"Ало, търсите ли си нов системен администратор"? "Случайно да имате нужда от сервитьор?".

Ако допреди няколко месеца обявите за работа стояха с дни, без никой да откликне, и фирмите се подчиняваха на правилото "кандидатът избира работодателя", то кризата вече преобръща тази тенденция. И изведнъж за обявените позиции се появява истинско стълпотворение от кандидати, а шефовете възвръщат водещата си роля в подбора.



Какво се случва на пазара на труда?



От една страна, на ситуацията най-добре подхождат думите "застой, инерция, изчакване". Фирмите са замразили всички планове за развитие, за назначаване на хора или откриване на нови отдели. От друга страна обаче, промените на трудовия ни пазар са толкова динамични, че не могат дори да се прогнозират. В някои сектори спадат поръчките, в други тече преструктуриране, свързано с масови или единични съкращения, в трети дори има положителни тенденции.

Сред най-силно пострадалите в момента са работещите в строителството, пазара на недвижимите имоти и банковия сектор. Спад има и при консултантските услуги и производството. "Увеличава се броят на безработните, които са били на административни позиции или офис сътрудници, както и на инженерингови позиции - например поради прекратяване на дадени проекти", казва Яна Стоянова, управляващ партньор в агенцията за подбор на персонал "Кредо Хюман Рисорсинг", занимаваща се със средно и висше управленско ниво. По думите й работата си загубват и част от изпълнителските кадри заради окрупняване на съответните бизнеси. Същото е положението и с доста от изпълнителните и финансови директори.

"Сериозни проблеми срещат и експортно ориентираните производства - от шивашката и добивната промишленост до електротехниката и производството на вино", казва Светлозар Петров, шеф на "Джоб Тайгър". "Бизнесът първо реже от рекламата", смята пък Мариян Якимов, управител на кърджалийската агенция "Вавилон". В неговия регион с най-много предизвестия за съкращения са работещите в шивашката промишленост.

Според наблюденията на Яна Стоянова най-малко хора засега се уволняват в търговията, както и в средното ниво кадри, свързани с продажбата на услуги (например в сферата на горивата и промишлеността). Все още се търсят и хора за ИТ бранша, макар и там да има известен срив.

Според управляващия директор на "Менпауър" Надя Василева занапред ще се търсят повече аналитици и статистици, които ще могат да правят анализи на кризата. Повишен интерес ще има и към кадри, които работят към центровете за обслужване на международни клиенти и владеят няколко езика.

Според Светлозар Петров пък промяна в структурата на пазара на труда все още не се забелязва. "Каквито обяви е имало преди, ги има и сега, само че количеството е по-малко", смята той. Според него намалява текучеството на кадрите. "Заради кризата хората са по-внимателни, замислят се повече преди да напуснат работното си място", убеден е той. Според Петров съдбата на фирмите в сферата на услугите и търговията все още не е ясна и затова там работните места за момента се замразяват. В другите сектори обаче драмата не била чак толкова голяма. "Има случаи в най-различни браншове, при които производството в чужбина се затваря и то се пренасочва у нас, в този смисъл въпросната дейност тук се развива добре", казва Петров. Според него твърдението, че 2/3 от компаниите у нас вече са пострадали, не е съвсем точно. Петров не смята и че съкращенията засега са твърде много. "По-скоро работодателите въвеждат намалено работно време, орязват някои социални придобивки и бонуси и задържат заплатите", казва той.

Повечето специалисти също са на мнение, че



намаление на възнагражденията едва ли ще има,



по-скоро няма да се стигне до увеличение. "Теоретично е възможно заплатите да намалеят с цел запазване на кадрите. Работодателите се замислят дали ако в следващ период имат нужда от хора, те няма да им струват по-скъпо", казва Надя Василева. Според нея, ако човек напуска работата си само заради намаленото заплащане, както сочи едно от последните изследвания, то това би било чисто самоубийство. "Ще дойде момент, в който кризата ще отмине и работодателите ще търсят кадри, които са работили непрекъснато и са повишавали квалификацията си", смята тя и препоръчва на хората да не прибързват в решенията си.

Дали високо или ниско квалифицираните кадри са по-застрашени от кризата, експертите също не са съвсем категорични, тъй като и в двата случая има проблеми. Подобна зависимост не може да се открие и при големите и малките фирми. Някои огромни предприятия са притиснати в ъгъла и няма как да не освободят служители, но има и доста малки - например магазини, които могат да бъдат пометени от огромните супермаркети, казва Мариян Якимов от "Вавилон". По негови наблюдения започва тенденция на завръщане у нас на много добре образовани работници от чужбина, които търсят работа предимно в администрацията и производството.

"До миналата година имаше дефицит на квалифицирани кадри и трудно се срещаха очакванията на бизнеса и кандидатите. Сега обаче забелязваме нормализиране на положението - има много CV-та, от които шефовете да избират, и кандидатите приземяват желанията си. Няма вече искания за космически заплати", коментира Яна Стоянова.

Според Светлозар Петров от "Джоб Тайгър" все още не може да се каже, че работодателят избира кандидата, тъй като



засега няма толкова много безработни



Надя Василева от "Менпауър" обаче е категорична, че промяната е факт. "Случи се толкова рязко и бързо, почти за едно денонощие", казва тя. Според нея шефовете стават по-избирателни и все повече търсят хора, притежаващи т.нар. "меки умения" - аналитичност, лоялност, отговорност. "За тези, които се страхуват да не загубят работата си, е важно да се превърнат в незаменими служители и да не искат непременно повишаване на заплатата точно сега", смята Василева. Според нея ситуацията на трудовия пазар е много интересна, защото работодателите ще разберат доколко могат да разчитат на хората си. Самите кандидати за работа пък ще направят сериозна преоценка на изискванията си - интервютата ще стават все по-решаващи и ще стане невъзможно човек, току-що завършил университет, да настоява за заплатата от 1000 лв. нагоре", прогнозира Василева. Макар да устройват бизнеса, новите условия ще станат по-тежки за работниците.

Вариант за смекчаване на последиците от кризата повечето експерти по човешки ресурси виждат във временната заетост, която обаче не е уредена законодателно у нас. "Кодексът на труда, който е от 1986 г., не може да поеме промените в работната среда у нас", смята Василева. Според нея, ако се създаде специален закон за агенциите за временната заетост, хората ще бъдат по-сигурни, че ако започнат временна работа, правата им ще са същите като на постоянно работещите. "Ако съм фирма и ми трябват редовно работници за дадена дейност, не мога да имам повече от 2 граждански договора в рамките на 6 месеца с един и същ служител", обяснява Светлозар Петров. "Ако искам, трябва да мога да си наема секретарка дори за 3 часа, сега обаче това е невъзможно, защото знаете колко време отнема регистрирането само на един служител", негодува и Василева.

Остава само социалното министерство наред с целия арсенал от антикризисни мерки - като например да дава по 120 лв. към заплатата на човек, преминал на 4-часов работен ден, да запретне ръкави и да напише така нужния закон. А дотогава току-виж кризата отминала, а пък търсещите работа намерили мечтаното работно място.