През пролетта на 1998 г. в Израел се проведоха странни митинги. Световните медии с недоумение показваха как ортодоксални евреи и активисти на крайни политически организации от левия и десния ултрас дефилират по улиците на Ерусалим и Тел Авив срещу избора на транссексуалната Дана Интернешънъл, която тъкмо бе победила на вътрешните финали за песен на "Евровизия". Те настояваха, че не може човек, сменил своя пол, да срами Израел на този фестивал. Протестиращите повикаха, повикаха по улиците, накрая се кротнаха и повече не се появиха. По-късно през годината всички бяха забравили за тях, защото Дана Интернешънъл спечели конкурса.

Мотивът "сексуална ориентация" винаги е бил използван, когато някой не харесва някого, но пък



няма какво друго да извади срещу него



Завчера, когато започнаха да тлеят негодуванията около избора на Красимир Аврамов в българските финали, изглеждаше, че противниците му ще бъдат добре аргументирани - най-малкото защото човекът наистина пя фалшиво на финала. Нейсе. Оказа се, че основното, в което е прегрешил, е, че бил различен. Къде с недомлъвки, къде иносказателно в протестните декларации и изказвания, които валят из медиите, Аврамов е обвиняван в какви ли не глупости: не бил плащал данъци в България, защото живеел в САЩ, не бил, моля ви се, в течение на тенденциите в българската поп музика. И още - като се започне от твърдението на Кирил Маричков, че фалцетното пеене, което Аврамов владее, не било никакъв глас; минем през вулгарното прозрение на Миро от бившата "КариZма": "Евровизия" ми развали настроението. И кучешко лайно да бях изял, пак щях да имам по-добър вкус в устата"; и стигнем накрая до инициативен комитет със занимателното име "Да защитим честта на Поли Генова", сякаш някой я е обругал. Последният прати открито писмо, в което направо си пише: "Смятаме и силно вярваме в тезата си, че човек със съмнителна репутация и твърде екстравагантна визия с нетрадиционен сексуален характер не трябва да бъде лицето на България в Москва през месец май". Тези, които са писали тази безумица, сигурно очакват на сцената в Москва хората да дефилират с погребални костюми и комсомолски прически.

Само че в събота Красимир Аврамов бе избран да ни представя на музикален фестивал, а не на погребение. Не че изпълнителят, който сам нарича себе си "човекът глас" и който седмици наред ни занимаваше с "големите" си познанства със Силвестър и Жаклин Сталоун, с Шон Пен, с Мила Йовович и майка й, не прекали с глупавия си пиар. Но пък и Поли Генова, около фенклуба на която всъщност се роди настоящият протест, не му оставаше длъжна. Нейните продуценти направо "избиха рибата" с измислицата, че Бионсе се била разревала, докато слушала на запис нейната песен. Ама "Евровизия" все пак е място, където хората ходят да пеят. И то отиват с нещо, което може да се похарчи.



Там лакърдии кой кого познавал и кого разревал не са вървежни.



Хайде сега да видим колко от песните на българския финал на "Евровизия" тази година ставаха за харчлък. Нито една! Това е положението. Да вземем примерно парчето на Марияна Попова, която също е една от много сърдитите от крайния резултат. Тя вярва ли си действително, че това хаотично подобие на денс без никаква запомняща се мелодия щеше да й донесе някакви гласове в Москва? Ами същата Поли Генова с "накърнената чест"? С какво щеше да шашне публиката? Само с това, че на мнозина в Гърция, Швеция, Русия и околните републики нейното парче "Само един живот не е достатъчен" щеше да им се стори много добре познато, защото е едно към едно преписано от "Жестока любов" на Филип Киркоров и се отличава от нея само с малък нюанс в припева. Малка подробност е, че Киркоров поне не криеше, че на свой ред пък е откраднал песента от стар хит на шведско-гръцкото дуо "Антик". В цялата тази олелия сърдит и ограбен би трябвало да се чувства и Георги Христов, защото по едно и също време с Киркоров и той изпя същата песен, но с български текст. Графа бе единствен, който изпя някакъв запомнящ се рефрен, но докато стигне до мелодичния си припев, зрителите вече ще са го отписали.

Ако действително се търсеше добра мелодия, от всичко, което тази година мина през българската "Евровизия", ставаше само едно парче: "Защо се върна" на Искрен Пецов. То обаче мина и замина още преди месеци абсолютно незабелязано. И понеже тази година нямаше друг истински хит, единственото, което остана за драгия зрител, бе да гласува за нещо по-различно, което да впечатлява. Еми, Красимир Аврамов предложи точно това - фалцетен глас, вокал на Цветанка Варимезова от най-стария ни хор "Филип Кутев", кавала на Теодосий Спасов, цигулката на Карен Бригс, сценични ефекти. Когато мелодията куца, на помощ винаги идва фолклорът и също трябва поне да си ефектен. Елица и Стунджи го знаят най-добре.

Впрочем точно Елица и Стунджи, заедно с Кирил Маричков, правят най-лошо впечатление в групата протестиращи. Те хем бяха в журито, което определяше кои песни да отидат на финал и съответно одобри парчето "Илюзия" на Красимир Аврамов, хем сега се правят на девици и наричат "пълен абсурд" избора на зрителите.

Прави впечатление също, че винаги, когато у нас се случи музикален скандал, отнякъде



изплуват разни стари кримки, които почват да размахват пръст.



Митко Щерев е един от вечно дежурните в това отношение. Преди повече от 15 години, когато Дони и Момчил спечелиха някаква награда на ММ, той се появи по държавната телевизия и ги посочи назидателно - срамота било такива като тях двамата да бъдат за пример на децата в България, защото били женствени и ги развращавали. Днес и Дони, и Момчил са едни от най-добрите ни композитори на поп музика, а Митко Щерев е пак в стихията си, този път обаче по отношение на Красимир Аврамов - нищо не бил дал за България, а понеже конкурсът бил за младите, а Аврамов бил възрастен (!?), нямал място в него. А що дири тогава възрастният Щерев сред коментиращите? Благодарение на тезите на такива като Щерев България е една от малкото страни в света, където да си възрастен, е равносилно на престъпление и огромен грях.

И Найден Андреев не остава по-назад. Сега той се появи в медиите, за да призове Аврамов доброволно да се откажел от участие в Москва, защото се бил срамувал от него. Пък и "Евровизия" бил "културен форум"...

Единственото, за което Аврамов може да бъде действително обвинен към момента, е, че при повторното изпълнение на "Илюзия" пя фалшиво. Това е наистина проблем, но доста често срещан при нашите поп изпълнители. Нина Николина също пя фалшиво на една от предишните "Евровизии", но никой не я обвини в нищо. Може би защото не спечели.

Така или иначе обаче и тази година



БНТ си докара само главоболия



с поредния вътрешен финал. Но причината си е в самата нея. Защото телевизията за пореден път позволява от един и същ номер да се гласува повече от един път? След като всяка година вижда, че точно този регламент води до съмнения в опорочаване на вота. Другият огромен проблем пред БНТ е, че продължава на инат да провежда открити финали, които самата тя омаловажава. Че какъв е смисълът да се прави финал, след като БНТ вкарва в него уайлд карти - изпълнители, продуцирани от БНТ, класиращи се директно, без преценка на жури и зрители!? Хем се провежда избор на песен, хем в дните преди избора по всякакви тв програми ни се обяснява до втръсване, че едните, избирани с есемеси, били непрофесионалисти, а видите ли - уайлд картите са истинските профита. Очевидно е, че щом телевизията е вложила пари в някого, тя много ще държи точно той да я представя. Така стана миналата година с "Дийп зоун", така беше и предишната с Елица и Стунджи. Много е вероятно протестите срещу Аврамов да са инсинуирани пак от кръгове в БНТ, недоволни, че тази година никой от продуцираните не мина.

И на последно място - "Евровизия" е фестивал за песни, а не за звездеещи се изпълнители. Затова в много държави телевизиите избират един изпълнител и канят от пет до десет композитора да му напишат песни. После на зрителите се предлага да изберат една от песните. Гърция например от години прави точно така. След като в България традиционно на вътрешния финал не се явява никой с голям хит, редно беше БНТ вече да се сети да мине на този вариант. Пък дори и да избере Азис - той поне може да пее. В крайна сметка неговото украинско копие Верка Сердючка се класира преди две години във Финландия втора. Което не е никак малко.