На 24 февруари енергийният министър Петър Димитров еднолично отмени 19% поскъпване на парното в София, което влезе в сила от 1 януари...
Да, в тази страна всеки ден може с невъоръжено око да се наблюдават блестящи прояви на управленски нонсенс. Но този ход на министър Петър Димитров е повече от моментна политическа простотия. Той е здрав темел, върху който се гради стилът на властта.
За какво става дума? "Топлофикация-София" е държавна. Принципал е министерството на Петър Димитров. Парното в столицата бе одържавено, защото очевидно при предишното положение нещата не вървяха - дълговете растяха, сметките бяха безобразни, а недоволството на гражданите стигна точката на кипене. Държавата се яви в ролята на Спасител, щото общината съвсем го бе оплескала. Дотук - О.К.
Регулирането на дейностите в енергетиката в тази страна обаче е работа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тя, поне на хартия, е независим орган и основните нейни актове са свързани с определяне на правилата за образуване и прилагане на цените на електроенергията, топлинната енергия, природния газ и ВиК. По-простичко казано - тя трябва да следи дали разни монополисти не ни извиват ръцете с неоправдано високи цени. Затова би трябвало утвърдените от нея цени да са възможно най-реалните.
Комисията вдигна цената на парното в София на 22 декември м.г. Тогава Петър Димитров си мълча като риба. Сега отсече, че решението на ДКВЕР за увеличената цена на "Топлофикация-София" няма да важи за първите три месеца на годината. Както казва един телевизионен титан:
Слушам и не вярвам на очите си!
Умът ми отказва да обработи и приеме тази информация. Та нали, когато преди седмица стана ясно, че януарските сметки са в пъти по-високи от тези преди година, същият този Димитров обясни, че: "Анализът на сметките - дали те са реални, или не, трябва да се прави от "Топлофикация". Очевидно, след като е направил детайлен анализ, подопечният му шеф на "Топлофикация" Петко Милевски бе пратен пред медиите (и то в почивен ден, когато няма никакви новини и е сигурно, че изявата му ще бъде отразена надълго и нашироко), за да разясни, че сметките са високи, понеже хората са консумирали повече парно, въпреки че радиаторите им са били студени заради газовата криза. Гражданите просто повече са прали и са къпали бебета. Двамата - Димитров и Милевски, подчертаха десетина пъти, че сметките са огромни и защото парното скочило с 34% на годишна база. Т.е. те защитиха високите сметки.
Защо Димитров тогава отменя цени, които преди ден смяташе за нормални? Защото идват избори, бе хора! Избори! Даже не един, а два пъти ще гласуваме. Затова дори световната криза да ни нападне от всички страни, цени повече няма да се вдигат. Напротив - пари ще се дават! Димитров каза: "През февруари ще бъдат приспаднати от сметките на потребителите януарските увеличения"!
Представяте ли си? Държавата връща пари?!?
Как Димитров обясни отмяната на цените? Ами много просто - това е социална мярка! Няма друга логика. Тук няма пазар. Колкото противоестествено е цената на отоплението на един двустаен апартамент в София да е 200 евро на месец - на фона на падащи цени на суровините, толкова антипазарно е да сваляш цената без решение на регулаторния орган. Ето така ценообразува държавата. Логика? Пазар? Няма такива животни!
И още нещо - тези хора - Петър и Петко, ми обясняват, че решили да свалят цените... "нощес". С което напълно затвърждават усещането ми, че много хора по върховете мислят само нощем. Те не работят нито денем, нито нощем, но мислят - само нощем!
Но! Нека да бъдем докрай честни и откровени! Има и друга причина за изненадващото замразяване на цената на парното. Преди три дни започна 1005-тата серия от словесната сапунка между Сергей Станишев и Бойко Борисов. Кметът рече, че премиерът е рекетьор, който излъгал народа, че ще намали сметките за парното. Станишев отвърна, че Борисов се е разпищолил. Оня не му остана длъжен и го смъмри, че вече се държи като каруцар и т.н., и т.н. Важното е, че след думите на Бойко за цената на парното цената на парното бе замразена.
Ако нямаше медиен и политически шум, смятате ли, че някоя цена в България, била тя на парното, мерудията или безмлечния кашкавал, би могла да бъде намалена или поне замразена? Категорично не! И тъй като тези неща стават само по този начин - чрез натиск, е хубаво Бойко Борисов и обединените вестници (дето в един и същ миг с някои министри "проглеждат" колко скапани храни ядем или колко безобразни сметки плащаме)
да натиснат майсторите на ценообразуването,
че да свършат бързо още няколко неща. Ето списъкът с желанията ни:
Първо, да се свали ДДС. Вярно, ДДС-то е основен фактор за пълненето на бюджета, но така или иначе хазната може да понесе една дупка от около 1 млрд., без никой да усети това. Защо смятам така ли? Защото толкова пари присвояват годишно гросмайсторите на ДДС измамите, преди да се намесят ОЛАФ и ДАНС. 18% ще бъде добре.
Второ, незабавно да се намалят осигуровките. Тези са ни големи и ни тежат, няма какво да им коментираме.
Трето, данъците върху доходите също са високи... Как 10% ще са "високи данъци", сигурно ще попитате вие. Знам, ама като се е почнало с исканията, съвсем, съвсем нормално е да се включат и данъците.
Няма да настояваме да скочат пенсиите, защото кабинетът тъй или иначе ще го стори. Само така носталгията на старите хора ще бъде задоволена! Ако не го направи, електоралните единици ще си останат мат'риал.
Ако може Димитров да каже на Орешарски да натисне банките и лихвите по заемите да паднат. Ама здраво да паднат, несимволично.
Освен това имам и няколко персонални искания. Карето между "Симеон" и "Кирил и Методий" да бъде преасфалтирано... Опс, това искане не е към Станишев, към кмета е... Няма нищо! И кметът ще участва в изборите, нали? Та, между "Опълченска" и "Христо Ботев"... Бойко, нали разбра? Искам и някой да почне да слага по пътищата истински АСФАЛТ!
И каква беше тая "Евровизия" - отменете я! И върнете проф. Вучков на екран!
И не на последно място, направете нещо с времето, много е студено. В Париж миналата седмица нямаше сняг.
Някои искания ви се струват абсурдни? Непазарни? Нелогични дори? Че кой търси логика преди избори, бе другари?
|
|