ЕС за 7.5 млн. евро.

При тези факти в Германия има присъда по случая, а в България делото още се мотае на първа инстанция. Шпербер подчерта, че има достатъчно данни, че става дума за мрежа от 60 български, европейски и офшорни фирми, които се занимават с пране на пари, данъчни измами, нелегален внос на месо, финансови машинации. И обвиняемите в България са част от тази мрежа. В момента ОЛАФ разследва за измама други 25 случая на същата мрежа.

Според запознати при посещение на български магистрати в Брюксел от ОЛАФ ясно дали да се разбере, че знаят дори къде са отивали парите, в коя точно сметка, на коя офшорна фирма.

Може да се попита, разбира се, защо при всички тези факти са осъдени само няколко германски граждани посредници. Защо въпросните ирландски и други европейски фирми, както и техните ръководители също не са на подсъдимата скамейка?

Но с прехвърляне на отговорността ситуацията на България няма да се подобри. Защото Брюксел правилно настоява българските власти да покажат, че вземат мерки срещу измамите с еврофондовете. Все пак тепърва ще получаваме милиарди евро по оперативните програми. И ако не бъде показана воля и ако присъди за измами по предприсъединителните програми няма, то може и нито едно евро да не влезе в България.

Важно е да се проумее, че вече никой не се впечатлява от широко рекламираните отчети - че били образувани 102 досъдебни производства, имало 27 обвинителни акта, че дори вече 6 присъди за измами с еврофондовете, че са предотвратени щети за 45 млн. лв. Или пък, че ще бъдат променени 10, 20 или 30 закона. И ОЛАФ, и ЕС, а и българското общество искат да видят присъди срещу големите акули в евроизмамите. Срещу онези, които вместо комбайни си накупиха поршета. И които ръководят обръчите от фирми, гравитиращи около партиите. Всичко останало е прах в очите. А ОЛАФ и ЕК ясно показаха, че не се връзват на тия номера.